За една година новата кметица на Каранци съживи селото с празници

Тодорка Иванова мечтае родното й място да се превърне в Малкото Арбанаси и да стане атракция за туристи

СЛЕД НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ ЗАБРАВА КАРАНЦИ ПРАЗНУВА ОТНОВО сбора на селото на 8 ноември.

С програма, кокоша чорба, песни и специален гост Мирослав Цанков, участник в „Гласът на България”. Сградата на кметството осъмна с балони и надпис „Честит сбор!”. Всевъзможни лакомства бяха подредени на софрата в пенсионерския клуб, а на площада имаше сергии и маси за почерпка. Това е и поредният възобновен празник само за годината кметуване на Тодорка Иванова.

С празници тя успя да съживи селото и да вдъхне кураж и желание за промяна сред малкото си съселяни – около 300 души. С гости и роднини обаче Каранци става двойно по-голямо през годината, защото кметицата не пропуска да създаде организация за нито един местен традиционен празник, който е бил забравен през годините. Е, сам човек не може нищо и заради това тя разчита на екипа си от четирима разтропани и всеотдайни като нея. Работи заедно с читалището, клуба на пенсионера, Общината и многобройните си приятели от страната и извън нея. Винаги е усмихната и не се оплаква, защото до нея е и семейството. С гордост изтъква, че преди нея и други жени са управлявали селото, но тя е първата коренячка. Знае всичко от баба си и майка си, познава традициите, хората и техните болки и радости.

ПОСРЕЩНАТА С ОВАЦИИ, НО СГРАДАТА БИЛА В ОКАЯНО СЪСТОЯНИЕ

ПРЕДИ ГОДИНА ТОДОРКА, КОЯТО Е ПО-ИЗВЕСТНА КАТО ДОРОТЕЯ, полага кметска клетва. Посрещната е с овации от бивши кметове, с цветя и пожелания за успех, но не го е очаквала. Сградата на кметството обаче е в окаян вид, в служебния компютър няма никаква информация.

„Аз съм зъботехник по професия и за първи път имам досег с администрацията и с управлението. Стресирах се от гледката! Но с много мерак успяхме да направим тази стая на кмета по мой дизайн, в която ме снимате сега, сложихме табела на кметството, обзаведохме. Над главата ми стои конската подкова, защото съм Тодорка, и до нея портрета на Левски. Аз съм родена между две зодии – Рак и Лъв, и вървя по стъпките на Апостола. Нещо като медиум и зодия Чешит! Мисля, че за една година постигнах доста благодарение на своя екип – поканих първо секретар, после намерих и другите. Секретарят пое своите задължения, а аз хукнах из село да гледам улици, да видя откъде да я започваме. Хората бяха едни стресирани, свити, без самочувствие”, разказва Тодорка Иванова.

Първото нещо, което е направено в селото, е да се измие Паметникът за загиналите във войните в центъра и да се украси с цветя.

Купуват се нови покривки в ПК „Детелина”, защото не са подменяни 20 години. Паралелно кипи и ремонтът в кметството. Подрязват се дървета. Преди Коледа сградата е грейнала и кметицата решава да има елха на площада с коледна украса и празник за децата, в което се включват всички след събрание. Ранният сняг м.г. създава допълнителни грижи, а много улици в селото са без изход. При едногодишната равносметка кметицата отчита, че две улици са засипани с трошен асфалт, дупките по другите са запълнени, а непроходими улици няма. Всичко е направено с помощта на ловната дружинка, екипа, майстора Валери Михайлов, който е изпълнител на идеите на кметицата. Той е общ работник в кметството, но мъж с възможности. Заради това тя отсича: „Аз без моя екип не мога!”. После следват възобновените празници – Зарезан, Празника на баницата, все по старите традиции в Каранци отпреди 40 години, подчертава още Тодорка Иванова.

„Започнахме да правим две сбирки месечно – една за отчет, една за планиране.

Бях щастлива, защото хората започнаха да виждат надежда в мен, възприеха ме като човек със самочувствие, но аз съм си такава по природа, весел човек съм, имам много приятели. И всъщност почти всичко хубаво се случва с малко пари, дори без пари, но с много ентусиазъм. Като боядисването на автобусната спирка с цветовете на българския флаг например!”, отбелязва кметицата.

И припомня как селото вече си има надпис „Каранци“ при влизане. Това се случва с дарителска кампания и събрани 4900 лв. Буквите струват 4000 лева, а 900 лева са останали да се направи осветление около буквената табела, но това още не е факт. Храмовият празник на строената през 1862 г. църква е на Димитровден, за него църквата е почистена, направена е площадка пред нея, вътре е освежено и посреща хората в приличен вид и с нови черги и килими. Така за всеки празник в селото се прави украса и има тържество.

МЕЧТИ И АМБИЦИИ – ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ ДАДЕНОСТИ

В КАРАНЦИ ВОДА, ДИВЕЧ И БИЛКИ ИМА. ИМА И ЧЕШМИ, И ИСТОРИЧЕСКИ места, и надморска височина като в Арбанаси. Ако всичко това се използва, селото може да стане атрактивна туристическа дестинация. За тази мечта и амбиции на кметицата обаче ще трябват сериозни пари, защото само с доброволци няма да стане. Независимо от бъдещите трудности Тодорка Иванова обаче смята, че родното й село може да се превърне в Малкото Арбанаси, както го наричат местните.

„След едната година се оказа, че да кметувам, ми харесва и сякаш това е моето амплоа. Направихме много за тези месеци, но аз имам още много планове. Сред тях са да почистя стадиона и да има къде децата, които са около 20, да играят футбол, ще участвам пак в проект по ПУДООС за детска площадка. Искам да възстановя музея и там да има сцена за фестивали, да идват туристи, да направим обреден дом за покойници”, започва задъхано да споделя мечтите за следващите години Тодорка Иванова.

В нейната тетрадка със свършени задачи и бъдещи планове има куп точки, които звучат невероятно и неизпълнимо.

„Искам Каранци да се развие като туристическа дестинация. В момента привличам млади хора да се върнат в селото, имаме река, около 10 стари турски чешми. Имаме много история и културно наследство, искам да дойдат археолози, да има екопътека, която да започва от река Янтра през Драка баир, Ченгене поляна, Могилите. По тая моя виртуална все още екопътека чешмите са три – Хаджийка, Куру чешма, Цяребитната, за която има легенда да оставиш червен конец, защото водата е лечебна. Но и тя е занемарена и ще ми трябва техника и пари. Заради това смятам да участвам в проекти за възстановяване на културното наследство и Община Полски Тръмбеш да ми помогне. Аз нямам общински съветници, защото бях независим кандидат за кмет, но получавам подкрепа от всички”, завършва своя разказ Тодорка Иванова.

ЗА НЕЯ МОЖЕ ДА СЕ РАЗКАЗВА ОЩЕ МНОГО. ЗА ТАКИВА ХОРА ТРУДНО СЕ пише сбит преразказ. Защото, освен че говори много и добре, тя има и с какво да се похвали в първата година на първия си кметски мандат. И за разлика от много други, не пъшка!

Нели СУКОВА