135 години от приемането на първия закон за полицията и 100 години от първото честване на полицейския празник

Според Търновската конституция полицията е призвана да пази преди всичко законоустановения държавен строй, да защитава правата, живота и имота на гражданите, свободата на вероизповеданието, безусловното спазване на законите и много други.

Първият Закон за полицията се обнародва през 1889 година. Според него тя има за цел да бди както за изпълнението на законите и правителствените разпоредби, така и да пази реда и обществената безопасност. До 40-те години на ХХ век, а и през следващите десетилетия законът се прекроява в зависимост от настъпилите политически промени. Ето защо през различни периоди пазителите на реда невинаги се ползват с достатъчно уважение сред широката общественост, а техните действия получават нееднозначна оценка.

Празникът на полицията се чества за първи път през 1924 година.

Инициативата за неговото учредяване принадлежи на софийския градоначалник о.з. подполк. Георги Кисьов. Тогавашният министър на вътрешните работи и на народното здраве Иван Русев приема идеята и под влиянието на Софийския митрополит спира вниманието си на деня на Св. Архангел Михаил. Писменото мнение на митрополит Стефан гласи: „Този празник, който олицетворява и на небето реда на власт и дисциплина и царуване на истината, правдата и любовта, много подхожда за патронен празник на полицията, която има за цел като представител на дадената от Бога власт, да се грижи за реда, спокойствието, сигурността и спазването на законите в страната, чрез които се гарантира животът, имотът и свободата на гражданите”.

При избора на патрон натежава аргументът, че Св. Архангел Михаил символизира властта, изпълняваща закона. С телеграма N 7932 от 24 септември 1924 година министър Русев известява столичния градоначалник и всички окръжни управители: „За патронен празник на цялата полиция в царството се определя денят на Св. Архангел Михаил“. Оттогава до 1943 година 8 ноември се чества като патронен празник на полицията

След демократичните промени с решение на Министерския съвет традицията се възстановява и 8 ноември е обявен за професионален празник на служителите от Национална служба „Полиция“ на МВР.

В миналото празникът на полицията е голямо събитие в живота на старата столица. През онези далечни години в града Архангеловден почитат като “свой” още поборническото дружество “Сливница”, обединяващо участниците от региона в Сръбско-българската война, женското благотворително дружество “Радост”, старопиталището “Аника и Ангел Ангелови”, техническото училище “Ангел Попов” и… месарите (вероятно като “душевадци”).

От съхранените документи може да се заключи, че сред тях именно празникът на полицията е най-впечатляващият. Според местното полицейско управление великотърновският полицай е “учтив, услужлив, бодър, нравствено издигнат, предан на дълга” и с тези си качества служи за пример на колегите си от цялата страна. Ето защо и професионалният празник на служителите на реда и закона се отличава с добрата си организация и представителност.

Интересно е празнуването в далечната 1936 година.

Тогава на Архангеловден в храма “Св. св. Кирил и Методий” след божествената литургия се отслужва панихида за падналите при изпълнение на служебния си дълг полицаи и молебен за живите и техните близки. Присъстващите се разплакват при споменаване името на Георги Илчев, който само ден преди празника с цената на живота си спасява Василка Стоянова, заплашена с нож от втория си баща – криминално проявения Иван Драгнев. Намиращите се в църквата Никола Бакърджиев, началник на местния гарнизон и бъдещ генерал, околийският управител Кръстьо Василев, пом.-кметът Сава Яранов и шефовете на всички служби в града обещават да съберат средства, с които да подпомогнат вдовицата и петгодишните близначета на загиналия полицай.

След отправените поздравления в края на службата униформените служители на реда, водени от оркестъра на Мъжката гимназия, манифестират през града и със своята “спретнатост, ред и дисциплина” респектират излезлите по улиците старостоличани. На главната улица „смелите и доблестни наши момчета” са посрещнати с възторжени възгласи и плакати: “Ние сме с вас!” и “Не се плашете от хайманите!”. Един от плакатите – “Смърт на убийците!” е твърде “краен”, но след разигралата се трагедия с Георги Илчев изглежда съвсем на място с искането си за справедливост.

По традиция след официалното отбелязване на празника участниците с „голяма тържественост и въодушевление” се отправят към крепостта „Царевец“.

Там в салона на Туристическата хижа се организира братска полицейска трапеза с обичайните наздравици и пожелания за “вярна, честна и предана служба”.

Според един от ноемврийските броеве на общински вестник “Велико Търново” от 1936 г. “празненството завършва с народни хора, танци и много весело настроение”.

Тодорка НЕДЕВА