Детска учителка развя българския флаг на връх Мусала
Пепа Димитрова е запален пътешественик от години, но през последните четири ходи на приключения с Групата
ПЕПА ДИМИТРОВА Е СТАРШИ УЧИТЕЛ В ДЕТСКА ГРАДИНА „ДЕТСКИ СВЯТ” В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ.
През август т.г. тя развя българското знаме на връх Мусала, който покори при поредно приключение с Групата. Този неформален тим е създаден случайно преди четири години и в него днес участват много хора от почти всички села на общината.
След пандемията през 2020 г. Пепа се присъединява към Групата от община Полски Тръмбеш и заедно вече четири години поема по различни дестинации из България. От най-крайните точки: североизток – нос Калиакра, югоизток – с. Резово; югозапад – гр. Петрич; северозапад – крепостта “Баба Вида“, от недрата на земята с пещерите: “Леденика“, „Магурата“, „Венеца“, “Ухловица“, “Проходна“, “Деветашката пещера“ „Дяволското гърло“, “Ягодинската пещера“, „Утробата“, “Божия мост“, „Снежанка“, „Бачо Киро“, през долини, котловини, архитектурни забележителности от историческото ни минало през светите места – църкви, храмове и манастири, към висините на планините – Родопи с екстремни преживявания с джипове, от които звучи родопска песен и кара цялото тяло да настръхне, до Орлово око, Могилица, Вълчи камък и панорамните гледки до последната дестинация – походът към връх Мусала в Рила планина през август 2024 г.
Учителката споделя, че за тези четири години с Групата няма навика предварително да се запознава с дестинацията, която ще посети.
Знае само къде ще ходят и дотам. Буквално ден преди да тръгне, след получена информация от приятелка, изкачила седмица преди това Мусала, осъзнава, че е напълно неподготвена, и се заема, за да се чувства комфортно в планината.
Преходът до хижа „Мусала“ започва със стръмен наклон, след което продължава по равен терен и в приятна компания, в зависимост от темпото се стига за 30 – 45 мин. След езерото при хижата започва вторият етап от прехода към заслон Леденото езеро. Насочвайки погледа към върха в далечината се виждаха като нанизи на броеница обгърнал планинските пътеки поток от хора, насочили се към върха.
Част от групата останала да почива край езерото за отмора, за пикник и да се наслади на природата, далеч от ежедневието и шума. Докато самата тя се любува на природата и документира видяното, разбира, че част от групата е тръгнала. Бързо ги настига в началото на стръмен участък. Групата от съмишленици постепенно оредява и тя пак остава сама. И тук отново се проявява колебанието и дилемата: дали да продължи сама към върха и да принуди цялата група да я чака, или да се откаже. Мислите й прескачат – това не са Седемте рилски езера, това е най-високата точка. Да, но дали ще ми се отдаде втора възможност – възрастта си напредва. И се чува да пита: „А Влади къде е?“. Отговорът не закъснява: „Пое нагоре със сина си“.
Решението е мигновено.
„Добре, ще го настигна. И така започна преодоляването на стръмната каменна височина с ускорен ход, за да ги настигна. С увеличаване на темпото при изкачване знаех, че бързо ще се изморя, и това се случва, като започва да ми се вие свят и зачестява допълнителното поемане на въздух. Въпреки че вече видях другите, седнах да отдъхна.
И по инстинкт обърнах гръб на скалите с поглед към простора с неколкократни дълбоки вдишвания, за да се нормализирам. Тогава видях познато лице, с което бях изкачила Седемте рилски езера. Двете поехме заедно нагоре, настигайки баща и син”, разказва 57-годишната Пепа.
На около 50 метра от върха хора им подават ръка, подкрепят ги.
И ето го върхът – уморена, но удовлетворена сред събралите се на върха от различни националности – румънци, поляци и българи, млади семейства с деца, младежи и тя чака да запечата този момент. Докато чака, притисната от времето за престой на върха и прогнозата за очакван дъжд, ехото разнася родопска песен от гайда. Прави опити да се свърже с близките си, за да сподели този момент, но уви, не успява, затова се наслаждава на случващото пред очите й, усеща го чрез кожата си и това чувство дълго време след това не я напуска, но и не може да го обясни, защото трябва да се преживее. Чаканият момент настъпва и учителката Пепа Димитрова за втори път развява българския флаг (не взет на заем, а личен) и то не къде да е, а на надморска височина 2925,40 м – най-високата точка на България и на Балканския полуостров – връх Мусала.
Н. ГЕОРГИЕВА
Сн. личен архив