Как в миналото са се грижили за хигиената и обществения ред във Велико Търново

Преди десетилетия поддържането на реда и чистотата е постоянна грижа на Общинския съвет. Така например при управлението на кмета Иван Вителов (16 юли 1908 г. – 8 август 1911 г. и 29 декември 1919 г. – март 1920 г.) се издават заповеди, с които се забранява изхвърлянето на отпадъци по улиците и площадите, както и прането на дрехи и миенето на зеленчуци по уличните чешми. Замърсителите на престолнината се глобяват със солени суми, освен това “се порицават публично, щото не може един град като Търново да бъде мръсен”.

За да се спазва нужната хигиена, градските коли за смет през ден минават по всички улици и събират битовите отпадъци от определените за целта места.

А през май 1920 година кметът Алекси Попов забранява по улиците и площадите да се поставят каквито и да било бараки, в които се упражняват различни занаятчийски дейности. Нещо повече, решава се всички подобни постройки да се съборят, за да има “нужния ред и чистота”.

За да се ликвидират някои негативни явления по кръчмите, кафенетата, бюфетите, гостилниците, сладкарниците и други подобни обществени заведения, през 1919 година градоначалникът заповядва най-строго да се спазва законът за празничната и неделната почивка, местата за развлечение и похапване да се затварят в 22 часа и “да се поддържат в най-голяма чистота”. Строго се забранява и скитането по улиците на града през нощта.

По време на Първата световна война санитарното дело във Велико Търново е силно занемарено.

Контролът е занижен, “дори нулев”. Това налага приемането на строги мерки за подобряването на общата хигиена и здравеопазването в града.

Със заповед на кмета Алекси Попов от 15 септември 1920 година престолнината е разделена на четири санитарни участъка, за да може да се прилага строг и ефикасен контрол под прекия надзор на общинските санитарни агенти. В тяхна помощ е придаден един общински комисар.

В първите години след Първата световна война се открива Градска общинска амбулатория. В нея обаче има само четирима лекари и една акушерка. При обсъждане на проектобюджета за 1922/1923 година се предлага назначаването на още две акушерки и един лекар, който да се грижи само за хигиената във фабриките и работилниците, като заплатата му се осигурява от местните фабриканти.

През 1923 година се открива и Градска бактериологическа лаборатория.

За градски бактериолог по договор е назначен А. Р. Черненко, бивш асистент от Киевския университет. Ръководената от него лаборатория преди обслужва настанените в града врангелисти.

Сериозен проблем за града е замърсяването. Изградената хигиенна комисия установява, че в един грам прах се съдържат двадесет и четири милиона микроби. За подобряване на чистотата през 1925 година Общинският съвет дава 21 000 лева, с които се купуват два вола от Самоводене, използвани за изхвърлянето на сметта от града. На следващата година се вземат и два коня, които се продават на пожарната команда, за да се поддържа чистотата по улиците, а през 1928 година хигиенният съвет към Общината изработва и Правилник за санитарния надзор.

ЛЮБОПИТНО:

* През лятото търновските улици, откритите пазари, градини, буфети и др. са осеяни с изгнили кори от пъпеши и дини, “гарнирани” с рояци мухи и оси около тях. През август 1939 г. търновецът Никола Пенчев констатира подобно грубо нарушение на хигиенните изисквания и с огромно възмущение го огласява в бр. 18 на общински вестник “Велико Търново”: “ На първата табла вляво от пазара видях циганско семейство да яде дини (всички порядъчно мръсни), като корите и семките от дините са върху таблата и около нея на самия паваж.

Върху тази табла следобед, или утре, селянките ще сложат сливи, домати, круши и други зеленчуци и ще ги продават на търновските граждани.

Много от купувачите ядат от тези плодове в такова състояние, в каквото те са били върху таблата, обърсана с мръсните дрехи на циганите… Това нахалство на циганите и нехайството на властите, натоварени да се грижат за реда и чистотата на това обществено място, а и индиферентността на гражданите ме твърде много възмути… Чужденците посещават нашия град, те правят фотографически снимки на тези “търновски граждани”, поставят ги в техните илюстровани списания и така Търново се показва като циганско гнездо. При такъв един случай видях как наши хора поправяха позите на циганите и самодоволно се смееха, че в Европа ще видят какви хора живеят в нашия град. Дълбока простота!”.

Въпреки предприетите от Общинския съвет още в началото на ХХ в., както и през следващите десетилетия мерки за поддържане на необходимите за здравето на населението хигиенни условия на пазарищата, те общо взето запазват мръсния си вид.

Тодорка НЕДЕВА