Красиви девойки, емблематични места и личности от Велико Търново и региона украсявали българските банкноти от миналото до наши дни

За хубаво или за лошо, България е устремена към Еврозоната. Първите евробанкноти са пуснати в обращение на 1 януари 2002 година. След повече от двадесет години Европейката централна банка преразглежда облика на банкнотите така, че да ги припознават европейските  граждани на всякаква възраст и с всякакъв произход и образование.

А за чест на старостоличани, от миналото до наши дни прелестни девойки, емблематични места и личности от Велико Търново и региона украсяват българските банкноти.

Още едни от първите наши банкноти са украсени с изображения на жени.

Интересно е да се знае, че от края на XIX до 40-те години на миналия век (с малки изключения) красавиците от книжните парични знаци са дело на известни наши и чужди творци, сред които се открояват Георги Кирков и Феликс Каниц.

Едва през 1942 година върху гърба на 500-левовата банкнота, отпечатана в лайпцигската фирма “Гизеке и Девриент”, присъства изображение на конкретна българка – Евдокия Ковачева от махала в пернишко село, носещо романтичното име Дивля.

А някои от следващите най-популярни емисии са украсени с очарователните ликове на прелестни девойки от нашия край.

Все още има българи, които си спомнят банкнотата от 100 лева, емисия 1951 година. Тя е отпечатана в “Гознак”, СССР, и е в обращение от 12 май 1952 до 31 март 1962 година. На гърба й в средата е изобразена гроздоберачката Софка Кочева от Лясковец.

Историята, свързана с появата на красивата ни землячка върху столевката, е твърде любопитна. През септември 1936 година в Лясковец пристига авторитетният столичен журналист Димитър Кацев. Целта му е да документира плодородието на нашия край, да направи интересни снимки на типично българско производство и така да рекламира успешно България по света. Кметът на града Стоян Тахрилов откликва с готовност на благородната мисия и предлага да се документира на фотолента гроздобер, тъй като Лясковец е сред водещите лозарски центрове в България. В кметския кабинет се канят най-видните младежи и девойки от града и им се разяснява целта на фотографа. Облечени в национални носии, те с радост отиват на гроздобер.

Красотата, одухотвореността и жизнеността на 22-годишната Софка Кочева поразяват аса на българската фотожурналистика и той специално я моли да му позира, дори взема адреса й. След седмица очарователната ни землячка получава две снимки. На едната от тях върху рамото й има кобилица, натежала от две препълнени кошници с кехлибарено грозде, а на другата в ръцете си държи свисло от вкусния и традиционен за този край плод. Снимките скоро се появяват в много тогавашни списания. Софка, нейните близки, както и всички лясковчани се радват на заслуженото признание.

През 1937 година красавицата се омъжва в София за Димитър Лисев, производител и търговец на едро на вина. Двамата имат три дъщери.

През 1943 година семейството се евакуира в Лясковец и остава да живее там до 1952 година, тъй като бомбардировките над София през март 1944 година разрушават дома им, а национализацията през 1947 година отнема възможността на Димитър Лисев да упражнява дейността си.

През 1952 година, повече от над десет лета след паметния младежки гроздобер и снимките на Димитър Кацев, идва голямата изненада. Софка Кочева Лисева съзира една от фотографиите си, правени през 1936 година в родния й град, върху гърба на новата столевова банкнота, публикувана във вестник.

Виждайки ежедневника, в който за информация на населението е поместен новият книжен паричен знак, и притежавайки оригинала на снимката, тя се среща с Димитър Кацев в София. Той потвърждава идентичността на фотографията и обяснява, че по покана на Народното събрание е участвал в оформянето на новите банкноти, предлагайки най-добрите си снимки. Те представят гроздобер, розобер и тютюнобер в различни български краища. Показаните от него фотографии на Софка, правени преди години в родното й място, веднага грабват очите и сърцата на комисията и тя единодушно решава гроздоберачката от Лясковец да украси столевката.

Почти като в приказките, този факт променя живота на цялото семейство. Благодарение на емитираната банкнота, прочутата вече в цяла България лясковчанка се завръща в София заедно с близките си.

След деноминацията тогавашният директор на банката Кирил Несторов, родом от Лясковец, подарява четири банкноти на Софка и на нейните деца за спомен.

А дъщеря й Лиса Лисева предоставя една от тях на Регионалния исторически музей, за да остане за поколенията. Г-жа Лисева любезно подарява и снимката, прославила майка й преди десетилетия и послужила за декорация на столевката.

