От обожествената прабългарска принцеса Бастет води началото си Парадът на маските

Маргарита Аракчийска е инициатор на съживената заговезненска традиция в Бяла черква

На Сирни заговезни, който тази година се пада на 1 март, Бяла черква отново ще се изпълни с веселие и пищни костюми заради атрактивния и очакван Парад на маските, единствен в Северна България. Началото е в 18 часа.

Организаторите от кметството и НЧ „Бачо Киро – 1869“ са осигурили награди за първо, второ и трето място в двете категории – за индивидуално и групово участие. Предвидени са награди за най-млад и най-възрастен участник, както и за най-атрактивен и най-оригинален костюм.

Тази година ще бъде присъдена и специалната награда на кмета на община Павликени инж. Емануил Манолов. Тя е парична, на стойност 60 лв., и ще я спечели участникът с най-интересен и автентичен карнавален костюм.

Инициатор на Парада на маските в Бяла черква е Маргарита Атанасова – Аракчийска, а повод за него й дали спомените от детството за веселата маскировъчна вакханалия на Сирни заговезни. „Бях около 10-годишна, когато в Бяла черква се уплаших от появата на „страшни хора”, облечени необичайно и с дрехи наопаки, лицата им покрити с чорапи или бели кърпи, с изрязани дупки за очите, с рисувани вежди, уста и бузи, със странни капи по главите, с тояги, торби и кошници в ръце.

Ходеха по един, по двама или групово, влизаха в дворовете и къщята неканени, мрънкаха нещо или издаваха неясни звуци и чакаха да ги нагостят или да им подарят нещо. Тия страховити и незнайни човеци ни плашеха и ние, децата, заключвахме портите, които в онова спокойно време бяха отключени“, спомня си тя. Всъщност маскирането в Бяла черква е започнало след 9 септември 1944 година, когато бедни белочерковци са се предрешавали, за да не ги познаят кои са, и ходели при по-богати стопани да благославят и да събират най-вече яйца за Великден.

Като млад уредник на къщата музей „Цанко Церковски“ в Бяла черква, през януари 1969 г. тя предложила на местната управа тези традиции да се „канализират“ в парад на маскираните с конкурсен характер и да има награждаване на най-сполучливите.

Първият Парад на маските е проведен на 23 февруари 1969 г. пред сегашната къща музей „Райко Даскалов“ с одобрението на тогавашния кмет Атанас Иванов.

Специално жури определяло победителите, чиито имена на другия ден се съобщавали по местната радиоуредба. Наградите били книги. На първия парад първа награда спечелил Димитър Илчев с маската „селянка носи на гърба селянин”.

За известно време традицията е позабравена, но след завръщането си от София в Бяла черква и като председател на читалището, през февруари 1991 г. Маргарита Аракчийска съдейства тя да се възроди. От тогава до днес Парадът на маските е ежегодна традиция с вече 56-годишна история.

Маргарита Аракчийска била подтикната към провеждането на такъв карнавал, и то точно на Сирни заговезни, когато се потопила в проучванията за прабългарите. Това, което й е направило впечатление, е, че в историко-библейски аспект този ден е имал езическо и митологическо начало в Древен Египет, където се оказвала голяма почит към богинята на Луната, плодородието и любовта – богиня, изобразявана с котешка маска на лицето, наричана богинята котка и носеща прабългарското име Бастет. Но какво общо е имало между Египет и древните българи и коя е била Бастет, се запитала уредничката. Оказало се, че тя е българска принцеса, родена в района на Странджа – Сакар близо хилядолетие пр. Хр. Предисторията е свързана и с факти от Стария завет.

След като древното прабългарско племе худони (балхарис) участвало в бунта на първия син на юдейския цар Давид – Авесалом, то и привържениците на метежника потеглили заедно към Кавказ, после стигнали Черно море, дошли отсам морето, заселили се в планините Странджа и Сакар и живели там доста години.

Военачалникът им Худон (Ходоносор) сключил брак с жена от Давидовото коляно, след което тук се ражда дъщеря им Бастет. След смъртта й тя е погребана в тайна доба и на тайно място, дълбоко някъде в Странджа – Сакар. В Египет красивата българска принцеса била обожествена като богиня на Луната, любовта и плодородието и наричана богинята котка Бастет. Тя е представена права с маска на котка на лицето й, а честването й съвпада със Сирни заговезни. По този повод изследователят на историята на древните българи Владимир Цонев пише: „…Съвсем немаловажно е, че Бастет се нарича… (и) египетската богиня на Луната, любовта и плодородието, която пръска светлина в мрака. Днес Бастет е пряко свързана с известния празник Сирни заговезни”.

Марияна Аракчийска вече била убедена, че така Бастет с котешката маска дала начало на една вече чисто българска традиция, представяща битови, приказни, исторически, че и политически сцени във вечерта на Сирни заговезни. След тази весела и забавна вечер, след раздаване на награди като лакомства, пари и предмети многобройната публика тръгва към прошките и богатите трапези с близки и приятели.

Ана РАЙКОВСКА