Бащата на Васил Попов открива експозиция в негова чест преди 28 години

Живеем в епоха на високи технологии, социални мрежи и неограничени възможности в комуникациите

Нашите предци обаче не са били лишени от информация, защото са разчитали на печатните издания, а в нашия регион и на вестник „Борба“.

Изданието пази безценни архиви за събития, които са се случили преди много години и са старателно отразени на страниците му. От днес „Борба“ започва нова рубрика – „Завръщане в миналото“, чрез която ще припомним за някогашни събития, за настроенията през десетилетия назад. Нямаме граници в нашите търсения, затова ще връщаме времето в различни епохи на социалния и обществения живот така, че да показваме същите ситуации и днес. Само така ще разберем дали сме научили уроците си като общество, или трябва да вървим още дълъг път.

Днес се пренасяме в далечната вече 1996 г. в красивото село Миндя, което преди близо 3 десетилетия посреща скъпи гости.

Именно тогава, на 13 октомври, е открита музейната експозиция на големия български писател Васил Попов. В тогавашните страници на „Борба“ пише, че починалият през 1980 година автор е роден именно в Миндя. Експозицията е открита от баща му Стефан Попов и е посветена на 16-годишнината от смъртта на отишлия си твърде рано драматург.

В селото тогава цари еуфория и затова Васил Попов е почетен с най-голямото местно отличие. Посмъртно му е връчено званието

„Почетен гражданин на село Миндя“. Бащата на автора тогава дори обещава да допълни по-късно експозицията. Това заявява в присъствието на другия си син – Любомир Попов, и по-малката дъщеря на писателя – Елена.

Днес експозицията все още съществува, макар и интересът към нея да не е твърде голям. Тя се намира в читалището, а снимките ни бяха предоставени от кмета Десислава Иванова.

Още през 1996 г. от страниците на „Борба“ става ясно, че „малко хора са пристигнали в Миндя да почетат паметта на Васил Попов“. А тогава академик Радев възкликва, че „трудно се поддържа такъв култ в днешно време“.

Днес подобен култ се поддържа още по-трудно, но затова архивите са живи и са останали на хартия, а не във виртуалното пространство, за да излязат наяве, когато имаме нужда от тях.

Михаил МИХАЛЕВ

Ралица КОПАРАНОВА