Историчката Светла Атанасова възкресява паметта за търновските предприемачи Кермекчиеви, документи за тях съхранявал цар Симеон II
На 24 октомври от 17,30 ч. в читалнята на РБ „П. Р. Славейков“ доц. д-р Светла Атанасова ще представи третата си монография „Предприемачи на Балканите: възрожденската фамилия Кермекчиеви“.
Тя е посветена на едни достойни, но позабравени мъже от Търново – Теодор, Панайот, Петър, Константин и Иван Кермекчиеви – предприемачи, търговци и дипломати, оставили през XIX век ярки следи на Балканите. Образовани, енергични и креативни, те успешно взаимодействат с икономическите и политическите елити в българските земи, в столицата на Османската империя и румънските княжества Влашко и Молдова.
„Родоначалник е хаджи Ненчо Кермекчиев, част от рода, работи и живее в Румъния. След Освобождението по-младите братя Иван и Константин работят в Свищов, а после се установяват в Русе. От всички само Константин има наследници – Страшимир, който живее в Италия и умира в Рим през 1953 г., и Асен – основоположник на дипломатическата служба на Съединените щати в България. Той емигрира през 1923 г., публицист, пише книги и е журналист в „Ню Йорк таймс“, по образование лекар. Жени се за американка и създава семейство, но за съжаление, не намерих връзка и паметта за рода се губи с него. Умира в същата година като брат си, само че в Ню Йорк“, разказва Светла Атанасова, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Основно фамилията се е занимавала с житна търговия.
По-късно Петър Кермекчиев и братята му Панайот и Константин търгуват с манифактурни изделия. Имат кантори в Търново, Цариград, Букурещ, Галац. След 1879 г. Петър Кермекчиев търгува и с ценни книжа. Константин, Иван и Теодор вземат под аренда земеделски земи в Румъния в окръг Дъмбовица.
Интересът на доц. Светла Иванова към цялата фамилия се породила, след като първо тя започнала да се занимава с личността на Петър Кермекчиев и контактите му с Евлоги и Христо Георгиеви. Той живее близо 20 години в Румъния и в този период установява с братята търговски взаимоотношения, включително и на ценни книжа. Историчката попада на този фонд лично за него в Централния държавен архив. „Първоначално се занимавах с документите, които се отнасят до отношенията Петър Кермекчиев – братя Георгиеви.
Оказа се, че това е един много богат фонд, който Н. В. цар Симеон II предава на Държавния архив през 2009 г.
Той е бил даден на царя през 1967 г. от Златка Кермекчиева, съпругата на Страшимир, с молба, когато България не е комунистическа страна, чак тогава да постъпи в архива и да се ползва от историците по предназначение. Симеон изпълнява нейното желание, когато през 2009 г. в страната има гражданско общество, членки сме на ЕС и НАТО, т. е., преминали сме на нови цивилизационни начала. Ставаше ми все по-интересно и така реших да пиша за цялата фамилия“, сподели за „Борба“ Светла Атанасова.
За Кермекчиеви има още много любопитни истории и факти, които авторката е издирила. Всички те са описани в книгата, но въпросите си дошлите на представянето могат да зададат в аванс. Поканата важи за всички, които се вълнуват от историята на Търново и бележитите търновци.
Ана РАЙКОВСКА
