Преди 90 години пуснали евтини влакови билети до Търново заради два новооткрити знакови паметника

По време на Гергьовските празници били тържествените откривания на „Паметник на падналите войни” („Майка България”) и на „Велчова завера”

 През 30-те и 40-те години на миналия век представителността и богатата ритуалност са отличителните характеристики на Гергьовденския празник във Велико Търново. Намиращият се в града военен гарнизон, множеството старостоличани, носещи името на светеца войн, и не на последно място значителният принос на населението от града и региона във войните за национално освобождение и обединение, определят 6 май като една от най-обичаните, уважавани и дългоочаквани дати от празничния календар.

По случай стогодишнината от Велчовата завера на 4, 5 и 6 май 1935 година Велико Търново става център на внушителни тържества от национален характер, които се съчетават с бойния празник на войската – Гергьовден.

За целта се създава Български народен комитет с „върховен покровител“ цар Борис III, а за почетен председател е определен ген.-лейт. Пенчо Златев (министър-председател и министър на войната). В него влизат всички министри, представители на духовенството, български общественици, военни, учени и художници, литературни дейци, сред които Елисавета Багряна.

Началникът на Търновския гарнизон генерал-лейтенант (тогава полковник) Никола Хаджипетков е председател на местния комитет за честването. Официални гости за тържествата в Търново са ген. Тодор Радев – министър на просвещението, ген. Рашко Атанасов от Велико Търново – министър на вътрешните работи, и Стойчо Мушанов – министър на народното стопанство. Присъстват 30 000 гости от окръга и страната, много изтъкнати общественици, политици.

Борис III не е сред официалните лица, което разочарова великотърновци и предизвиква редица догадки и коментари. За това узнаваме от страниците на тогавашния вестник „Борба“.

В брой 625 от 19 май 1935 година отсъствието на царя се обяснява по следния начин: „Специално за Велчовата завера и освещаване на паметниците в Търново можем да кажем, че на тая дата царя изпращаше царицата за Италия, а в същото това време Софийския гарнизон празднуваше традиционния празник “Ордена за храброст“ и следователно не беше удобно на царя да нарушава традициите, създадени от много години. Никакви други причини не заслужават внимание.“

Целият град с ентусиазъм участва в подготовката на тридневните тържества.

Велико Търново блести, потънало в красива цветна украса и зелени гирлянди. А много популярните по това време художествени арки допълват празничното настроение.

Един неочакван природен каприз разтревожва организаторите и жителите на престолнината и заплашва да провали дългоочаквания и старателно подготвен празник.

На 2 май 1935 г. градът се събужда побелял от сняг и с опасност от унищожаване на украсата, натежала от ненадейния бял гост. Но природната изненада си отива само за ден и слага край на тревогите. За празника градът е окъпан от лъчите на майското слънце, което прави тържеството още по-примамливо.

Акцентът в празничната програма на 5 май е откриването на паметник-обелиск, посветен на знаковата за националноосвободителното ни движение завера,

останала в историята с името на един от нейните ръководители – Велчо Атанасов-Джамджията, влиятелен търговец, един от първите книжари и книгоразпространители, открил във Велико Търново първото частно килийно училище (1822 г).

Паметникът се намира на стария площад „Баждарлък (по-късно преименуван на „Батенберг”), близо до обширния дюкян и складови помещения за стоки на Велчо Атанасов.

Основният камък на обелиска е положен на 5 април 1935 година по време на организираната вечерна церемония със заря в памет на „мъченически загиналите велики самоотвержени родолюбиви ратници от Велчовата завера“.

Тържественото му отриване е месец по-късно – на 5 май. Празничната програма включва внушително факелното шествие от центъра на града до площад „Баждарлък”, който тогава официално е наречен „Велчова завера”, името, с което е известен и до днес.

Проектът за паметника е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, а скулптурната част от Мина Иванов. Трайният паметен знак и в наши дни продължава да е обединителен център на важни за града прояви.

