110 години от представянето на първия български игрален филм
“Киното възпитаваше и вдъхновяваше великотърновци, но и те вдъхновяват и възпитават киното”
ПРЕЗ ЯНУАРИ ОТБЕЛЯЗВАМЕ СТО И ДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ „БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ“, КОЙТО СЕ СМЯТА ЗА НАЧАЛО НА СЕДМОТО ИЗКУСТВО В СТРАНАТА.
Негов сценарист и режисьор е Васил Гендов. В немия черно-бял филм, от който до наши дни са съхранени само един-два кадъра, се представят любовните неволи на бонвивана Българан.
Магията на киното завладява и старата столица, чиито жители са известни със своята „възприемчивост на всякакви новости“. В града се построява един от първите кинотеатри в страната, носещ станалото вече популярно наименование „Модерен театър”. Преди век в него и в читалище “Надежда” се прожектират немски, френски, английски и американски филми. В онези ранни за развитието на седмото изкуство у нас времена зрелищността е основното предимство на киното, която му осигурява интереса на великотърновската публика и го превръща в очаквано развлечение.
Търновци са особено горди от факта, че със своето достойно историческо минало и неповторима красота градът на Асеневци и сам многократно става “главен филмов герой”.
Малцина знаят, че един от първите документални филми на Балканите е заснет на 9 юни 1911 година. Благодарение на него, потомците и днес могат да станат съпричастни на атмосферата при откриването на Петото велико народно събрание и да се запознаят с вида на Стария град преди земетресението от 1913 година.
ПО-ЦЯЛОСТЕН ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ОКОЛНИТЕ МУ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ Е ЗАСНЕТ НА 5, 6, 7 И 8 ЮЛИ 1927 ГОДИНА. По повод 50-годишнината от освобождението на престолнината екип на държавната кинематография филмира вълнуващите тържества, заснема и кадри от Преображенския манастир, Дервеня, Царевец, Трапезица, Асенов квартал, Френкхисар, ул. “Гурко” и много други исторически и живописни обекти.
В края на 1943 г. фондация “Българско дело” решава да създаде културно-исторически филм за Велико Търново по книгата на проф. Владикин.

През 30-те и 40-те години на миналия век откриването на изложби в чужбина на ненадминатия търновски художник Борис Денев, както и на учителя по рисуване Стоян Василев се филмира и се разпространява “като прелюбопитна културна прелюдия към основния филм” в редица европейски държави. По-късно някои от тези кадри, излъчвани в Германия, са сред аргументите, използвани от “народната” власт срещу Борис Денев.
С името на нашия град се свързва и престижният факт за осъществяването на първия по-значим проект за копродукция в българската кинематография.
През 1943 година във Велико Търново пристига унгарски екип за съвместно създаване на филм с работно заглавие „Българо-унгарска рапсодия”.
Главната роля в него е отредена на красивата Дорита Бонева, дъщеря на търновския търговец Никола Бонев. На 21 септември 1943 година тя пристига с голяма група филмови дейци – български и унгарски режисьори, артисти, оператори.

Заснемането на редица сцени по пътя от гара Търново към централната част, из криволичестите живописни улички и в романтичните вили (тогава наричани колиби), намиращи се в красивите околности на града, доставя огромно удоволствие на Дорита Бонева и на целия снимачен екип. Великотърновци също са очаровани от възможността старата столица отново да се превърне във „филмов герой”. Затова и неслучайно водачът на унгарската група – министерският просветен съветник, споделя: „Една голяма радост е за госпожица Дорита Бонева завръщането й в родния град като призната любимка на половин Европа и заснимането й в този филм”. А боляринът Иван Станев го допълва: “Киното възпитаваше и вдъхновяваше великотърновци, но и те вдъхновяват и възпитават киното”.
И през следващата година столицата на Асеневци остава в плен на седмото изкуство.
През 1944 година въпреки въздушните тревоги великотърновци тържествено отбелязват 75-годишнината от основаването на читалище “Надежда”. Събитието е документирано на кинолента и с основание може да се счита, че това е последният създаден филм за старопрестолнината до преломната дата 9 септември. Предшествениците ни имат възможността да го видят от 14 до 20 август 1944 година в салона на “Надежда.”
В годините на соца във Велико Търново се заснемат знаковите игрални филми: „Бъди щастлива, Ани“ (излъчен през 1961 г., режисьор Владимир Янчев, сценарий Валентин Ежов и Банчо Банов, оператор Бончо Карастоянов, композитор Петър Ступел, в главните роли участват Невена Коканова и Коста Цонев), „Крадецът на праскови“ (излъчен през 1964 година, създаден по едноименната повест на Емилиян Станев, режисьор Въло Радев, оператор Стоянов, композитор Симеон Пиронков, главните роли изпълняват Невена Коканова и Раде Маркович), „Търновската царица“ (излъчен през 1981 година, създаден по повестта „Търновската царица“ на Емилиян Станев, режисьор Янко Янков, оператор Георги Георгиев, композитор Георги Генков, в главните роли участват Камелия Тодорова и Стефан Данаилов).
Хитовият сериал „Есента на демона“, излъчен през 2024 година по Нова ТВ, е последният засега, за който с увереност може да се твърди, че град Велико Търново е не просто място на действието, а един от най-запомнящите се и впечатляващи самостоятелни филмови персонажи.
Тодорка НЕДЕВА