Защо старата столица празнува на 22 март

Тази година отбелязваме 795 години от победата на цар Иван Асен II при Клокотница

Празникът на Велико Търново 22 март не е просто дата, на която обществеността отбелязва специален градски ден, а значимо събитие в българската история, което не може да бъде заличено и пренася родната ни слава вече 8 века.

Битката при Клокотница е неразривно свързана с празника на старата българска столица и е белязала с величие всяко честване през последните години.

Знаменитата битка се състои преди 795 г. на 22 март по нов стил. Преди това нарастващото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел Теодор Комнин. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена.

Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Високомерието му е толкова голямо, че той взема в похода цялото си семейство и куп придворни.

В ранните часове на деня армиите на двете държави се срещат при река Клокотница, съвсем близо до днешния град Хасково. За да вдъхнови по-малобройната си войска, Иван Асен II нарежда пергамента с нарушения от Теодор мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт. В последвалата битка българският цар проявява военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен заедно със синовете и дъщерите си.

Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им.

Заради нечуваното си благородство и човечност цар Иван Асен II е почитан и обичан „не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“, пише византийският летописец Георги Акрополит.

Завръщайки се победоносно в столицата, Иван Асен II заповядва църквата в днешния квартал „Асенов“ да се именува „Св. Четиридесет мъченици“. Върху една от колоните й е издълбан надпис, който гласи: „В лето 6738, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри.

И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин“.

В новата история празникът се чества от 1979 г., когато в Търново се провежда Учредителното народно събрание. През 1924 г. кметът Димитър Минчев обявява празника за официален и нарежда за него да се честват дефилета и процесии с участието на ученици и ученически оркестри. Тази традиция е запазена и до днес.

Веселата атмосфера с търговските щандове е добавена през 1940 г. и до днес се развива от всички следващи кметове на старата българска столица. А важните дати от честването на празника през годините са обобщени от доц. Светла Атанасова от Регионалния исторически музей.

Михаил МИХАЛЕВ