273 са убитите и безследно изчезналите след 9.09.1944 г. в региона, с изложба почитаме паметта им

Сред жертвите са двама кметове, градили модерно Търново, внукът на Бачо Киро и д-р Трейман

Тази година се навършват 80 години от присъдите на първи и втори състав на т. нар. Народен съд.

С изложба пред Факултета по изобразително изкуство почитаме паметта на жертвите от града и областта, а на паната могат за пръв път да се видят имената на 273 души, убити и безследно изчезнали в периода 9 септември 1944 г. – май 1945 година.

В този списък не са включени загиналите в лагерите, затворите и при колективизацията и национализацията, проведени от комунистическия режим. На 1 февруари са произнесени първите присъди на Народния съд, затова датата е обявена като Ден на почит и признателност към жертвите на комунистическия режим, съобщи Венелин Иванов, председател на комитет „Ген. Сава Муткуров”, който е основен инициатор и организатор на експозицията. Той представи инициативата заедно с д-р Емил Врежаков от Регионалния исторически музей и Явор Генов, учител по история.

Паната включват богат архив от фотографии и биографии на някои от видните личности, загубили живота си през тази далечна мрачна година. Сред тях са видни кметове, лекари, юристи, банкери, индустриалци, учители и свещеници.

Издирването на имената на жертвите е продължило няколко години, използвани са архивите от присъдите на народните съдилища в София, Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево и Дряново. В хода на работата са използвани списъци от „Държавен вестник“, обявления за безследно изчезнали лица, статии, спомени на съвременници, изследвания на различни автори и др. Използваните материали са от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, РИМ – Велико Търново, РБ „П. Р. Славейков” и от лични колекции.

„След като преценявахме, сравнявахме и събирахме информацията, стигнахме до списъка с 273 жертви. Много от убитите и безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. са задочно осъдени от Народния съд, въпреки че вече са били убити“, уточни Венелин Иванов.

„Сред убитите от Народния съд и комунистическия терор има стотици личности, които са развивали активна общественополезна дейност както за региона, така и на национално ниво“, посочи Емил Врежаков. Един от тях е Димитър Раев – кмет на Велико Търново, изградил основната инфраструктура на града, като по време на неговото управление се строят Художествената галерия, Военния клуб и други забележителни сгради. Сред жертвите е и друг виден търновски кмет – Димитър Йорданов – председател на читалище „Надежда – 1869”, който след националните катастрофи през 20-те години на XX век полага големи усилия да изгради Велико Търново като модерен град, въвежда електрификацията, създава местна индустрия с общинска и държавна помощ.

Сред убитите са народни представители и генерали – герои от войните за национално обединение като внука на Бачо Киро ген. Теодосий Даскалов, ген. Рашко Атанасов – един от основателите на военното дело в България, председател на Българския олимпийски комитет и създател на младежките дружества „Юнак”, ген. Никола Михов и други радетели на националния идеал.

В списъците на жертвите са търговци и индустриалци, създатели на модерната българска икономика, някои от тях убити с користна цел, за да бъдат разграбени техните имущества.

Сред най-тежките престъпления на Народния съд е убиването на българския дух, категоричен е д-р Врежаков. Това не се изчерпва само с физическите убийства на свещеници, а в цялостната репресия срещу църквата като общност от православни християни. Голяма част от свещениците са убити веднага след 9 септември и сред това са осъдени задочно от Народния съд. Репресията на комунистическия режим срещу вярата продължава с години, като целта е била една – изкореняването й и лишаването на народа от духовни водачи. Последствията от това, за съжаление, виждаме и до ден днешен, категоричен е историкът. Той припомни някои от най-зловещите истории. Свещеникът Рафаил Раев бил заровен жив в яма за умрели животни край Стражица. Неговата „грешка” се състояла в това, че обвинил новата власт в разединение на народа и че тя цели да разгроми народните стремежи и националните идеали.

Учителят по история в СУ „Георги Измирлиев” Явор Генов подчерта, че темата за Народния съд е широко поле за бъдещи научни изследвания. Самият той подготвя дисертационен труд за живота и делото на ген. Никола Михов.

„Изложбата, която показваме във Велико Търново, е важна, защото повдига за пореден път въпроса за този тъмен период от нашата история. Въпреки че темата за Народния съд е добре застъпена вече в учебните програми, усещането за 1 февруари като Ден за почит на жертвите на комунистическите репресии в нашето общество все още отсъства“, коментира Генов.

За да се поддържа интересът към тази част от българската история, СУ „Георги Измирлиев” и Езикова гимназия „Екзарх Йосиф” в Ловеч организират конкурс на тема „Левият политически радикализъм в периода 1919 – 1945 г.” за ученици от 7-и до 12-и клас. Творбите им ще бъдат оценявани от научно жури с председател проф. д-р Милко Палангурски от БАН.

Важно е, че освен годишнината от Народния съд през 2025 година отбелязваме и 100 години от кървавия атентат в църквата „Света Неделя”, който е може би най-големият в Европа, а рядко е споменаван като историческо събитие, чиято цел е смяна на режима чрез насилие и терор от страна на БКП, допълни учителят.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката