След 42 години отличничката на Хуманитарната гимназия проф. Вера Бонева получи школския си картон

След повече от 40 години възпитаничката на Хуманитарната гимназия във Велико Търново проф. Вера Бонева получи в дар копие на личния си картон като ученичка.

Видната историчка и най-добра в музейното дело в България бе приятно изненадана от директора на училището Павлин Витанов. Подаръкът бе връчен на срещата на Вера Бонева с търновската общественост в Голямата зала на Общината, поредната по инициативата на председателя на Общинския съвет Венцислав Спирдонов „Велико Търново е любов“. Идеята му е да среща съвременните жители на старата столица с известни и прочути търновци, които са напуснали града.

„Те са пратениците на Велико Търново в страната и чужбина, популяризират и прославят града ни“, обяви в началото Венцислав Спирдонов.

А зам.-кметът по културата Нейко Генчев предрече дълъг живот на тази инициатива, защото по думите му има много търновци, които са излезли по широкия свят и са дали много на нашата страна, на нашата култура и образование. „Причината е уникалният ни град с неговите традиции, история, но най-вече с неговите дух и атмосфера. И когато на тази почва попадне нещо ценно, то става още по-ценно. Дамата, с която ще си говорим, е перфектен пример за това. За нея можем да сложим етикета „Произведено в Търново“, но тя е надскочила далеч границите на града и държавата. Вера Бонева е изключителен човек, ерудиран, компетентен и на-вече с борбен дух.

Най-големият специалист по музеология в България, два пъти доктор на науките, професор, автор на безброй много статии и книги в най-различни жанрове. В момента с интерес чета нейната книга за Чудомир със заглавие „Въобщественик“, защото той се е занимавал въобще с всичко, както и тя. И един личен детайл – с нея преди десетина години създадохме Института за приложна музеология, който върши това, което държавата не върши. Аз съм щастлив, че имам такъв приятел“, каза при представянето на Вера Бонева зам.-кметът Нейко Генчев.

Проф. Вера Бонева не само е учила в Първа гимназия, тя е била пълна отличничка и носителка на три национални награди за успехите си по време на обучението.

Завършила е през 1983 г. и пази много топли и все още свежи спомени за ученическите си години в престижното училище. И тъй като голяма част от аудиторията бяха именно ученици и учители от Хуманитарната гимназия, историчката сподели какво е била тази гимназия за нея. „Това е моето училище. Завършила съм основното си образование в Драганово и когато дойдох тук и влязох в тази сграда, се почувствах като в катедрала. Това чувство ми остана.

Преподаваше се на изключителна висота, учителите ни непрекъснато ни внушаваха, че зад нас има вековна история – силна и много позитивна. Че тук са завършили много видни българи. Подготовката беше толкова голяма, че като ме приеха във Великотърновския университет, първата година ми се видя направо лесна. Така че има смисъл в средното образование да има повече строгост и към учениците, и към учителите. Тук са ученици и от Строителния техникум. Там пък беше завършил покойният ми баща в началото на 60-те години на миналия век. Също получил изключителна подготовка, за която негови колеги казваха, че била на ниво на тогавашните инженерни висши училища“, разказва Вера Бонева.

На прага на 60-годишнината си, тя е родена в Горна Оряховица на 23 юни 1965 г., Вера Бонева с удоволствие се връща за пореден път във Велико Търново.

„Когато дойдох да уча и живея в Търново, Трапезица не беше реставрирана. Като студенти сме се разхождали там, виждахме абсолютно автентичните стари следи от църквите, от болярските жилища, имаше фрески на ниво човешки бой. Е, беше си змиярник, но съзнавах, че това са следи от 14-и век, а аз живея в 20-и. И се докосвам до живота на толкова много поколения преди мен. Съзнаваш, че си на едно място, заредено с история“, признава историчката.

А що се отнася до научните й занимания, пред аудиторията от ученици, учени и общественици тя сподели някои от темите, по които е работила.

За общинския бюджет на Търново в първите години след Освобождението, когато градът е бил 12 000 жители, от които 5000 българи и само те плащали данъци. Но имало финансова дисциплина, затова годината приключвала с печалба. Интересен момент е и че парите в плюс тогавашната Община давала назаем със солидна лихва от 1 процент на месец на заможни търновци, от което също добре печелела. Или статията й за паметника на Левски в центъра на града, единствения, изграден изцяло с частни средства на Карл Папоушек, за драматичната съдба както на монумента, така и на дарителя.

За проф. Вера Бонева темата за културното наследство, за паметниците и паметните места е изключително важна. Защото те влизат в тази културна памет, която е съществен елемент от нашето съзнание и обществено битие.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката