Най-одумваният търновски кмет открива една от първите модерни аптеки в България

Неотдавна в популярната фейсбук група „ЖК „Бузлуджа“(Пишмана)“ нейният администратор Деян Росенов Димитров, известен с любовта си към великотърновското минало и герой в публикации на журналисти от вестник „Борба“, публикува две стари рецепти от отдавна несъществуващата аптека „Пчела“. Малцина знаят интересната и любопитна история на аптеката, както и на редица факти, свързани с живота на нейния собственик Панайот Славков. Не само стогодишнината от неговата смърт, но и цялостната му дейност „в името на Велико Търново и България“ заслужава да си припомним моменти от живота на нашия съгражданин. А той е една от най-одумваните и с противоречиви оценки за кметската си и държавническа дейност личности още от времето на своите съвременници та чак до наши дни.

КОЙ Е ПАНАЙОТ СЛАВКОВ

Роден е в столицата на Асеневци на 22 април 1846 година. Получава основно образование в Търново, след което заминава в Букурещ при своя по-голям брат Янко Славков. С неговата и на други българи помощ завършва аптекарство. През 1886 година Панайот Славков открива аптека „Пчела“, която се счита за една от най-модерните в България.

Съгражданинът ни бързо става част от каймака на търновското общество. Домът му е строен от прочутия майстор Стоян Герганов и е сред най-изисканите в града (по-късно къщата е преустроявана от Стефан Киселов и остава известна като Киселовата къща, в която преди години беше събран целият архив на архитектите).

Когато през 1891 г. на посещение в старата столица пристига префектът на Вайскирхен, той изявява желание да се запознае със старините, както и „да види образа на нашия домашен бит”. За целта училищният инспектор Тодор Янков го завежда в дома на Панайот Славков, без да уведоми предварително домакина. По-късно в спомените си Тодор Янков отбелязва: „Къщата и уредбата й направи на вайскирхенския префект голямо впечатление, а приемът очевидно го очарова… Очаквайки може би да види полудиваци, той беше възхитен и от пълната с европейски комфорт къща на Славкова”.

От запазени до наши дни спомени узнаваме, че Панайот Славков добре осъзнава своето място в социалната скала. Това проличава дори и от факта, че изминава разстоянието от дома си на Кая баш до аптеката (около 200-300 метра) с файтон.

В редките случаи, когато върви пеш, „пристъпя бавно, важно, с бастун в ръка по средата на улицата”. Достолепното му излъчване предизвиква у старостоличани страхопочитание, а нерядко и завист.

За мястото му в живота на града красноречиво свидетелства и фактът, че през 1889-1893, 1898-1899 и 1904-1908 г. той е председател на читалище „Надежда”. Интересни, любопитни и малко известни данни от тази му дейност дават доста добра представа за противоречивата личност на известния търновец. С редица свои идеи и предложения той за първи път в читалищната история внася политически страсти и разделение, което довежда и до нееднократно искане на оставката му.

Най-спорните оценки за многообразната обществено-политическа кариера на Панайот Славков се отнасят до кметския му период през 1887 – 1891 година. Според съвременниците му „той полага старания, доколкото тогавашните условия позволяват, да повдигне града в благоустройствено и хигиенично отношение”. Достатъчно е да споменем, че при разчистването на руините на пострадалата от катастрофалното земетресение през 1913 г. камбанария на катедралната църква е открит основният камък и актът за полагането му. Документът носи датата 8 септември 1888 г. и е подписан от митрополит Климент, кметът П. Славков и видни търновски първенци и свещеници.

Интерес заслужава и обстоятелството, че за разлика от Стефан Стамболов и много други държавници, Панайот Славков се отнася с уважение, разбиране и съчувствие към някои личности, станали жертва на следосвобожденските политически страсти.

Така например той запазва добрите си взаимоотношения с Ботевата съпруга Венета, стараейки се да й помогне в най-тежките дни от нейния живот. Любопитен е и фактът, че в качеството си на кмет Панайот Славков подкрепя идеята за преименуването на Долната (Табашката) махала в Асенова.

Наред със своите заслуги към развитието на Асеневата столица точно през кметския си период Панайот Славков записва и нелицеприятна страница от своя живот. През 1889 г. по негова заповед е разрушена Третата порта на централния вход, водещ към крепостта „Царевец“. Според симпатизантите му това „дело” е продиктувано от желанието да разшири площада след портата, а според мълвата, разпространявана както от политическите му противници, така и от повечето граждани, събарянето е резултат от стремежа му да осигури безпрепятствения достъп на княжеската каляска в крепостта. По повод на тази нелепа заповед, а и събарянето на часовниковата кула на Кая баш (площадът пред Царевец), известният в миналото поет и художник Минчо Ив. Ханджиев излива своя и на съгражданите си яд в стихове, публикувани по-късно в общински вестник „Велико Търново“.

Писмените източници сочат, че интересът на Панайот Славков към политиката се поражда след идването на съгражданина му Стефан Стамболов на власт. Освен с него той поддържа добри контакти и със самия Фердинанд I, който често гостува в богатия му и изискан търновски дом.

Изпълнената с противоречия кариера на Панайот Славков е твърде богата. Той е народен представител в Третото и Четвъртото Велико народно събрание, председател на Петото и Шестото обикновено народно събрание (1888 – 1892 г.); министър на правосъдието (1892-1893 г.) и на търговията и земеделието (1893-1894 г.) в правителството на Стефан Стамболов.

