След работа като жива статуя в Испания Ангалот Енминас създаде стая на загадките във Велико Търново
„Наложи ми се да отида до Палма де Майорка в Испания
Но вместо да остана планираните 7 дни, останах 8… години“, разказва колоритният Ангалот Енминас.
Той прекарва толкова време в екзотичния град, защото работи като жива статуя. Няколко години всеки ден излиза на улицата, „маскиран“ като музикант, и заедно със свои колеги забавлява минувачите. По-късно открива и друго препитание – да рисува портрети на различни хора, отново навън. Художникът разказва, че чрез уличното изкуство научава много за психологията на хората. Но постепенно вижда, че неговите начинания не са достатъчно ценени. Така веднъж в Испания не можел да продаде картина за 30 евро, след което я публикувал в сайт за изкуство и я купили за 470 евро. Постепенно осъзнал, че местните живеят скучно и монотонно, а той искал да направи нещо смислено. Затова през 2018 г. се върнал в България, за да поддържа първата стая на загадките във Велико Търново – Logiscape, създадена от него и негов приятел през 2015 г. Идеята на места като това е да предизвикат участниците със загадка, която трябва да разрешат за определено време в специално помещение. Стаята на Ангалот е кръстена „Заверата“ и играчите в нея трябва да организират въстание за освобождение на страната.
АНГАЛОТ СИЛНО ВЯРВА, ЧЕ БЪДЕЩЕТО НА ТУРИЗМА Е В ИНТЕРАКТИВНИТЕ ЗАНИМАНИЯ.
Затова освен стаята на загадките той създава и „Мистерии на Царевец“ – ролеви игри на крепостта, в които участниците се пренасят в Средновековието на старата столица. Интерактивната дейност е както занимателна, така и образователна, защото хората от първо лице научават за живота преди 8 века.
Мъжът разказва, че със заниманията си цели да допринесе за развитието на нашето общество. След осем години живот в Испания и две в Холандия той е приел за своя мисия да разпространява идеята, че у нас може да има много неуредици, но също така има и изключителен потенциал. Той вярва, че всеки трябва да попътува в чужбина, за да оцени България, за да види и лошите, и добрите й страни.
Изкуството е страст на Ангалот Енминас, откакто е съвсем малък.
След като го блъска кола, се озовава на легло със счупен таз и тогава започва да рисува. После се записва на уроци при Милен Минчев, на когото дължи много за собственото си развитие. След години стига до Великотърновския университет, където завършва специалност „Графика“. Рисуването не го прави най-известния график, но допринася за неговата всестранна развитост. За артистичната му природа подсказва и псевдонимът му, с който винаги се представя. „Ангалот“ на елфически означава „желязно цвете“, а „Енминас“ – „Средна кула“, квартала на Русе, в който той самият е отраснал.
Със същото име се подписва и върху трите си собствени книги.
Две от тях са с разкази и новели в стила на магическия реализъм, а последната му е книга игра за кан Крум. В момента пише следващата такава за Омуртаг, в която читателят влиза в ролята на герой и съпреживява историческия сюжет. Ангалот планира да има и трето издание за Борис, което по интересен интерактивен начин ще обяснява за християнизацията на българите и писмеността ни. Мъжът е създал също календар заедно с известната илюстраторка Дияна Нанева. Проектът съчетава разкази на Ангалот с рисунки на артистката. Участва и в сборник на комика Китодар Тодоров.
Многобройните си таланти и занимания той дължи на своята находчивост и чувствителност към несправедливостите. Освен силна социална отговорност и разнообразни интереси Ангалот има и чудесно чувство за хумор. Например обича да иронизира онези писатели, които се хвалят, че творбите им са отпечатани на много езици. Затова превежда един от разказите си на 10 различни езика и през смях се „хвали“, че и той е толкова известен.
Елина ГЕНОВА
Преди бяха на мода амбулантните търговци на книги по улицата и по някои полянки с дървета и пътечки с минувачи. Сега на мода са уличните музиканти, гълтачите на саби и огньове.
От време на време се говори за истинските герои и техните наследници като тези дето са изгонили хората от истинските им къщи (така им се полага, фашисти такива, ще имат къщи) или други, които всяка година разиграват пожара на Райхстага.
Свършиха ли се честните бизнесмени, които купуват Ламборджинита на синовете си за милион? Нима гадателките и шивачките на гоблени са по-ниско от политолозите от Караисен, макар и те да не карат Мазерати-та. А състезателите от Формула 1 с трабанти да умират от глад ли?