Васил Колев вече половин век си вади хляба с изчезващия занаят калайджийство

Майсторът научил тънкостите на поминъка от баща си, а днес вече ги е предал на двама от синовете си

ВАСИЛ КОЛЕВ ОТ ПОЛИКРАИЩЕ Е СРЕД МАЛЦИНАТА МАЙСТОРИ У НАС, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРАКТИКУВАТ СТАРИЯ ЗАНАЯТ КАЛАЙДЖИЙСТВО. Поминъкът е процъфтявал преди навлизането на модерното производство на съдове, но постепенно започнал да замира заради липса на желаещи да го усвоят. 68-годишният майстор е категоричен, че с тази професия човек няма да забогатее, затова възприема работата като кауза. Мисията му е да съхрани занаята и да го предаде на своите деца.

Васил се ражда в голямо семейство. Баща му и дядо му били калайджии. Имал четирима братя и всички те се ориентирали към поминъка. Обяснява, че работата изисква не само сръчни ръце, но и много други познания. Казва, че за да овладееш до съвършенство тънкостите на металите, трябва сериозен труд, вникване в детайлите и прецизност. С братята му се конкурирали кой от тях ще стане най-добър майстор, защото това било въпрос на чест.

„В моето семейство беше ясно, че това е професията, която очаква всеки един от синовете. Горд съм, че аз станах най-добрият калайджия във фамилията. В началото беше много трудно, но с желание и лична мотивация всичко се постига. Спомням си, че когато започнах работа, непрекъснато имаше поръчки. Идваха да се молят да направя поне една тавичка за едно семейство. Да правиш съдове и да ги калайдисваш, беше изключително търсена услуга“, разказва Колев.

Майсторът изрази тъга, че в днешно време младите дори нямат понятие какво представлява занаятът.

„Работата на калайджията е свързана с покриването на медни съдове с калай, за да се предотврати натравяне с храна, престояла в окислени съдове. Друго предназначение на калайдисването е да предпази съдовете от корозия, а на тези, които са за готвене – да осигури незалепващо покритие. Процедурата трябва да се прави периодично“, обясни той.

Васил отдавна е загубил бройката на всички съдове, които е направил и калайдисал. Трудил се е върху тави, казани, джезвета и всякакви други медни пособия за бита.

Както повечето майстори, избрал да направи работилницата си в непосредствена близост до дома си в Поликраище. На място идват да го търсят хора от целия регион и дори от южната част на страната.

Сред по-интересните поръчки, които в последните години получавал, била за изработване на подарък от калай за 10-годишнина от сватба. Смята се, че едно десетилетие в брака съответства на този метал заради символиката. А именно – също както калаят е здрав, но огъващ се, така и семейството успява да устои на трудностите в живота, без да се „пречупи“.

Освен удовлетворен от професионалното си поприще, Васил е щастлив и в личен план. Баща е на три момчета, има и една дъщеря. Двама от синовете му също се изучили на занаята. Жена му прихванала от тънкостите на работата и е верен негов помощник. На нея обаче дава лесни задачи, защото процесът на калайдисване крие опасности.

„Работи се със солна киселина, която при неопитност може да изгори ръцете на човека“, пояснява Колев.

Въпреки че вече е на 68 години, майсторът няма намерение да се отказва от поминъка. Ще продължи да се труди, докато ръцете му могат да държат чука. Щастлив е, че вече има девет внучета и две правнучета, които с любопитство се навъртат около него, докато майстори.

Васил се надява един ден държавата да започне да подкрепя хората като него, които продължават да практикуват стари занаяти.

Галина ГЕОРГИЕВА