Мнозина наши съвременници с носталгия си спомнят и използваната до 31 декември 1996 година малка резедава двулевка, която според мнението на специалистите, а и на обикновените граждани е сред най-красивите и кокетни български книжни пари.

Банкнотата е емитирана през 1962 година и е отпечатана в “Гознак”, СССР. Поради промяната на държавния герб през 1974 година е емитирана отново. На гърба на банкнотата вдясно се кипри млада и красива гроздоберачка. Това е Кина Георгиева от павликенското село Батак. През 1960 година тя учи в сухиндолската гимназия.

В един октомврийски ден през същата година в прочутото с качествените си лозя и вино селище пристига известният художник фотограф Любомир Чаракчиев. Той се среща с приятеля си Веселин Байчев и му предлага да направи с негова помощ снимки за изложба. Байчев и няколко красиви девойки, сред които и Кина Георгиева, се обличат в национални носии и софиянецът ги фотографира. След известно време Любомир Чаракчиев не без гордост съобщава на своите сухиндолски приятели и модели, че една от снимките е отличена с първа награда на фотоизложба в тогавашната Германска демократична република (ГДР). Той дори намеква, че е възможна появата й и на други места.

И действително от 1962 година цялата страна започва да се любува на красивата девойка, изобразена на гърба на двулевовата банкнота.

Заради това, че ликът й е избран да украсява една от банкнотите, от БНБ й отпускат еднократно 200 лева. Междувременно Кина Георгиева се омъжва в Сухиндол и приема фамилията Гърбова. А съгражданите й с любов я наричат Кина Двулевката. Г-жа Гърбова също си има банкноти с нейния образ, които дава на децата и внуците си. И досега гроздоберачката от едни от най-продължително използваните наши книжни парични знаци с удоволствие си спомня за прекрасните мигове от младостта и с охота откликва на обществения интерес към нея.

ДА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ:

През отминалите години в обращение са пускани редица банкноти с тематика от Велико Търново и региона:

* 250 лева, 1929 година. Автори на проекта са Александър Божинов и Васил Захариев. Върху гърба на банкнотата присъства изглед от Велико Търново. Излиза в 5-милионен тираж и се печата в Thomas de La Rue, Англия.

* 5000 лева, 1929 година. Автори на проекта отново са Александър Божинов и Васил Захариев. Върху гърба на банкнотата е изобразен изглед от река Янтра край Велико Търново (Преображенския манастир). В обращение са до 1943 година. Печата се при споменатата фирма.

* 200 лева, 1943 година. На гърба в средата присъства изглед от Велико Търново (Боруна). В обращение са от май 1944 до 16 март 1947 година. Печатат се в Reichsdruckerei, Берлин.

* 50 лева, 1990 година. Автор на проекта е Димитър Тошев. На гърба е изобразен изглед към крепостта Царевец. Печатат се в “Гознак”, СССР. В обращение са от 22 ноември 1990 до 31 декември 1997 година.

* 2000 лева, 1994 година. Автор на проекта е Кирил Гогов. На лицето на банкнотата се намира портрет на Никола Фичев (Колю Фичето) и графични елементи от хана на Хаджи Николи, а на гърба – църквата “Света Троица” в Свищов и мостът при град Бяла. В обращение са от 1994 до 31 декември 1999 година. Печатат се в Giesecke & Devrient, Германия.

*20 лева, 1999 година. Автор на проекта отново е Кирил Гогов. Водният знак на банкнотата е портрет на Стефан Стамболов. Държавникът от Велико Търново е изобразен и на лицето на паричния знак. В обращение са от 5 юли 1999 година Печатат се в Печатница на БНБ, София. Емисия с 20-левова банкнота с лика на Стефан Стамболов излиза и през 2007 година. Банкнотите са в обращение от 12 ноември 2007 година.

*100 лева, 2003 година. Автор на проекта е Кирил Гогов. На лицевата страна са изобразени портрет на писателя Алеко Константинов, фигури и елементи, свързани с туристическото движение в България, заглавната страница на пътеписа „До Чикаго и назад“. Водният знак е полутоново изображение на портрета от банкнотата и инициалите „БНБ“. Видният свищовлия е изобразен и на гърба на банкнотата заедно с елементи, свързани с неговия живот и творчество. Банкнотите са в обращение от 8 декември 2003 година.

Тодорка НЕДЕВА