60 ПлюсСтражицаСъдби

На 90 години стана кметът, изградил два завода, училище и болница

Трифон Ралчев делил една квартира с Димитър Стоянов и три пъти посрещал Тодор Живков

На 90 години стана в събота Трифон Ралчев.

ЕДИН ОТ НАЙ-ДЕЙНИТЕ МЕСТНИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ И ПОЛИТИЦИ ТРИФОН РАЛЧЕВ ОТПРАЗНУВА СВОЯ 90-И РОЖДЕН ДЕН. Бившият кмет на Стражица и зам.-председател на Окръжния народен съвет посрещна своята годишнина на 2 ноември със семейството си. Именно близките му са неговият най-голям капитал през годините. Съпругата му, двете му дъщери, тримата внуци и двамата правнуци.

Роден е в Стражица през далечната 1934 г. в бедно селско семейство. Баща му работил чужда нива, а реколтата делил със собственика като компенсация, че е ползвал имота му. Детството му преминало бедно, но в училище винаги бил отличник. Успявал да запомни уроците още в класната стая. А вкъщи, както повечето деца от онова време, похапвал домашен хляб със свинска мас или маджун.

Така минало детството му, а след 1944 г. започнали да се отварят повече възможности за младежите. Той бил първият ученик, на когото връзват червената връзка след създаването на „Септемврийче“. Няколко дни след това го направили и председател на организацията. По-късно става и първи секретар на първото комсомолско дружество, а на следващата година става секретар и на учкома на гимназията.

СЛЕД УЧИЛИЩЕ ЗАПИСАЛ ДА УЧИ В СОФИЯ. ЗАВЪРШИЛ ИКОНОМИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ „КАРЛ МАРКС“ СЪС СПЕЦИАЛНОСТ „ФИНАНСИ И КРЕДИТИ“. Отишъл без стипендия в началото и му било много трудно да се издържа. Тогава още повече укрепнало приятелството му с бъдещия министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, който го приел за свой съквартирант. По-късно Ралчев получил стипендия и успял да завърши, а връзките му със Стоянов се запазили до неговата смърт през 1999 г.

След завършването му през 1958 г. го разпределили за финансов инспектор в Окръжния народен съвет. Отишъл на място за назначението си и му дали папка, за да се запознае с трудовата си характеристика. В това време от Стражица започнали да го търсят на портала, дежурният го изпратил да излезе навън. Там му съобщили, че партийното бюро в Стражица е решило той да стане плановик на ТКЗС-то. Нямало как да откаже и отново тръгнал към родния си град.

Като плановик успял да внедри стопанската сметка навсякъде. Това направило впечатление и след няколко месеца станал секретар на комсомолската организация. На следващата година го направили и щатен секретар на Комсомола. Малко по-късно го избрали и за секретар на окръжния комитет на Комсомола. Изкарал там два мандата, след което го викнал първият секретар на партията Димитър Стоичков. Казал му, че има решение да се върне отново в Стражица. Там го избрали за секретар на партийната организация. След известно време го избрали и за кмет, през 1967 г.

През неговия мандат започнало невиждано строителство. Изградили се детска градина „Ангел Каралийчев“, пътища, улици, Средно училище по автотранспорт с общежитие, болница, главният колектор за канализация, електрическа подстанция. Създал се Заводът за метални конструкции, както и Заводът за радиатори. Всичко това Ралчев успял да постигне до 1969 г.

ТОГАВА ОТНОВО МУ СЕ ОБАДИЛИ И МУ КАЗАЛИ, ЧЕ ЗА НЕГО ИМА ДРУГ ПЪТ. ИЗПРАТИЛИ ГО НА ВИСША ПОЛИТИЧЕСКА ШКОЛА В МОСКВА, КЪДЕТО ИЗКАРАЛ ДВЕ ГОДИНИ.

След като се върнал, получил покана за среща с Димитър Стоянов. Видели се семейно край реката в село Ветринци. Там станало ясно, че Трифон Ралчев отново ще бъде кмет на Стражица. Възложили му като задача укрепването на Завода за радиатори и довършване на Завода за велпапе. Под негово ръководство Стражица станала град. А през 1974 г. Ралчев е избран за първи секретар на Градския комитет на партията. Изкарал 6 години там и 3 години като секретар на Общинския комитет.

През 1981 г. е бил назначен за зам.-председател на Окръжния народен съвет, което според съвременните длъжности се равнява на заместник областен управител. След закриване на окръзите и създаване на по-големите административни деления Трифон Ралчев отново се върнал в Стражица като първи секретар. Възложили му задача да помага за възстановяването на Стражица от земетресението. 1200 работници участвали в градежите. На него се паднало да ги организира.

Работил до 1989 г. и след това трудно преживял промените. Завърнал се във Велико Търново и се оказал без работа. Не му достигали 6 месеца за пенсия, затова отворил малко кафене в гаража си с три маси и 10 стола. Точно тогава бензиностанция отворил и легендарният футболист Трифон Иванов, а бившият председател на Окръжния народен съвет Йордан Костов решил, че това е дело на Ралчев. Грешката дошла от първите им имена, които са еднакви. Костов го попитал дали не е станал капиталист, а бившият вече кмет на Стражица му отговорил, че има капитал в една кафе машина и уред за сок. Двамата се посмели, когато станало ясно, че Ралчев не е станал капиталист. Дори след година затворил кафенето и започнал да дава помещението под наем.

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, ТОЙ УСПЯЛ ДА СЕ ПЕНСИОНИРА И ВЕЧЕ НАД 30 ГОДИНИ НАБЛЮДАВА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ ОТСТРАНИ. Вълнува се от процесите в държавата и му е болно за всичко, което се случва в България. Трифон Ралчев не спира да мисли и за Стражица. Според него трябва да бъде създадено поне още едно предприятие, което да задържа младите в града и общината.

А като тегли чертата зад гърба си, Трифон Ралчев има 43 години обществен труд. Признава, че много му е помагал Димитър Стоянов, който се издигнал до втория човек в държавата. Често го обвинявали, че прави прекалено много за Стражица, но той винаги отговарял, че за него родното място е най-важно.

Трифон Ралчев (вляво) и Тодор Живков в Стражица.

Ралчев три пъти посрещал и Тодор Живков. При откриването на читалището, при откриване на паметник и след земетресението. На един от обядите стоял точно до него и наблюдавал какво яде. В чинията му имало малко краставици и една чушка. Говорил повече от час за създаването на общините.

През годините Трифон Ралчев получил над 15 отличия. Сред тях има два ордена от Държавния съвет „Червено знаме“ и „9 септември“. Тях получил като кмет и зам.-председател на Окръжния народен съвет.

Михаил МИХАЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *