Местни кулинарки пазят и готвят по 120-годишни рецепти, сред тях и сладко от люти чушки

Жените от Мусина обират много награди от фестивали

Уникални стари рецепти на по 120 години пазят жените от павликенското село Мусина.

Кулинарната им слава се носи надалеч и никак не е случайно, че редовно обират наградите на регионалните фестивали. Тези рецепти не стоят по тефтерите, а са в употреба и днес, защото ястията са прости, сравнително лесно се приготвят и са с невероятен вкус. И се предават от поколение на поколение. В тайните на мусинската кулинария и за най-емблематичните за селото гозби и сладкиши ни посвещава пенсионерката Маргарита Добрева, която споделя, че повечето от тях са се приготвяли в селото много преди да е родена. А тя е на 69 години.

„Жените в Мусина са големи майсторки на дърпана баница.

Най-известната е за мусински лучник, в който освен много лук в плънката се прибавят и орехи. Наистина е уникална и рибената чорба на Елена Гешева. Слага толстолоб, шаран и пъстърва от рибарника в селото. Както и моркови, лук, целина, девесил, мащерка, тарос и колкото и да е странно – гюзум. Тя е като визитка на Мусина, нито един голям общоселски празник не минава без нея. Друго нашенско ястие, е булгур с коприва. Рецептата ми даде старец, по-голям от мен, и също се е правела в миналото. А от моя съседка знам за пиле фрикасе, което го няма другаде. Вълшебната съставка е една супена лъжица оцет, той просто преобразява цялото ядене и придава страхотен аромат. След като се дръпва от огъня, оцетът се поизпарява и остава само вкусът. Освен пилето другите съставки са морков, глава лук, магданоз, дафинов лист, глава чесън, три супени лъжици брашно, половин литър от бульона, три супени лъжици олио и лъжицата оцет, разбира се. Тук, в Мусина, правим и бурания от лопуш. Лопушът се попарва и запържва, слагат се яйца, червен пипер, задължително зелен лук и гюзум. Подправя се с кисело мляко“, разказва за типичните в селото ястия Маргарита Добрева, и предлага да минем към

СЛАДКИТЕ

От възрастни хора – кака Данка и бат Гено, научила за халвата с царевично брашно. Подслаждали я с маджун, но тъй като тя нямала, използвала желе от дренки. Продуктите са: чаена чаша и половина царевично брашно (250 г), 60 г бяло брашно, три четвърти чаша олио. За сиропа: 4 чаени чаши вода (1 л) и три чаши маджун. Първо се приготвя той и трябва да е горещ. Брашното се пресява и се запържва с олиото на тих огън. Бърка се с дървена лъжица. Пържи се, докато, като гребнеш с лъжицата, сместа продължава да ври в лъжицата, но пада, без да залепва по нея. Маха се от котлона и запърженото брашно се залива с горещия сироп, като се бърка непрекъснато. Прибавя се маджунът и се налива с толкова сироп, колкото искаш да стане гъста сместа. Връща се на котлона, ври 2-3 минути, халвата се изсипва в намокрена с вода тавичка и след като изстине, се реже на ромбоиди или на други фигурки. Сервира се посипана със смлени орехи. Не е толкова сложно, казва Маргарита, стига да се уцели гъстотата, и признава, че е прибавила от себе си към украсата, да е по-интересно.

Доста разпространени в цялата страна са „прасковките“, истинска класика, но мусинската рецепта е даже над 150 години, твърди майсторката.

Правят и „крушки“, за декорация се използва карамфил и клечка за дръжка. Плънката в тестото е от орехи, канела и белтък по желание. Захар в тестото почти няма. Интересното е друго. Тъй като едно време хората са нямали мая за хляб и бакпулвер, за набухвател на „крушките“ са слагали пепелява вода. Тя се прави от пепелта на изгорелите дърва, но само от тях, без да се горило друго на огъня, пресява се, залива се с гореща вода и когато се утаи, чистата вода се взема и се слага в тестото. Маргарита предупреждава, че все пак тази пепелява вода може и да не понася на всички стомаси. „Пуричките“ им също са много стари.

Мусинчани са много известни и със сладкото от люти чушки.

Съставките са 1 кг люти чушки, 3 кг червен пипер – опечен и обелен, 1,2 кг захар и 400 мл оцет. Чушките се заливат с гореща вода, за да омекнат. След като изстинат, се почистват от семките. Те се смилат заедно с пипера, прибавя се захарта и престояват от 16 до 20 часа. После се прибавя оцетът и се вари до сгъстяване. Ако чушките имат твърди люспи, които се чувстват и след като сладкото е готово, може да се прибегне до пасатора.

Жителите на селото са любители и на пестилите, в които не се слага никаква захар и стават много хубави. Могат да се приготвят от различни плодове. Така например пестилът от сливи се прави по следния начин. Очистват се от костилките сини сливи независимо от сорта и количеството, прибавя се малко вода, колкото да не загорят на дъното на тавата, и всичко това се вари на огъня. Като изстине, сместа се претрива през сито, при което люспите падат. Готовото пюре се суши на фурна, навива се на руло и така може да стои 10 години, без да се развали. Но никога не се стига дотам. Пестил правят и от смокини, тъй като в Мусина има много.

Жените от Мусина не крият рецептите за себе си и се радват, когато някой друг иска да се пробва.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. Дестинация Павликени