101-годишен ветеран, носил ранен войник на гръб, получи медал за 80 години от края на войната
101-ГОДИШНИЯТ ВЕТЕРАН НИКОЛА НИКОЛОВ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПОЛУЧИ ГРАМОТА ОТ МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА И ЮБИЛЕЕН МЕДАЛ „80 ГОДИНИ“ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА СЪЮЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ.
Той беше посетен в дома си от председателя на Областния съвет на СВВБ Атанас Величков и Началника на военното окръжие подполковник Веселин Тинков, които му връчиха отличията. Визитата им беше по случай Деня на храбростта. Те връчиха покана на ветерана от Атанас Запрянов за присъствие на предстоящия парад на 6 май.
Председателят на Областния съвет на СВВБ – Велико Търново Атанас Величков също ще получи своята награда по случай 80 години от края на Втората световна война, която ще му бъде връчена лично от полковник Спирдон Спирдонов – главен редактор на вестник Българско войнство.
Никола Николов е един от последните живи свидетели на Втората световна война. Той е роден през далечната 1924 година в стражишкото село Водно, където днес живеят едва няколко души. Ходи на училище, след което се ориентира към занаят. Увлича се по автомобилостроенето и ремонтирането. На 16 години заминава за Горна Оряховица в авторемонтната работилница на австрийския предприемач Шилдер и българския му съдружник Маринов. Остава там до 20-годишен, след което получава повиквателна за казармата. Това се случва на 10 юли 1944 г. На гара Ихтиман се провеждат комисиите, а когато разпитали Никола Николов за уменията му, командирът на разузнавателната дружина поискал да бъде включен при него.
Първоначалното обучение се провежда в Самоков за период от три месеца. Клетвата се състояла точно на 11 септември, два дни след промените в страната. В същия ден Никола получил и радостната вест, че се е родил синът му. След месец обаче войниците от неговата дружина били натоварени на камиони и заминали за фронта.
Близо до Косово поле около 120 души се събрали в двора на изоставена къща, за да починат.
ТОГАВА ПОПАДНАЛИ НА ОБСТРЕЛ ОТ АВТОМАТИЧНО ОРЪЖИЕ. БИЛО ПРИВЕЧЕР И КУРШУМИТЕ СВЕТЕЛИ, ОТКОСИТЕ СЕ ВИЖДАЛИ ЯСНО. Две от нашите момчета били простреляни. Никола и още трима негови бойни другари получили заповед да придържат и носят ранените до българския лагер. Било ноември и вече имало сняг, трябвало да намерят брод през дерето, до което се озовали. Нагазили в студените води до колене, но преодолели препятствията. Накрая стигнали до мотоциклетната рота. По заповед на командира ранените били настанени в кошовете и откарани за лечение.
И до днес Никола Николов не знае какво се е случило с пострадалите. Така или иначе войната за него продължила.
Михаил МИХАЛЕВ
