IN MEMORIAM Проф. Иван Харалампиев на 70: „Ако не очакваш от живота грамадни неща, той ще те дари с щастие“
Вестник “Борба” 2016 г.
„АЗ СЪМ НЯКЪДЕ НА ОКОЛО 40. ТАКА СЕ ЧУВСТВАМ. ГОДИНИТЕ СА ПРОСТО КАЛЕНДАРНА ДАТА, АБСТРАКТНО УТОЧНЕНИЕ. ВЪТРЕШНИЯТ ТАЙМЕР Е ДРУГО НЕЩО. Моят вътрешен часовник не е на 70. Човек обикновено или е по-стар, или по-млад от реалната си възраст. Въпрос на дух и на нагласа е. Аз никога не съм бил песимист и вероятно и това има значение. Животът е много хубав! Освен това съм връстник на американския президент Тръмп, а това ми дава самочувствие!“.
Така започва разговорът ни с проф. Иван Харалампиев, който днес навършва 70. Предстоят му три дни празници като в приказките, в които дни той знае, че ще събере много любов, уважение и добри благословии. После разговорът се завърта около семейството, приятелите, работата и… любовницата му, която той твърдо не изоставя вече четири десетилетия – историческата граматика. Макар че тя май го е изоставила, защото днес обстоятелствата са се променили, наука се прави с пари, каквито никое правителство не й дава.
„Обаче аз съм щастлив човек, защото имах хубава професия с приятна специалност. Но когато се пенсионирах, разбрах, че с моята квалификация не мога да се храня. Не мога да стана охранител, не мога да отида на пазара да продавам плодове и зеленчуци, защото бях ректор. Печатът ми е сложен. Е, ако искам да издам книга, това не е проблем за мен, но трябва аз да си платя. Само че защо? Не че няма да има кой да прочете книгата, но сега никой не плаща за такава наука“, казва професорът, но е категоричен, че за нищо не съжалява. Даже напротив, ако би имал шанса да започне отначало, пак по този път би минал.
Истината е, че проф. Харалмапиев е щастлив пенсионер, защото държавата му е дала възможно най-високата пенсия. „Тя се нарича максимална, ако трябва да сме точни. Много далеч е от това, което всъщност аз съм изработил, но това била солидарна пенсия. Но не знам с кого трябва да бъда солидарен, вероятно с някой индобългарин. Не че някой ми е обяснил логиката или е преговарял с мен, след като редовно съм си плащал осигуровките и данъците. Но аз не се оплаквам. Направо съм за завиждане с тази пенсия“, шегува се с битието си професорът по историческа граматика.
И понеже на няколко пъти става дума за правителството, отваряме дума за политиката. И за годините, в които името на проф. Иван Харалампиев се въртеше в публичното пространство като един от кандидатите за кмет на Велико Търново. Днес професорът твърди, че не съжалява, задето не е нагазил в политиката, защото тя никога не го е изкушавала. „Политиците преговарят с всички ректори, но не знам никой друг освен Пламен Легкоступ да се е престрашил да тръгне в тази посока. Политиците смятат, че ректорът, понеже е популярна фигура, може да им спечели гласове. Но университетът и общината са две различни области“, казва професорът и пак отваря дума за новия американски президент и за това, че явно възрастта около 70-те е най-подходящата да станеш политик и да се кандидатираш за управител на държавата.
СЕМЕЙСТВОТО Е НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА ПРОФ. ХАРАЛАМПИЕВ. После идват приятелите и работата. Казва го, без да се замисли, и бързо пресмята, че вече трето поколение върви след него – дъщеря, внуци и правнучка. „Аз съм безсмъртен или поне още 150 г. съм си осигурил безсмъртие. Хората казват: „Да ти е живо коляното“ и моето коляно засега е застраховано, а се надявам и след тези 150 г. то да дава плодове. Това ме радва и ме пълни“, усмихва се рожденикът, който след шест месеца ще има още един много сериозен празник – 50 г. семеен живот. „Нямам намерение да я сменям, а и тя така ми е казвала. Аз й вярвам, защото се познаваме, знаем се. Знаеш ли, бракът е за двама интелигентни хора, които трябва да знаят, че другият не е по-глупав, нито по-лош и да не се мъчат да го поправят. Но хората обикновено искат да се побеждават, да се командват. Брак с битка за надмощие не може да съществува. Може само с хубави компромиси, стига да не са такива, от които да те боли сърцето. Защото, заболи ли те сърцето, вече става патология и тогава е по-добре хората да се разделят“, мъдро обяснява професорът. И пренасочва разговора към университета, където 42 г. се е срещал с красиви студентки и с любимата си историческа граматика. „Абе, рискова работа имах. И още имам, защото продължавам да чета лекции, когато съм нужен“, казва съвсем сериозно рожденикът и след бързо връщане назад в годините казва, че бебета, кръстени на него, май няма. Обаче влюбени студентки… „Може би да. Всъщност със сигурност. Но отвратителната ми дисциплина винаги ги е държала настрани. Аз не съм литератор, затова и не бях чак толкова лесен за влюбване. Но преди време се срещнах със студенти, завършили преди 30 – 40 г., които бяха вече възрастни хора и чак сега се осмелиха да ми разкажат как са ме гледали, докато пиша на дъската, как са коментирали къдриците ми, как са се гримирали заради мен. Затова ти казвам – виж в каква рискова среда съм работил. Хубаво е да видиш хубава жена, защо пък не. Но не можеш да имаш всички“, вдига рамене професорът.
