Водещи новиниСъдби

Потомствен калайджия търси на кого да предаде изчезващия занаят

Вече над 35 години всяко лято калайджията Христо Георгиев се вдига от Сливенско и идва в Първомайци, за да калайдисва и поправя медните съдове на хората.

калайджияБил още малък, когато баща му Георги прокарва пътя насам, идвайки с цялата си фамилия. Майка му ходела по къщите да събира поръчки, затова в горнооряховското село ги знаели като Георги и Мария – сливенските калайджии. Опознал се с хората и оттогава всяка година през лятото баща и син идват насам, установяват се и работят занаята. Калайдисват, заваряват медни съдове. Наемали квартири, но повечето време били на палатки.

Бързо се прочул старейшината с майсторлъка си и дори в продължение на десетина години калайдисвал медните казани, в които втасвала халвата на „Захарни заводи“. За 7-8 години около смяната на собствеността спрели да го викат, после пак ги потърсили, но вече синът Христо вършел тази работа. А казаните се ползвали от Захарната фабрика чак допреди 4 години.

Христо може да се каже, че е единствен в района, пък и по неписан закон от едно време там, където работи един калайджия, друг не отива, разпределят си територията.

Така има хляб за всеки. Христо е потомствен занаятчия, още прадядо му въртял калая по тави, котли и джезвета и изчуквал там, където се налага.

ХРИСТО Е ОТ С. ЗЛАТЬО ВОЙВОДА, СЛИВЕНСКО, НА 47 ГОДИНИ. ЗАНАЯТА ЗАХВАНАЛ ДА УЧИ ОЩЕ ОТ ДЕТЕ, първо помагал, а после като ерген започнал да прави сам джезвета, тави. Има две момчета, на 17 и 19 години. И те се опитват да правят по нещо, но не ги влече, повече се зазяпват по телефоните. Имат ли обаче свободно време, ги придърпва да научат нещичко.

„Почти всички колеги забягнаха по чужбина, много нарядко сме тези, които се занимаваме със занаята. Ползват ни повече възрастни хора, носят това, което им е останало, а то не е много, защото и много нещо е откраднато от домовете на хората. Аз имам и друг занаят – тенекеджийство, иначе само от калайджийство и медникарство не мога да се издържам. Подмазваме капаците по къщите, подменяне керемиди, поставяме улуци. Гледам да включа синовете, брат ми също помага. Ние сме коректни хора и на когото сме работили, ни препоръчва на други“, разказва майсторът.

калайджияВярва, че занаятът ще съществува още дълго време, нищо че 90 процента от колегите му забягнали в чужбина и захванали нещо друго.

Много от хората вече не използват медните съдове по предназначение, но пък нали е бащиния, не им дава сърце да ги изхвърлят. Затова ги слагат в механата вкъщи или за украса в битов кът и за да бъдат в целия си блясък, трябва да минат през майстор. Винаги ще има българи, които да харесват кована мед, убеден е Христо, а и медните тигани и сега се използват много, най-вече от рибарите, когато са край реката. В тях олиото бързо се сгорещява и не се чака много за пържене на уловената риба.

Повече го търсят за калайдисване, особено по Балкана във Великотърновско, което е главната причина баща му да се ориентира към нашия регион.

Отивал при кмета, представял се, искал позволение да работи и записвал желаещите. „После разпъваше палатките. Тогава идвахме с конски каруци, бях дете. Като тръгнем от Сливен за Велико Търново, отиде та дойде. Спираме в някое село, стоим два-три дена, а хората, още като видеха палатката, разбираха, че е дошъл калайджия, и почваха да си носят съдовете. Докато стигнем Велико Търново, минали са 10 дена. А в Първомайци, Правда, Горна Оряховица отдавна ни знаят. Почти от всички околни села, че и от Търново. Започна ли да работя, разчува се от един на друг. Чак да валят поръчки – не, ама колкото за хляба… Занаятчия милионер не е станал, ама и от глад няма да умре“, продължава калайджия

Христо.

Майсторът прави и малки бакърчета, и тави в различни размери, макар за тях клиентите да са по-малко.

Медният лист не струва малко, затова, за да няма съмнения, повечето пъти праща хората да си купят материала, а той взема пари за изработката и калайдисването. Но пък, макар и скъп, бакърът остава за поколенията и няма да ръждяса.

Христо вече се е прибрал в дома си, но продължава да получава запитвания и като се съберат поръчки, ще дойде пак в Първомайци. Само дето трудно вече си намира квартира, защото свободните къщи направо се обявяват за продан. Не е като едно време, когато 10 години поред през лятото стоял в една къща, в друга – 5 години. Затова и напоследък се налага пак да опъва палатките до реката. Няма ги удобствата, но пък е като на курорт.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив

 

3 thoughts on “Потомствен калайджия търси на кого да предаде изчезващия занаят

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *