С агнешко, риба и песен именикът Георги празнува живота и победоносните изпитания

Да готвиш със страст и любов, е залегнало във философията на 44-годишния търновец

НА 6 МАЙ ЧЕРПИ ЗА ЗДРАВЕ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, КОГОТО В СТАРАТА СТОЛИЦА ДОБРЕ ПОЗНАВАТ КАТО МАЙСТОР НА ВКУСНАТА РИБА. Сдобил се с това реноме не по случайност, а с много работа и усърден труд. Той е самоук спец в кухнята, който сам усвоил изкуството на готвенето и го превърнал в бизнес. Историята му е любопитна и впечатляваща заради факта, че нашенецът избрал трудното, вместо да се впусне по течението, и се осмелил да гребе в непознати води.

Георги е родом от село Обединение. Идва като зет във Велико Търново, за да свие семейно гнездо със съпругата си Оля, която има руска жилка. Завършил е средно образование в Полски Тръмбеш, после се пробвал в София, където работил в сферата на търговията с агротехника. Това препитание обаче изобщо не можело да задоволи желанието му за творчество и удовлетоврение. Не след дълго осъзнал, че земеделската техника трябва да отстъпи място на нещо съвсем различно и непознато до онзи момент.

Преди 15 години решил да прави собствен бизнес. Като любител рибар започнал да приготвя уловените риби, а с помощта на кулинарни книги положил основите на своето готварско ампоа. С времето, на принципа проба-грешка, усъвършенствал кулинарните си заложби дотолкова, че без капка колебание влязъл професионално в кухнята. И така до днес, той е единственият, който приготвя риба в своето магазинче в старата столица.

„Рибата е моята стихия. Готвя с голямо желание и страст. Не е лесна работа, изисква се майсторлък. Много хора ме познават и ми се доверяват, затова съм длъжен да давам най-доброто от себе си“, казва той.

Именикът е убеден, че храната носи енергията на този, който я приготвя. Затова и понякога, когато му стане тежко или има класически човешки неволи, пее на рибата. Например „Край морето лодка се люлее“.  Така й дава не просто вълшебен вкус, но и настроение.

44-годишният мъж тачи своя имен ден и задължително спазва традицията на празника. На пищната софра обаче освен агнешко добавя и своята запазена марка – рибата. В приготвянето на храната винаги се включват той, съпругата му и неговата майка.

Георги споделя, че мечтае един ден да има свой магазин и на морето. Убеден е, че ще се радва на голям интерес, защото вярва в успеха и възможностите си.

Обмислял е също да експериментира и като се включи в някое кулинарно реалити предаване. Споменава името на шеф Виктор Ангелов с уважение и тръпка.

„Но ако вляза в „Хелс Китчън“ кой ще готви в моя магазин?“, пита себе си с усмивка той.

Именикът твърди, че да правиш бизнес във Велико Търново е трудно и  сложно занимание. Убеден е обаче, че не всичко е пари.

„Понякога идват да пазаруват възрастни хора, които пред мен си броят стотинките за малко рибка. Става ми жал за тях. Давам им на вересия, но после изчезват и не идват да си платят“, допълва той.

Въпреки това не се ядосва, защото не може да се оплаче от клиенти. Целогодишно най-купуваната риба е шаранът, а през лятото царица е цацата.

Галина ГЕОРГИЕВА

Смимки: авторката