Студентки от ВТУ представиха България на фестивал в Китай с хоро, ракия, сарми, терлици и локум

23-годишните Таня Станкова и Мелис Адем участваха в културния фестивал на Китайския университет по геонауки в град Ухан. Студентките в специалност „Приложна лингвистика с китайски език“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ представиха българската култура, традиционни танци и кухня. Те заминават на обмен благодарение на стипендията International Chinese Language Teachers, издадена от Институт „Конфуций“.

За трета поредна година проявата дава възможност на всички чуждестранни студенти да представят своята култура, народ и обичаи.

„Въпреки че бяхме само четири българки в целия град, смятаме, че достойно представихме България наравно с другите държави“, споделя Таня.

Подготовката за фестивала им отнема 1 месец. Те създават собствен танц, смесвайки няколко вида български хора. Представят и най-различни традиционни предмети като терлици, парфюми и сапуни от българска роза, мартеници и шевици.

„Вечерта преди събитието седяхме до късно, за да можем да приготвим сарми и баница. Освен това успяхме да предоставим на гостите на събитието и домашна ракия, както и локум и традиционни сладки“, споделят те.

Облечени в традиционни български носии, предоставени от българското посолство в Пекин, момичетата пленяват гостите на фестивала с уникалността на нашенските обичаи.

„Смятам, че нашата будка беше от най-вървежните, защото българската култура е много по-различна от другите“, казва Таня.

Мелис, която е водеща на събитието, разказва, че мнозина от присъстващите никога не са чували за България, но проявили голям интерес към нашата култура, като много от тях останали впечатлени от уникалността на предметите и ястията, които са подготвили. „За нас беше вълнуващо да видим, че в такава голяма страна като Китай има хора, които искат да научат повече за България“, споделя още тя.

От своя страна Таня и Мелис също научават много за Китай – не само за езика, но и за местната култура и нрави. Китайската култура, дисциплината и стремежът към колективизъм им правят дълбоко впечатление. Те смятат, че „китайците първо работят за другия и след това за себе си”. За тях това е едно от най-ценните качества, които биха искали да видят и в българското общество.

Със своите усилия, въображение и любов към България двете студентки успяват гордо да покажат, че макар страната ни да е малка, тя носи огромно богатство от традиции, гостоприемство и талант.

Ралица КОПАРАНОВА