ОСВЕН С ИСТОРИЧЕСКАТА ГРАМАТИКА ТОЙ СЕ ЗАНИМАВА И С МУЗИКА. ПЕЕ НАРОДНИ И ГРАДСКИ ПЕСНИ, ИМА ИЗДАДЕНИ ДВА ДИСКА И ТРЕТИ ПОЧТИ ГОТОВ И КОЛЕКЦИЯ ОТ ЕРОТИЧНИ ПЕСНИ. Подбирал репертоара си много внимателно, защото искал да възстанови някои от най-хубавите и забравени песни, да свери текстовете им. „Градските песни са онези, дето хората ги пеят с пълно гърло, но добре почерпени и тогава изведнъж хубавият текст: „И с пълна чаша пий наслада, че няма да си вечно млада“, в компанията става: „И пълна чаша пий с наслада“. Виж как се обръща песента в пиянска възхвала на алкохола“, обяснява професорът.
Приятелите му от прочутата група „Раматиз“ са най-вярната и най-редовната му публика. Тях той нарича свои братя и с тях ще сподели и този си празник. В тази компания изобщо не се говори за политика и за болести, затова и там всички са младежи по дух, макар и повечето от мъжете да са точно на годините на професора. „Ние глупости по момчешки отдавна не правим. Не можем просто, но не се виждаме възрастни хора. Това зависи много от вътрешната нагласа. Ние се обичаме и се чувстваме млади. И от мен да знаеш, има три признака, че вече си стар. Първо, ако говориш за болести в компания, в която доктор няма. Второ, ако все повтаряш, че ти е жал за времето на бай Тошо, и третото – като започнеш да си обуваш панталоните седнал. Ние всички сме още много далеч от този момент“, категоричен е Иван Харалампиев.
МЕЧТА НЕИЗПЪЛНЕНА ПРОФЕСОРЪТ НЯМА. КАЗВА, ЧЕ НИКОГА НЕ Е МЕЧТАЛ ЗА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА, ЗАЩОТО Е ТВЪРДЕ РАЦИОНАЛЕН И С РЕАЛНА ПРЕДСТАВА ЗА СЕБЕ СИ. Движил се е към себепознанието, което е най-тежкото познание. Затова и в този момент той знае какво е постигнал и какъв не би могъл да бъде.
В университета е постигнал всичко, включително и двата най-високи поста там – на ректор и на председател на Общото събрание. „За мен беше важно да направя кариерата си, но аз я разбирам като необходимост да извървиш всички стъпала в областта, в която си тръгнал да вървиш. Питаш ме какво е усещането ми днес за онези осем години, в които бях ректор. Първото, което ми хрумна, беше – по-добре да не бях ставал ректор, но пък няма да бъде честно, защото съм го искал. Но на тези, които мислят, че тези високи длъжности са някаква награда, ще кажа, че в университета работят няколкостотин високоинтелигентни хора, при това неуправляеми хора. Интригите са на много високо ниво, рафинирани са. Това не е работнически колектив, в който работниците могат да се сбият, за да решат кой е прав. В университета е различно и трябва да си от тези среди, за да може да предвиждаш интригите. И да можеш после да се върнеш при всички, защото ректорът, като спре да е ректор, се връща пак в този колектив“, обяснява проф. Харалампиев. После казва, че е имало много хубави преживявания в тези осем години. Успехи, с които той е горд и от които се чувства удовлетворен. Въпреки получените удари. Затова, ако някой ден трябва да си тръгне за постоянно от университета, той би изнесъл лекция за смисъла на това човек да се занимава с наука. И за голямата полза от това, ползата, която никое правителство у нас не разбира.
От днес започват тридневните празници за проф. Харалампиев, който ще празнува със семейството си и приятелите си, с колегите си от Съюза на учените във Велико Търново и с колегите си от катедрата във ВТУ. „На 50 г. празнувах шест дни, като ставах на 60, бях напълнил интерхотела с над 200 души, но тогава нямаше как. Бях ректор и имаше и протоколни гости. Сега протоколни гости няма да има, защото така искам и защото животът е такъв, какъвто си го направиш. Ако не очакваш от него грамадни неща, той ще те дари с щастие. Животът е твърде кратък и ако всеки проумее това, ще разбере, че няма смисъл да се главоболи, че не е направил това или това, че не е заел определена длъжност, че не си е купил разни неща“, казва професорът.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
И 40 години са ти много приятелю! Да си жив и здрав поне още толкова, на колкото си! Всичките хубави неща на света на теб и твоето семейство да се случат! НАЗДРАВЕ!