Най-вълнуващият и запомнящ се момент от честванията настъпва на следващия ден – Гергьовден.

На 6 май преди 90 години тържествено се открива емблематичният „Паметник на падналите войни”, по-късно добил гражданственост като „Майка България”.

Той е издигнат в централната част на града, известна тогава като „Площад на победите”, и е посветен на загиналите ни съграждани и земляци – участници в V опълченска дружина, 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70-и и 83-ти пехотни полкове през Руско-турската, Сръбско-българската, Балканските и Първата световна войни.

Идеята за построяването на паметника възниква непосредствено след края на Първата световна война, но към конкретната й реализация се пристъпва на 9 март 1926 година. По тоя повод във вестник „Борба“ от 14 март с. г. четем:

„По инициативата на федерацията на запасните офицери и подофицери се състоя общо гражданско събрание на 9 того в модерния театър. Председателя на федерацията прочете едно изложение за инициативата по въздигане един великолепен памятник за овековечаване скъпата памет на падналите герои… от Търново и околността“.

На проведеното общоградско събрание в кино „Модерен театър” великотърновското гражданство избира 11-членен „Комитет за въздигане паметник за всички паднали воини за освобождението и обединението на Българското племе – офицери, подофицери и войници от В. Търновския окръг през войните 1877-1878,1885, 1912-1913 и 1915-1918 години.“

За сериозността на начинанието красноречиво свидетелства фактът, че ръководството на Комитета се състои от уважавани личности, които не само обичат града, но и умеят да работят ефективно за неговото развитие. Сред тях се открояват: окръжният председател Йордан Пенчев (председател), председателят на федерацията на запасните офицери и подофицери Владимир Даскалов (подпредседател), банковият директор Иван Градев (касиер). С не по-малко доверие се ползват и членовете на Комитета: началникът на великотърновския гарнизон подп. Рашко Атанасов, представителят на Светия синод протосингел отец Т. Хлебаров, кметът на Велико Търново Димитър Раев, председателят на Постоянната комисия Тодор Бончев, окръжният инженер Ангел Станев, окръжният училищен инспектор Димитър Пенков, председателят на дружеството на запасните подофицери Иван Денев.

Комитетът изработва Устав, представен на Министъра на вътрешните работи за одобрение.

Пристъпва се към приоритетната задача – набиране на средства за строеж чрез дарения от общинските съвети в окръга, църковните и училищните настоятелства, фабрики, банки, кооперации, частни лица, отпечатване на фондови марки, организиране на благотворителни забави и други прояви.

Определя се и мястото за строеж – централната част на „Марино поле”.

На 19 април 1926 г. Общината не само отпуска безплатно терена, дарява, макар и неголеми суми, за патриотичното начинание, но и на заседание, проведено на 27 юни 1927 г., увековечава района с името „Площад на победите”.

На специално заседание през пролетта на 1927 г. Комитетът подготвя

програма с критерии за конкурс

и избира седемчленно жури от утвърдени художници, скулптори и общественици, което трябва да определи най-добрия проект.

В конкурса се включват около 30 участници от цялата страна. В продължение на седмица проектите им са експонирани в най-голямата и представителна зала на Военния клуб.

„Този конкурс трябва да се отбележи като едно необикновено културно събитие не само за нашия окръг, а за цялата страна”, отбелязва Общински вестник „Велико Търново” от 15 юни 1927 година.

Първа премия в размер на 25 000 лв. журито присъжда на Светослав Йоцов от Враца за проектомодела му с мото „На търновци”.

Журито, а и великотърновци, го възприемат като паметен знак, който е не само израз на почит и признателност към достойните старостоличани, загинали за родината, но и олицетворение на девиза на нашите воини „Преди всичко България”. От значение е може би и фактът, че Светослав Йоцов е известно име в града, тъй като е автор на бюста на д-р Витанов, намиращ се във великотърновската държавна болница, както и на гробницата на известната в града фамилия Хаджиславчеви.

