Две от малкото запазени стари турски бани на Балканите чакат вписване като недвижими паметници на културата
Минаха близо две години откакто беше обявено, че две от малкото запазени на Балканите и дори в Анадола турски бани от най-ранния период на османското строителство ще бъдат включени в списъка на паметниците като културно наследство
Процедурата е тежка и тромава и още не е завършила.
Все пак по нея има движение, научи „Борба“. По думите на арх. Донка Колева миналата година са идвали специалисти от НИНКН, като са заявили, че трябва да се извърши геодезично заснемане. Едва тогава ще бъдат вписани, което пък ще позволи да се кандидатства пред Министерството на културата за средства за реставрация.
Турските бани в старата столица са едни от най-забележителните недвижими паметници, макар че туристите трудно могат да стигнат до тях. Те са с богата украса и истински произведения на архитектурното изкуство. Къпалните на Феруз бей хамам и Средната баня са на около 500 метра една от друга. Първата – Феруз хамам, известна още и като Мостовата, е от средата на XV век и се намира се близо до стария мост на Феруз бей на ул. „Крайбрежна“. Самият мост е построен през 1435 г. и се предполага, че оттогава е и банята. Тя е оградена и на практика е в двора на транспортното стопанство на „Реставрация“ ЕАД. Тази най-стара от трите бани е още едно доказателство за историците, че в първите десетилетия от поробването на старата българска столица в този квартал населението е било от турци. Тя е по-богата на орнаменти, като всяко от помещенията е с различна украса. За нея в архива на дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ има запазено заснемане и проект от 1983 г. Земетресението през 1913 г. обаче нанася големи поражения, единият купол пада и изглежда, че оттогава е изоставена.
Средната баня е от първата половина на XVI век.
Тя е двойна баня, затова е известна и като Чифте хамам. Ширината и дължината й надвишават 20 метра. И за двете през годините не са полагани никакви грижи като към културни ценности. „Важно е институциите да се забързат, защото баните се рушат, особено след последните дъждове, от тях падат камъни и мазилка. Такива бани като Мостовата, от първата половина на XV век, са много редки – и на Балканите, и в Анадола. Средната баня е важна с това, че е двойна. А по българските земи друга такава запазена има само в Пловдив.
Баните продължават да са заринати до 2 метра с пръст, но навремето постройките се виждали отдалеч. Изглеждат вкопани, но тази илюзия се поддържа от повдигането на терена през вековете.
Преди около 22 години започват първите по-сериозни проучвания на уникалните бани, както и опитите да бъдат вписани като недвижими културни паметници.
Всъщност турските бани в старата столица били три, но едната – Баш хамам, не е запазена. Добре че Леон Филипов й е направил макет и скици, които се съхраняват в РИМ – Велико Търново. По време на социализма е преустроена в нова, съвременна баня. По-късно там се помещава фабрика за вафли, а сега в двора е построена къща за гости.
Ана РАЙКОВСКА
