И в миналото високите цени на храните са „изяждали“ доходите на търновци

Огласените във вестник „Борба“ данни от анализа на Териториалното статистическо бюро в старата столица сочат, че заплатите във Великотърновско през последното тримесечие на 2024 година са с 559 лева по-ниски от средната месечна работна заплата в страната. В сравнение с останалите региони по равнище на работна заплата област Велико Търново се нарежда на 16-о място. А според изследване на Института за икономически изследвания на БАН, в което се разглеждат едновременно доходи, социална уязвимост и енергийни нужди, Велико Търново е с най-висока социална уязвимост заедно с Ловеч, Хасково, Ямбол, Сливен и Монтана. По думите на доц. Теодора Пенева от института безработицата във Велико Търново е много ниска – само 4%, но доходите са с 37% по-ниски от София-град.

Трудното ни ежедневие понякога предизвиква идеализиране на миналото.

Ако се вярва на статистиката обаче, и на нашите предшественици животът не е бил лек. В миналото хранителните продукти „изяждат“ доходите. Така например за периода 1900 – 1925 година храната поскъпва повече в сравнение с облеклото. Същата тенденция продължава и в следващите петнадесет години.

Тогава съобразно месечния доход държавната статистика разделя българските домакинства на шест групи.

Първата е с регистриран доход под три хиляди лева, втората – от три до четири хиляди, третата – от четири до пет хиляди, четвъртата от пет до шест хиляди, петата от шест до осем хиляди, и шестата – над осем хиляди лева.

Първата група, т. е. бедните, изразходва от месечния си доход за хранителни продукти 69,64% при работниците, 55,69% при занаятчиите собственици, 52,39% при държавните служители, което е от 15 до 30% повече от останалите групи. От този разход делът на хляба е съответно 52,59%, 55,38%, 47,53%. Най-добре платената шеста група изразходва за храна 41,8% при работниците, от които за хляб 18,64%, при занаятчиите процентът е съответно 32,74%, а при държавните служители е 41,7%. Докато първата група може да си позволи за месо 5,9% от доходите, то шеста група изразходва за тая стока 14,58%, което и в стойностно, и в количествено изражение дава твърде голяма разлика и степен на задоволеност. Същото се отнася и за млечните произведения.

Интересно е да се отбележи, че кафе се употребява само в пета и шеста група, пиво – само в шеста, ракия и вино в по-голямо количество – във втора и трета група. За облекло и други разходи най-много харчат представителите на шеста група, от които 5,5% са за… шапки.

За чест на предходниците ни трябва да се знае, че за образование и култура жителите на Велико Търново и Горна Оряховица дават по-висок процент от доходите си в сравнение със средния за страната.

Данните показват, че през разглеждания период болшинството работници, занаятчии собственици и държавни служители се трудят почти само за насъщния хляб. Цифрите представят Великотърновския регион като един от големите консуматори на хляб – средно 38,71% при средно за страната 34,38%, и един от слабите консуматори на месо. Това навежда на нерадостната мисъл, че и в миналото като цяло доходите на населението са ниски, което дава отражение върху начина на мислене и поведение, върху самочувствието и перспективите пред нашите предшественици. Съдейки от данните на статистиката, старостоличани дават мило и драго за образованието на децата си, вярвайки, че то ще им даде възможност за по-добър живот.

ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

* В края на ХІХ и началото на ХХ в. общинската управа следи за цените на хранителните продукти и никой търговец нямал право да ги увеличава самоволно.

* През 20-те години на миналия век един типов хляб струва 5,20 лв., а белият – 7,50 лева.

* През 1931 г. старостоличани купуват някои стоки на следните цени: 1 кг говеждо месо – 22 лв., 1 кг свинско – 30 лв., 1 кг телешко – 22 лв., 1 кг агнешко – 34 лв., дървен строителен материал – 1150-1850 лв./куб. м. През същия период не са редки случаите, в които гражданите молят Общинския съвет да поеме изхранването на впрегатния им работен добитък, тъй като те самите не могат да си закупят от пазара фураж поради високата му цена.

* През 30-те и 40-те години на миналия век се организират благотворителни акции за „подпомагане бедните жители на старата столица“. В тях се включват фабриканти, търговци, занаятчии, банкери, адвокати, чиновници, интелектуалци, общественици, много великотърновци. Те даряват пари, дърва за огрев, храна, продукти и дрехи на бедните домакинства. В помощните акции редовно участва Борис III, който в навечерието на Коледа и Нова година ежегодно подпомага социално слабите старостоличани. Така например през 1939 г. той подарява 30 тона каменни въглища и 5000 лева с молба Общината да ги разпредели на крайно нуждаещите се.

Тодорка НЕДЕВА