Племенницата на героя Хюсеин Мутков: „Той беше смел, силен и идеалист“

НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА Е МИНАЛ ПРЕЗ СУХИНДОЛ И ДА НЕ СЕ Е ПОСПРЯЛ ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ГЕРОЯ АНТИФАШИСТ ХЮСЕИН МУТКОВ.

Той се издига с вдигната пушка към небето на фона на целия град. А историята на младежа, който губи живота си едва на 18 години, е запазена от неговата племенница Фатме Небипова.

Тя е била библиотекар 40 години в село Борислав, което се намира между Левски и Плевен. Днес живее във Велико Търново.

„Бащата на Хюсеин се е казвал Хасан, а майка му е Сялвет. Аз съм от рода на майка му, моят баща е бил най-верният ятак на младия партизанин“, с тези думи възрастната жена започва разказа за Хюсеин Мутков. Единственото, за което съжалява, е, че някога нейният баща я помолил да запишат на магнетофон неговите спомени от онези времена, но това така и не се случило.

Хюсеин Мутков е роден на 15 декември 1924 г. в севлиевското село Горско Сливово. Като ученик в Летнишката гимназия е приет и е активен член на РМС. За политическата си дейност е изключен и продължава образованието си в Павликенската гимназия. Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Подпомага партизаните от Ловешко и Севлиевско. За това е изключен от всички училища в Царство България.

Преминава в нелегалност и е партизанин в Народна бойна дружина „Чавдар“ от 30 януари 1943 г.

Приема партизанско име Стоян. Изпратен е като свръзка на ловешките партизани в Габровско-Севлиевски партизански отряд. При сражение с полицейско подразделение близо до сухиндолското село Коевци е тежко ранен. Умира от раните си в партизанския лагер на 22 септември 1943 г.

Това е всеизвестната история за живота на Хюсеин Мутков, а баба Фатме разкрива още подробности. Нейният баща много приличал визуално на Хюсеин Мутков. Приликата била толкова голяма, че местен полицай стрелял по него, след като го помислил за известния на властите партизанин. За щастие, куршумът не го улучил, а той успял да се скрие в близка плевня. След 9 септември заловили полицая, но бащата на баба Фатме не го обвинил и поискал да го помилват.

„Хюсеин Мутков е учил в Летница, после се е преместил в Сухиндол. Веднъж отивал в кметството в Коевци, полицай хвърля бомба, той я хваща и избухва в ръцете му, като разкъсва стомаха му. Приятелят му го взема на ръце, по пътя с него остава Ганка Палаузова, а той отива да търси помощ. Но Хюсеин издъхва, бил е само на 18 години“, разказва с мъка племенницата на партизанина.

След 9 септември Ганка Палаузова идва в Горско Сливово и се среща с майката на Хюсеин Мутков, за да разкаже подробности за това как е починал синът й.

„Хюсеин Мутков беше смел, силен, ученолюбив, но най-вече идеалист. С баща ми са си приличали и по характер. Моят чичо Мустафа е бит и разпитван от ловна група, за да издаде баща ми. Захвърлили го като умрял, спасили го с овчи кожи. Останалите ги закарали в местността Сенокос и там ги разстрелват. Баща ми разказваше как е ходил на срещи с Хюсеин Мутков, чукали са с два камъка като сигнал. Там са били и партизаните Дечо Алтънков и Драгомир Пенчовски“, споделя още баба Фатме.

По думите й Хюсеин Мутков е вярвал в победата над фашизма, но е знаел, че битката ще бъде тежка. Имало разочароващи събития след това, които трудно са преглъщани в онези години. Чичото на баба Фатме става милиционер след 1944 г. в Павликени. Тогава решава да проследи какво се е случило с главатаря на шайката Карагьозов, който едва не го пратил в гроба. Прави свое разследване, за да види дали Народният съд си е свършил работата. За негово учудване го открива на щатна работа в министерството…

А баба Фатме продължава разказа и за своя баща. По думите й той е бил бръснар в селото и при него идвали много хора, включително полицаи. Той слушал внимателно разговорите им и ги предавал на партизанския отряд.