По подобие на кметуването, и битието му на министър не е безоблачно. Противниците на Народнолибералната партия и на премиер-министъра Стамболов с раздразнение коментират, че един аптекар не е достоен да заема държавни позиции, от които нищо не разбира. Под сурдинка, а и в печата (в. „Свободно слово” от април 1894 г.) се вихрят злостни коментари и относно разюзданото поведение на Панайот Славков. Твърди се, че „фриволний му живот”, както и този на Стамболов, довежда до дуел между министър-председателя и бившия военен министър Михаил Савов.

Търновци с интерес следят интригите, които съпътстват живота на техния съгражданин, но имат и своя оценка за неговите качества и способности. Така например през 1934 г. Тодор Янков пише: „Убеден съм и до днес, че повечето от това, що се пишеше и приказваше, минаваше границата на всяко преувеличение и се превръщаше в недостойна клюка. Но без да минавам границата, ще отбележа, че въпреки възможните грешки на Славков, той, според отзивите на съвременници, някои от които са още живи, е носил с достойнство званието си като председател на Народното събрание и като министър.

Главният инспектор в министерството на правосъдието през министерствуването на Славков г. Н. Лафчиев на мене лично е казвал, че макар той, Славков, да не е бил юрист, бил е обаче един от най-добрите министри на правосъдието. Той не се е влияел… и е отказвал да уволнява служащи и съдии, докато посочените им грешки и простъпки не били най-несъмнено установявани. Връщал е цели депутации, които са се явявали с подобни искания. При назначенията също тъй се е придържал в законите и правилниците. Също тъй ласкав е и отзивът на главния секретар на Министерството на търговията през времето на Славкова г. С. Ж. Дацов”.

Съвсем не е за подценяване фактът, че със съдействието и подкрепата на министър-председателя на 1 януари 1893 г. Панайот Славков съумява да запази Апелативния съд във Велико Търново.

Известно е, че Четвъртото Велико народно събрание предлага промяна в Търновската конституция, която засяга и чл. 161, третиращ въпроса за броя на министерствата. По този повод в брой 107 на „Държавен вестник“ от 25 май 1893 г. се публикува Прокламация на Фердинанд I към българския народ за създаване на първото законно Министерство на търговията и земеделието. С Указ N 5 от 19 ноември 1893 г. за негов министър е назначен Панайот Славков.

Веднага след встъпването си в длъжност той внася за разглеждане в Народното събрание два законопроекта – първият се отнася до необходимите средства за устройството на работата на министерството, а вторият – за отпускане на безлихвен заем на бедните земеделци и на пострадалите от градушка. В компетенцията на новосъздаденото министерство са голяма част от отраслите на националната икономика – земеделие, животновъдство, гори, води, мини, занаяти, индустрия, вътрешна и външна търговия, професионални земеделски и занаятчийски училища.

Така Панайот Славков се нарежда сред държавниците, от чиито решения до голяма степен зависи съдбата на България.

И след приключване на активната си политическа кариера бележитият деец продължава да се вълнува и да участва в живота на държавата и на родния си град. Така например през 1902 г. Търновският общински съвет избира Панайот Славков да представя града по случай 25-годишния юбилей на екзарх Йосиф I, който се отбелязва с нужната тържественост и достолепие на 23 април 1902 г. в Цариград. За целта общинарите отпускат на бившия кмет 200 златни и 50 сребърни безотчетни лева, убедени, че той ще ги оползотвори по най-добрия начин.

Един от най-оспорваните търновски първенци умира през 1925 година.

КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА АПТЕКА „ПЧЕЛА“

ДА СЕ ПОМНИ:

– С установяването на д-р Марко Павлов във Велико Търново през 1822 г. старостоличани вече имат възможността да получават квалифицирано медицинско и аптечно обслужване. През 1823 година той открива в нашия град аптека, която специалистите определят като първа в България. Първоначално тя е домашна, а след това се помещава в специално помещение срещу Конака, сега музей “Възраждане и Учредително събрание”. Откритата “Лекарня” става популярна не само сред търновци, но и сред жителите на околните селища.

След смъртта на д-р Марко Павлов през 1864 година в лекарнята работи неговият син Георги Марков.

Той променя фирмата, наричайки за първи път заведението “Аптека”, като от двете страни на надписа поръчва да се изрисува дъб. При жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година Георги Марков пише изложение до Международната комисия по разследване на турските зверства и събира подписи от населението за подкрепа. Постъпката му става достояние на турската власт и по съвета на руския посланик граф Игнатиев Георги Марков заминава за Цариград. След завръщането си оттам на фирмата на аптеката вместо името “Георги Марков” написва “Георг Маркизис”. Старите търновци, сред които и Леон Филипов, разказват, че първата българска аптека оттогава става известна и като Маркизевата.

– През 1886 година концесията на Георг Маркизис е отнета и е дадена на политика, държавника и общественика Панайот Славков. За целта той среща подкрепата на д-р Калпаклов, чиято дъщеря му става съпруга. Панайот Славков премества лекарнята от „специалния й дюкян” срещу конака на Баждарлък и я преименува на “Пчела”. За това свидетелстват запазените до наши дни документи и снимки. Лабораторията на аптеката е сред малкото в страната, специално оборудвани за анализ на кръв и урина.

При изпълнение на държавните си ангажименти бележитият старостоличанин е заместван от фармацевта Шварц. След 1919 година аптеката е купена от фармацевта Никола Воденичаров. От своя страна той я премества до старата поща, украсява я пред вратата с релефи на Ескулап и Хигия, а над стелажа в приемното помещение поставя статуи на Сократ, Аристотел, Галенус.

Тодорка НЕДЕВА