Пандели Кисимов открива първата книгопродавница в Търново през 1853 г.
120 години от смъртта на българския обществен и политически деец, книжовник и журналист Пандели Кисимов се навършиха на 13 януари. Той е роден през 1832 г. в Търново в богато еснафско семейство.
Учи в родния си град и от 18-годишна възраст става помощник в търговията на баща си.
Той ще остане в историята и с това, че през 1853 г. открива книгопродавница, а от 1858 до 1861 г. прави опити да открие печатница в Търново, но не успява. Към книжарската дейност е подтикнат от общокултурни и книжовни интереси в резултат на стремежа му да подпомогне просветното и културно израстване на народа. В своите спомени, издадени през 1897 г., той съобщава: „Отворих в Търново книжарница – първата тогава, под управлението на Марина Пиперкова – единствения в онова време книговезател в нашата столица”.
Животът на Пандели Кисимов обаче бързо се променя. След бунта на капитан хаджи Ставри е обвинен от турците, че има пръст в подготовката на въстанието, затова му се налага да напусне България. Живее в Букурещ и Белград, където се свързва с българската емиграция и взема дейно участие в политическия й живот. Участва в основаването на Тайния български централен комитет в Букурещ.
Автор е на брошурата „България пред Европа” и съавтор на т. нар. Мемоар до султана, който лансира идеята за дуализъм – в рамките на Турската империя да се създаде автономна българска държава и султанът да се короняса в Търново за български цар.
Сътрудничи на „Цариградски вестник”, в. „Народност”, в. „Турция” и др. Публикува статии, исторически очерци, политически брошури и преводи от гръцки и румънски език. След Освобождението служи в съдебното ведомство, занимава се с публицистика. Един от редакторите на в. „Отечество”, автор на исторически спомени, стихотворения с патриотична тематика.
Михаил МИХАЛЕВ
По информация на РБ „П. Р. Славейков“
Използвани източници:
Ковачев, Марин. „Будители на българския дух: Първият книжарски център в България“//“Борба“ (В. Търново), N 142, 29 ноем. 1980 [Прил. „Светлик“, N 11].
„Енциклопедия на българската възрожденска литература“/Иван Радев и др. – Велико Търново: „Абагар“, 1997. – 840 с.
Гергова, Ани Атанасова. „Книжовността на Българското Възраждане“/Ани Гергова. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2018. – 895 с.