Коледните базари – част от празничната магия

С настъпването на декември започва най-приказното време от годината – коледните празници са на прага ни, сега и през идните седмици сме завладени от духа на Бъдни вечер и Рождество Христово.

За празничната магия допринасят и коледните базари, с които вече може да се похвали почти всеки град у нас.

Обикновено те включват щандове на открито, павилиони за подаръци, сезонни лакомства и различни видове напитки. Със своята прелестна украса, ярките светлини, апетитния аромат на предлаганите сладки и солени зимни деликатеси, привлекателните кътчета за забавление на малки и големи, както и с разнообразните представления коледните базари вече са част от празничната магия и един от нейните символи.

КАКВО (НЕ)ЗНАЕМ ЗА ИСТОРИЯТА НА КОЛЕДНИТЕ БАЗАРИ

Историците не са единодушни за това кога, къде и как може да се локализира първият официален коледен базар. За това спорят много градове.

Наченките на традицията вероятно започват от Виена през далечната 1296 година, когато херцог Албрехт I разрешава 14-дневни панаири през месец декември. Но тези прояви тогава не били пряко свързани с Коледа.

Друг ранен пример за подобно търговско изложение, отново не непременно свързано с коледната тематика, може да се открие в историята на Бауцен. През 1384 година кралският двор на Бохемия дава разрешение за функционирането на открити пазари, където до коледните празници свободно може да се предлага храна (кралят на Бохемия дава на града правото да провежда свободен пазар, позволяващ на месарите да продават вкусни мръвки до Коледа).

По-късно към изложените стоки се добавят и различни видове занаятчийски предмети и украси. Изобилието на продукти и празничното настроение привличат всякакви жители – от благородници до обикновени граждани и занаятчии.

Панаирът в Дрезден през 1434 година и празничният пазар в Нюрнберг от 1628 година се считат за първи официални ежегодни коледни базари.

Специалистите смятат, че коледните базари може би имат предимно немски произход, но в крайна сметка се разпространяват и в Италия, Швейцария, Франция и в много други държави. Тази тенденция се вписва в общия произход на коледните практики

През XVII – XVIII век вече в почти цяла Европа започват да се откриват различни празнични базари. Подобно на днешните, те се обособяват като места за закупуване на месо, печива и стоки. Обикновено се намират близо до църквите, действайки като място за събиране на граждани от всички класи – работници, чуждестранни пътешественици и благородници.

С нарастването на популярността на коледните базари правителствата осъзнават, че е необходима тяхната по-голяма регулация. Берлин дава тон в тази посока – през 1750 година се постановява къде трябва да е местоположението на коледния базар в града и колко дълго той може да остане отворен (от 11 декември до 6 януари). В редица градове за продажба се разрешават само „истински коледни предмети“, включително детски играчки, коледни елхи, меденки и сладкарски изделия. По-късно вече се откриват и сцени, на които се изнасят театрални представления и концерти. Така коледните базари се обособяват не само като място за покупка на стоки и ястия, а и за празнично изживяване.

Те се оформят и като своеобразен културен феномен.

Коледните базари се променят през годините, следвайки новите вкусове и изменящата се среда, борят се за оцеляване в конкуренцията с универсалните магазини, чиито масово произвеждани стоки са по-евтини и по-лесно достъпни от домашно приготвените продукти, продавани на откритите базари.

През XIX век традицията за коледни базари започва да се разпространява по-широко в световен мащаб. Така например тя става популярна в САЩ благодарение на имигрантите от Европа. Парадоксалното в случая е, че до края на XIX век коледните базари в самия Стар континент постепенно намаляват. След период на известен отлив в интереса към тях в началото на XX век и в периода на Втората световна война през последните десетилетия на нашия век коледните базари отново стават актуални и се разпространяват по целия свят. Те се провеждат ежегодно в много градове на всички континенти и привличат многобройни посетители. Интересен е фактът, че редица държави, сред които Дания, Швеция, Норвегия, Финландия и много други адаптират идеята за коледните базари към своите собствени традиции, култура и нужди.

Въпреки че всеки базар е уникален, това, което обединява повечето от тях, е скритото очарование от миналото.

ИЗ НОСТАЛГИЧНИТЕ СПОМЕНИ НА ЕДИН ВЕЛИКОТЪРНОВЕЦ В ГЕРМАНИЯ

През 1934 година старостоличанинът Методи Ангелов започва да следва в Германия. По време на своя престой той си води дневник, който след години използва за написването на спомени. Сред многото описани в тях случки и преживявания се открояват впечатленията му от коледния базар в Берлин през 1936 година.

„Коледният базар се намираше в центъра на града. Местни жители ми разказаха, че той е преместен отскоро там. Преди това бил разположен в източната част на столицата, но не бил така бляскав и богат като сега…

Никога няма да забравя празничните светлини, гирляндите, разноцветните топки, красивите украси за елхи, играчките, за които всяко дете си мечтае, многото радостни хора с коледни покупки и вкусна храна. А що се отнася до лакомствата, аз бях изкушен от братвурста и херингата. Интересен вкус имаха и джинджифиловите сладки, но предпочитам тамошния удивителен марципан и търновските курабийки, приготвени от мамините ръце…“

ЛЮБОПИТКИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ТЪРНОВСКИЯ КОЛЕДЕН БАЗАР

*Коледният базар в старата столица се организира от Община Велико Търново и Общинска туристическа агенция „Царевград Търнов“.

*През 2012 година за удобство на великотърновци и многобройните гости на града за първи път коледният базар се разполага в парк „Марино поле“. Израждат се 25 къщички, в които се предлагат коледни сладки, играчки и украшения, сувенири, много и разнообразни лакомства.

*През декември 2013 година за втори път в емблематичния за града парк „Марно поле“ се открива коледният базар. Той е част от традиционния коледен фестивал, организиран под егидата на Община Велико Търново.

*На 1 декември 2014 година в парк „Марно поле“ се открива коледният базар. Той се провежда в популярния и традиционен за Европа формат Christmas Village (коледно селище). Приоритет за участие имат занаятчии, производители и търговци от Велико Търново и региона. Отново една от къщичките се предоставя на социалните предприятия, които продават в нея сувенирите и изделията си за бита. Отваря врати и дългоочакваната от децата коледна поща. Виенското колело, въртележките и куп други атракционни допълват радостните изживявания на малчуганите. Изгражда се и сцена за представянето на спектакли.

*През 2016 година атрактивен коледен автобус, каран от самия Дядо Коледа, радва стотици деца от детските градини на територията на Велико Търново и селищата от общината. Туровете включват посещение на коледния базар, където децата пускат своите писма до добрия белобрад старец.

*Коледният базар през 2017 година е богат на благотворителни кампании, свързани с подкрепата на децата от старата столица, превенция на сърдечносъдовите заболявания, помощ на бездомните животни и много други.

*През 2018 година коледният базар се открива с дефиле на духовия оркестър на СУ „Емилиян Станев“ и вокални изпълнения на възпитаниците на Студио „Румина“. Свинските уши на скара и греяното вино са истински хит сред предлаганите на базара вкусотии.

*Едномесечният наем за къщичка на коледния базар през 2019 година е 1000 лева. За любителите на месото се предлагат ребърца на жар, суджук и домашна кървавица на грил. Не липсват и интересни вина, както и сладки изкушения, сред които козуначени коминчета, баклавички, различни видове бонбони и домашни сладки.

*Поради пандемията от COVID-19 за първи път коледният базар през 2020 година е с две локации – в централния парк „Марно поле“ и на Самоводската чаршия. Към тази мярка се пристъпва, за да се избегне струпването на хора и да се осигури нужната социална дистанция.

*За първи път през 2021 година на коледния базар се разполагат нови дървени павилиони, в които се предлага голямо разнообразие на коледна украса, играчки, сувенири, сезонни стоки, празнични кулинарни лакомства.

*През 2022 година коледния базар е три пъти по-голям. За радост на малки и големи на Рождество Христово приказният файтон на Дядо Коледа спира на базара и всички желаещи могат да се срещнат с добрия старец.

Тодорка НЕДЕВА

Сн. авторът.

Най-големият Коледен базар досега ни очаква от 29 ноември до 1 януари /ПРОГРАМА/