На 23 септември 1928 г. старостоличани стават свидетели на полагане първия камък, от който тръгва началото в трудното изграждане на един от символите на града.

Великотърновци се надяват, че под ръководството на скулптора Светослав Йоцов още през есента на същата година „корпусната част на памятника ще бъде готова и парка ще бъде оформен.“ Както често се случва, по различни причини строежът се забавя, но с решителност и упоритост трудностите постепенно се преодоляват. Предвижда се изграждането на паметника и парка да приключи през втората половина на 1935 година и тържественото откриване да се състои през есента, когато Търновският гарнизон чества своя боен празник.

Въпреки че не всичко е завършено, Комитетът по изграждането решава да ускори празничния момент и променя датата на събитието. Изявява се желание „Паметникът на победите“ да бъде открит на 6 май като финална част на тържеството, посветено на 100-годишнината от Велчовата завера. И така на заветния Гергьовден преди деветдесет години в присъствието на хиляди жители и гости на града генерал Радев прерязва лентата за откриване на емблематичния обект.

Откритите срещу и на Гергьовден паметници във Велико Търново се радват на голям отзвук в цялата страна. За това допринася и фактът, че общината успява да уреди билетите по БДЖ, от което и да е населено място до старата столица и обратно от 24 май до 9 юни, да бъдат намалени със 70%. Така се дава прекрасна възможност за посещение на града и на новооткритите трайни паметни знаци.

И вече 90 години те са част от живота на Велико Търново като обединителен център на миналото и съвременността.

ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

 На 10 юни 1935 година в общински вестник „Велико Търново“ се публикува следният апел към великотърновци и екскурзиантите – гости на града:

„Комитетът „Падналият войн“ счита за свой наложителен дълг да се обърне към почитаемото В.-Търновско гражданство, както и към любезните екскурзианти на града, че те са длъжни да пазят най-усърдно паметника и парка около него, с което ще покажат и едно зачитание към свещената памет на загиналите за Родината светци-герои. За това комитетът нарежда:

1. Да не се тъпче по тревата в парка и да не се късат цветята от него.
2. Да не се пише или драще по корпуса на паметника.
3. Да не се хвърлят никакви остатъци от храна или друго по алеите.
4. Да не се пуща добитък по тревата.

Нарушителите ще бъдат глобявани.

От комитета“

* Малцина знаят, че прототип на доминиращата в композицията на паметника скулптурна фигура на коленичила жена, олицетворяваща Майка България, която се прекланя пред бойния подвиг на старостоличани, е родената през 1911 година във Велико Търново Катя Петрова Кавалджиева. Тя е сестра на известния художник Владимир Кавалджиев. Срещата й със скулптора предопределя завинаги както визията на паметника, така и личната й съдба, тъй като освен модел, тя става и съпруга на Светослав Йоцов.

* Младите жители на старопрестолно Търново надали знаят, че не винаги високата 6,5 м основна скулптурна фигура на жена, която в дясната си ръка държи наведено бойно знаме в знак на скръб към загиналите в бран войни от региона, а в лявата – лаврово клонче в прослава на героите, е изглеждала така. Превратностите на историята отреждат след 9 септември 1944 година короната от женската скулптурна фигура на паметника да бъде свалена като невписваща се в новата действителност. За щастие „царският“ символ се съхранява в Историческия музей и при една от проверките на фондовете „излиза“ на бял свят. След години по идея на музейни специалисти и журналисти короната отново е поставена с активното съдействие на арх. Теофил Теофилов.

Съгласно решение на Организационния комитет за отбелязване на 100-годишнината от Балканската война и войните за национално обеднение 25-килограмовата корона е реставрирана, позлатена със златно покритие от 22 карата, и поставена на 1 ноември 2012 г. в познатия ни и до сега вид на паметника.

Тодорка НЕДЕВА