Кметица пише детски книжки, вдъхновило я раждането на първото внуче

Още като малка Иваничка Колева мислела и говорела в рими дори в ежедневната реч. Днес кметицата на село Димча има зад гърба си 4 книги, а е събрала материал за още една.

Без да се взема насериозно и да парадира с таланта си, тя е със съзнанието, че е сътворила прилична поезия, и категорично може да бъде разграничена от графоманите, които пълнят издателствата.

Първата си по-сериозна изява е запланувала за Деня на детската книга, когато ще направи закъсняла премиера на творбите си за най-малките.

„Златни крила” е вдъхновена от раждането на първото й внуче Кристиян и се появява през 2017 г. В 24 стихотворения тя излива обичта си към морето, природата, зимата с шейните, звънчето, симпатичните животинки, които са най-честите й герои. Книгата съдържа и една римувана приказка за драматизация със заглавие „Гост”. След като подарила повечето екземпляри, парите от останалите, които продала, около 200 лв., дарила на църквата в Димча.

Следващата й детска книжка се казва „Четири сезона” (2019 г.) и е посветена на годишните времена, по шест стихотворения за всеки от сезоните. „Исках книгата ми да бъде не само развлекателно четиво, а и опознавателно. Може да се ползва като помагало в детските градини и началните класове и така малките да затвърдят знанията си за сезоните и как се променя природата през тях”, споделя авторката. Скромният тираж от 300 броя отдавна е изчерпан и Иваничка все поръчва допълнително, защото ги е подарила на всяка от групите от детските градини в Павликени. Последно е изпратила книжки и на Неделното училище „Васил Априлов” във Великобритания.

Защо се е насочила към поезията за деца? „Аз много обичам децата, а и детското в мен е още живо.

Обичам самото детство като период от живота, който е най-кратък, но трябва да бъде най-спокойното, светло и щастливо време. Моето беше прекрасно и свободно и бих желала за всички деца да е такова. То ми дава и импулса да пиша”, признава авторката. И допълва, че писането, а и четенето на детски стихове й доставят огромното удоволствие.

Образованието на Иваничка Колева с нищо не подсказвало, че в нея ще избуи поетичния талант. Родената в с. Върбовка 57-годишна жена е завършила Техникума по механизация на селското стопанство в Павликени. Там обаче била културномасовик в Ученическия комитет и като такава участвала в радиопредавания и списване на месечен стенвестник, в който публикували и нейни стихчета, най-вече хумористични, отразяващи събития и празници в ученическия живот. Често нейни герои били юбилярите в училището, независимо дали се отнася до директор, или чистачка.

„Забеляза ме още учителката ми в предучилищната група във Върбовка Пенка Веселинова. Беше ни съседка и от малка знаеше, че римувам. И бабите от селото ме знаеха, че съм един шемет, който си върви и говори в рими. После ме пое учителката ми по български език и литература в началното училище във Върбовка – Маргарита Попова. Участвах в училищни пиеси и във всички рецитали, включително на прегледи и конкурси, защото рецитирах перфектно – с дикция и патос. Целият салон на читалището в родното ми село ми ставаше на крака, особено на патриотичните стихотворения. Не е кой знае какво, но за мен си беше признание и си спомням с умиление”, продължава разказа си Иваничка Колева.

Далеч по-престижно, вече като голяма, е участието й в литературната група „Цанко Церковски” към читалището в Павликени.

Нейни стихове излизат в общата стихосбирка на групата – „Роден край”, по повод 20-годишнината й. Групата развивала активна дейност, канила известни поети като Евтим Евтимов и Надежда Захариева, както и университетски преподаватели, които ги учели на творческо писане. За съжаление, по-късно тя е закрита по естествени причини, просто повечето членове били на сериозна възраст. Иваничка продължила да публикува в местните вестници „Павликенски глас” и „Росица” – Севлиево, има участие и в четири алманаха на издателство „Буквите”.

Освен стихове за деца кметицата на Димча е издала и две книги за възрастни. Първата излиза за 50-годишния й юбилей и се казва „Първите 50” (2017 г.) с лирика и социална поезия. В следващата – „Вече знам” (2023 г.), стиховете са по-зрели и в тях Иваничка Колева демонстрира още по-голямо майсторство в мерената реч.

Не всички в Димча подозират за поетичния талант, защото е скромна, но на децата в селото тя е много добре известна, тъй като на всички им е подарила от своите книжки.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. Личен архив