По отпечатъци и с ДНК анализ ще разкриват екопрестъпници в региона

Горски стражари и служители на РИОСВ усвоиха криминалистични знания за злодеяния срещу природата

ЗА ЕФЕКТИВНО РАЗСЛЕДВАНЕ И СПРАВЕДЛИВО НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ДИВАТА ПРИРОДА, ОКОЛНАТА СРЕДА И ЖИВОТНИТЕ БЯХА ОБУЧЕНИ 45 СЛУЖИТЕЛИ на Регионалната дирекция по горите и Регионална екоинспекция във Велико Търново.

Инициативата се състоя по повод Световния ден на Земята 22 април. Работещите на терен обикновено са първите, които констатират злодеянията и сезират органите на МВР. За да се стигне до разкриваемост, горските стражари и експертите на РИОСВ имат отговорната мисия да документират и съхранят наличните доказателства до пристигането на разследващите.

Представители на двете регионални институции бяха запознати със съвременните методи и подходи за реакция при установяване на екопрестъпления.

„Всеки извършител на злодеяния винаги оставя следи. Длъжностите лица – горски и служители на РИОСВ, ще научат как да съхранят правилно местопрестъплението до пристигане на полицията, за да могат да бъдат събрани максимален брой доказателства, които на свой ред да се представят пред съда“, обясни гл. ас. д-р Владимир Тодоров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, който реализира проекта Nature FIRST.

По думите му ключова роля в идентифицирането на престъпниците имат отпечатъци от крак и съответно обувка, ДНК-то на извършителя, следи от оръжие, когато става дума за убийство на защитени животни, фасове, части от дрехи и т.н.

Добрата координация с полицията е следващата важна стъпка в разкриването на злодеянията. Този ангажимент е вменен на създадения през 2023г. сектор „Престъпления против околната среда, дивата природа и животните“ към Главна дирекция „Национална полиция“. Неговият началник Трифон Бойчев обясни, че структурата работи по 60 състава на престъпления, касаещи казуси по горите, против лова, защитени територии, защитени видове животни, отпадъци и т.н.

„Повечето от престъпленията, които покриваме, са подсъдни на районните съдилища, малко са тези за окръжните. Настояваме за увеличаване на наказанията. За бракониерството например максималният срок за лишаване от свобода е 5 години и не се квалифицира като тежко престъпление. Това забранява използването на специални разузнавателни средства. Ако се вдигне наказанието, ще можем да приложим СРС и по-лесно да уличаваме извършителите“, коментира той.

Изрази категоричност, че трябва да се насочат усилия към превенцията на такива престъпления и да се повиши обществената ангажираност.

„Обичайно тези деяния се случват на места, където рядко минават хора. Свидетели стават ловци, хижари, планинари – те могат да помогнат, но хората се плашат от агресия и саморазправа.

Преди седмица имахме такъв случай. Засечен на място бракониер вади пушката и я насочва към горския, за да избегне залавяне“, разказва Бойчев.

Допълни, че противодействието на престъпления срещу природата изисква синхрон между институциите, тъй като всеки служител притежава различни компетенции и умения, необходими за разкриване на извършителите.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката