С „Борба“ по света: Страната на изгряващото слънце – на изток от Изтока

(втора част)

МАЦУМОТО. Замъкът „Мацумото“ се намира в префектура Нагано и е един от най-известните и с удивителна архитектура замъци в японската история. По своята същност той е укрепителен замък, заобиколен от езеро, в което плуват шарани и лебеди, и прекрасна природа. И тук се наслаждаваш на цъфналите вишни и оставаш без дъх от гледката на храма отвън. Вътрешността на замъка е устроена като музей. В него могат да се видят различни по вид оръжия и боеприпаси. Малко по-късно е построена и кула за наблюдение на луната. Замъкът е едно от националните богатства на Япония, едновременно впечатляващ с простотата и с удивителната си архитектура.

ЙОКОХАМА. Разходката ни продължава с известната японска традиционна градина „Санкей-ен“, която имаме удоволствието да посетим. Огромна площ, над 170 000 кв. м, със съхранени в нея постройки – исторически къщи и сгради, признати за културно значими от японското правителство. Те са пренесени там от места от цяла Япония, една от които е триетажна пагода, разположена високо на един хълм. Градината е била собственост на богат търговец на коприна. В нея виждаме мостове, потоци, малки водопади, бамбукови горички и езерца. Разхождайки се из тази причудлива комбинация от природа и къщички, срещаме жена, която търпеливо и прецизно плеви една от градините. Покланяме се за поздрав и за труда, който влага, за да бъде градината такава, каквато я виждаме. Тя се усмихва и ни поздравява. Става й приятно. Отново усещаме тази хармония на простите неща, на правилата, които се спазват, на труда, който се влага, без никой да те надзирава. За разбирането колко е важно това, което вършиш, за обществото, към което принадлежиш.

КАНАЗАВА. Градината „Кенрокуен“ – перфектната японска градина. Името на градината буквално означава „Градина на шестте величия”, което се отнася за шестте ключови признака на перфектната градина съгласно китайската теория: просторност, уединение, изкуственост, древна елегантност, изобилие от вода и обширни изгледи. Макар едното от условията – уединение, да е трудно постижимо в условията на масовия туризъм, особено по времето на цъфтене на сакурата. Но все пак може да се намерят уединени кътчета, където на спокойствие да съзерцаваш природните красоти.

С „Борба“ по света: С отворени очи и сърце из страната на самураите, високите технологии и реда

Създадена като „градина за разходки”, „Кенрокуен“ е изградена чрез различни градинарски техники от различни периоди. За разлика от „градината за съзерцание”, където човек се наслаждава на пейзажа от определено място на храма или на двореца, „градината за разходка” притежава големи езера, хълмове, къщички и чайни, построени на обширни пространства, позволяващи на посетителя да се разходи спокойно между тях. Заради своите особености този тип градина се отнася към японския стил „пейзажна градина за разходка с езера и хълмове”.

Основната концепция, която е залегнала в създаването на градината, е „концепцията за вечния живот”. Чрез изграждане на голямото езеро, което наподобява океана, и създаването на остров за легендарния мъдрец, притежаващ тайната на непреходната младост и дълголетие, в дизайна на градината някогашните владетели изразявали стремежа си към дълъг живот и вечно благоденствие.

Вълшебството на цъфналите вишни и сливи не може да се опише с думи. Просто съзерцаваш и приемаш всяка пъпка и всеки разпукнал цвят като нещо свое, докосване до един вълшебен, простичък, но съвършен свят. И пълният със сладък аромат въздух те кара да мечтаеш, да дишаш с пълни гърди, да обичаш и да правиш добро.

На много места в градовете под цъфналите вишни хората устройват пикници заедно със семействата си и се наслаждават на мимолетните вишневи цветчета. Устройват празници в чест на тази красота, наречени „Xанами“ – съзерцаване на цъфналите дръвчета. Мимолетността на цветчетата отново ни отвежда до мисълта за краткотрайността на живота, който трябва да е красив и достоен. Защото нищо на този свят не е вечно. А сакурата е наречена неслучайно „дървото, на което стои Бог“.

И тук е мястото да вметна една подробност, която наблюдавах при семействата, които срещахме при своите разходки. Направи ми впечатление изключителното уважение на възрастния към детето. Не чух някой да повиши тон или да вика по малчугана. Възпитанието започва отрано, строго, но без да се обижда и драматизира. Детето се приема като дар, с индивидуален характер, който търпеливо се приема и възпитава. На труд, подреденост, запазване на традициите в обществото и в семейството. Училището не просто дава знания, а подготвя за живота. От малки те се възпитават, че са част от цялото и тяхната роля е важна. Правилата трябва да се спазват. Именно там видях основата на факта, че в Япония престъпността е сведена до много ниски нива. Въпрос на осъзнатост, традиции и възпитание.

Една майка приседна с дете в скута си до езерото, държейки го за ръце и нежно и с любов му показваше плуващите шарани. Детето стоеше кротко и с интерес слушаше разказа на майка си, после тя извади специално разрешена храна за тези риби и заедно ги нахраниха. Малчуганът беше доволен и радостно посочваше рибите, пляскайки с ръце. Тази картина усмихна и мен.

ОСАКА. Един от най-впечатляващите тук е така нареченият Замък на Бялата чапла, или замъкът „Химеджи“ от Списъка за световно наследство към ЮНЕСКО. Той представлява огромен комплекс от множество сгради, изработени от дърво. Основният замисъл, заложен в строителството, е сградите да приличат на птица с разперени криле. Основният цвят е бял, което прави двореца изящен и елегантен като бяла птица.

Обширната градина е лабиринт с много задънени тунелчета, за да обърква враговете и нападателите в случай на нужда. Тук е заснет филмът с участието на Том Круз „Последният самурай”.

НАРА. Храмът „Тодайджи“ е построен през 752 година в първата столица на Япония – град Нара. В него се намира най-голямата статуя на Буда в Япония. Главната зала на храма е най-голямата дървена сграда в света. В нея се помещава една от най-големите бронзови статуи на Буда в Япония – седящ Буда Вайрокана (универсален Буда), обграден от два Бодхисатва. Атракция тук е стълб с дупка в основата си, която е със същия размер като ноздрите на Дайбуцу (Буда). Поверието гласи, че ако можеш да минеш през този отвор, си готов да получиш просветление в следващия си живот.

Прилежащият към храма парк е дом на над 1100 елени и сърнички, свободно разхождащи се в природата, а и по улиците на града. Еленът е считан за свещено животно и е на особена почит в Япония. Легендата гласи, че божество на бял елен спасява Нара. В негова чест тук се отглеждат свободно тези животни и са неизменна част от града. Обикновено са дружелюбни и в японски стил се покланят при среща с човек, очаквайки погалване и храна. Не се страхуват от нас, те са в естествената си среда, ние сме техни гости. Подушват ни любопитно, понякога сдъвкват някоя чанта или обувка. Приятно се вписват в тази одухотвореност на мястото и са част от усещането за единение с природата.

КИОТО. Замъкът „Ниджо“ – укрепената резиденция на шогуната Токугава. Великолепен замък, много сгради и красиви градини. Влизаме и разглеждаме стаите, подредени според йерархията – стаи за приближените на шогуна, стаи за чакащите, стаи за средния ранг. Подът е така конструиран, че стъпвайки, се получава скърцане, наподобяващо чуруликане на славей. Стъпките на повече хора засилват звука и е много приятно, дори мистично усещане. А всъщност то е имало смисъл на предупреждение – ако враг пристъпи прага на храма, тези звуци сигнализират. Фигури на жерави, символизиращи късмета и дълголетието, присъстват и тук. Пищен отвън, но изчистен отвътре, дворецът излъчва спокойствие, заземеност, минимализъм.

Храмът на чистата вода – „Кийомидзу-дера“. Неговото име в превод означава „Чиста вода“, което идва от близкото изворче, чиито води се смятат за свещени и предлагащи изцеление и дълголетие.

Един от най-забележителните архитектурни елементи на храма е голямото дървено стълбище на основната сграда, което води към платформата с изглед към долината и Киото. Стълбището е изградено без използването на нито един пирон, което прави строителството му не само техническо чудо, но и невероятно постижение на японската архитектура. Основната сграда на храма, Хон Ден, е изградена на висока платформа и предлага впечатляващи панорамни гледки към природата и града.

Една от най-важните забележителности в храма е изворът, чиито води се разпределят в три струи. Първата – за дълголетие, втората е за любов, а третата носи успех в бизнеса. Много посетители пият от водите, вярвайки, че ще им донесе късмет и благословия.

И ПРОЧУТИЯТ ЗЛАТЕН ПАВИЛИОН – „КИНКАКУ-ДЖИ“. Издигнат в прекрасна японска градина за разходки – градински пейзаж в стил въртележка. Павилионът се простира над езеро, наречено Огледалното, което отразява сградата. В него се намират и 10 по-малки островчета.

Златният павилион е триетажна сграда на територията на храмовия комплекс. Горните два етажа на павилиона са покрити с листа от чисто злато. На гърба на павилиона има риболовната тераса. Златото служи като средство за облекчаване и пречистване на замърсяване от всякакво естество, както и на отрицателни мисли и чувства. Акцентът е поставен върху златното покритие, което отразява слънчевата светлина и създава отблясъци във водата на езерото. Едно магично усещане за величието на природата.

Японските храмове, светилища и градини са навсякъде. Едва ли човек може да ги обходи всичките, дори да си направи строен план в продължение на година. И всички те носят духа на едно мистично минало, богата история, премесена с легенди за божества и чудеса, случили се в тази невероятна земя.

В живота всеки реди своите пъзели. Първоначално бързо и без много да мислим, смесваме цветове, аромати, вкусове, любови. После идва момент, в който някой разбива сърцето ни на парчета и тръгваме да събираме себе си след бурята. И тогава започваме отначало новия пъзел – бавно, плахо, неуверено, всичко е ново, препатили сме, преодолели сме грешки и обиди. Прегръщайки дърво, загледани в птицата, кацнала в клоните му, отново сме себе си и се усмихваме. На света около нас и на благословията да сме тук и сега, изпълнени с радост, любов и благодарност.

ТАКАВА ВИДЯХ ЯПОНИЯ. УСЕТИХ Я КАТО МОЕТО СПЕЦИАЛНО МЯСТО, за което много съм чела и слушала. И заключих неповторимата емоция дълбоко в душата си, на едно специално място, което от години стоеше празно.

Анета ДИМИТРОВА

Сн. авторът