От село Копривец до Париж – как деветокласник от СУ „Емилиян Станев“ спечели Гранпри “Кристален глас”

ГРАНПРИ „КРИСТАЛЕН ГЛАС“ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС L’ETOILE BRILLANTE DE FRANCE В ПАРИЖ СПЕЧЕЛИ ВЪЗПИТАНИКЪТ НА СУ „ЕМИЛИЯН СТАНЕВ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ИВАН ДИМИТРОВ. В момента той е в девети клас и учи в музикалната паралелка в гимназията поп и джаз пеене при вокалния педагог Стела Дойкова.

Иван пленил професионалното жури с песните „Времето на катедралите“ от мюзикъла „Парижката света Богородица“ и „Химн на любовта“ на френската звезда Едит Пиаф. Светът си припомни този химн при откриването на Летните олимпийски игри миналата година, когато Селин Дион я изпя от върха на Айфеловата кула.

Възпитаникът на СУ „Емилиян Станев“ се състезавал в категорията „Соло изпълнители“ и получил и първа награда за изпълнението си на двете песни, и „Гран при“ за цялостното си представяне.

„Беше толкова вълнуващо да видя Париж. И малко страшно, пях на френски, без да говоря този език, пред французи. Даже се качих на Айфеловата, макар и не до етажа, от който пя Селин Дион. Но нищо, аз и така съм влюбен в Париж и ще се върна там. Не зная кога, но вече си представям следващото си пътуване до този романтичен и вълшебен град“, усмихва се Иван, който имал щастието да отиде и до Дисниленд във френската столица. Билетът за атракцията и участието си в конкурса той спечелил от друго музикално състезание – „Абанико“ в София.

„Абанико“ е конкурс за песен на романски език. Точно там Иван за първи път изпълни тези две емблематични песни и грабна вниманието на журито. Сякаш така започна неговата приказка, защото наградата му беше пътуване до Париж и до Дисниленд. Докато се опитвахме да осъществим тази екскурзия за него, ни се обадиха, че момичето, спечелило Гранпри и правото да участва на разноски на организаторите в конкурса „Блестящата звезда на Франция“, се отказва и организаторите канят Иван да заеме нейното място и да пътува напълно безплатно до Франция“, разказва вокалният педагог на Иван Стела Дойкова.

„МОЖЕ БИ ПРИКАЗКАТА ЗАПОЧВА ПО-РАНО, КОГАТО РЕШИХ ДА КАНДИДАТСТВАМ В СУ „ЕМИЛИЯН СТАНЕВ“ И В САМОТО НАЧАЛО ПИШЕ ТАКА: АЗ СЪМ ИВАН ДИМИТРОВ, МОМЧЕ ОТ СЕЛО“, усмихва се Иван. След това разказва, че идва от чудното село Копривец, Русенско. Точно две седмици преди да завърши 7 клас в родното си село, той още не знаел къде ще отиде да учи, когато си вземе дипломата за средно образование.

„Ритах топка с приятели, макар че въобще не обичам това занимание. Но отидох с тях на игрището и… една жена ме попита какво ще правя след въпросните две седмици. Аз казах, че много искам да пея, че единият ми вариант е музикалното училище в Русе, но не съм много сигурен. По-скоро съм леко отчаян, защото наистина няма време. Тогава тя ми каза за училище „Емилиян Станев“, разказва Иван.

Когато се прибрал вкъщи, веднага направил проучване за Велико Търново, за гимназията, за изпитите. Трябвало да изпее две песни – една на български и една на чужд език.

Дотук добре, обаче имало и солфеж и транспониране на песен. Още на солфежа Иван леко се притеснил, защото даже не знаел какво означава думата. Познавал нотите от „до“ до „до“, но нищо повече. Въпреки това подал документи и се явил на изпита с „Приятели“ на „Тоника“ и „Либерта“ на Ал Бано и Ромина Пауър.

„Когато го чухме, ахнахме. Изобщо не можеше да става дума, че солфежът ще го спре. Солфежът е теория на музиката и тя се учи, но това, което Иван ни показа, е по-важно от теорията. Той има естествен усет за фраза, което други ученици учат дълго време. За всеки вокален педагог това да научи децата си да фразират, е сериозно предизвикателство“, обяснява г-жа Дойкова, която била член на приемната комисия. И допълва, че една година по-късно Иван е сред най-добрите по солфеж, всъщност той е с отлични оценки по всички предмети и дори получава стипендия за успех.

„Знам, че г-жа Дойкова се е борила да съм в нейния клас, и съм щастлив, че е успяла. Когато прекрачих прага на училището, бях шокиран. Никога не бях влизал в такава огромна сграда и в началото толкова пъти се губих по етажите… Мислех си, че това ще е много тежък период в живота ми, далеч от близките ми от дома ми и първата седмица наистина не ми беше леко. Но бързо разбрах, че хората в това училище ми мислят само доброто, че мога да се доверя на г-жа Дойкова“, споделя Иван.

За последната една година той е участвал в четири конкурса. Макар че след кратък размисъл признава, че за толкова си спомня. Има обаче две гранпри – едното от „Песенна палитра“ в Карлово в своята възрастова група и от „Нова музика“ в Горна Оряховица, където единодушно получил голямата награда на целия конкурс. В списъка му с големи победи вече е и музикалното състезание в Париж.

„Оказа се, че Иван има нюх към френския език. Разбрахме това, когато миналата учебна година подготвяхме концерт в училище. Исках да включим песента La foule („Тълпата“) на Едит Пиаф и акордеон, но колкото повече мислех, толкова по-невъзможна ми изглеждаше тази идея. Защото песента е сложна, текстът… За него даже и не исках да си помисля, особено, че ще го дам на дете, което не говори френски. Обаче след няколко дни Иван се изправи пред мен и отсече: „Искам го, госпожо! Не мога да спра да слушам тази музика и аз трябва да я направя“!

И започнахме. La foule беше първата песен на френски, която Иван научи“, връща се малко назад Стела Дойкова. Сега двамата с Иван и с още много талантливи изпълнители и музиканти от СУ „Емилиян Станев“ подготвят цял концерт с френска музика.

Спектакълът предстои и ще бъде в зала „Борис Христов“ като част от френския фестивал Cle d’Or („Златен ключ“), организиран от в „Алианс франсез“ в Пловдив.

„НАЙ-СМЕЛАТА МИ МЕЧТА ЛИ? ИСКАМ ДА ПЕЯ С ЛЮБИМИТЕ СИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ – ТОНИ ДИМИТРОВА, ЛИЛИ ИВАНОВА, „ТОНИКА“. Аз тази музика слушам, сигурно съм стара душа и идвам от друго време. Заобичах българската естрада от много малък, когато баба ми ни пееше песни, преди да заспим. Пееше ми детски песнички, народни песни, македонски песни и българска естрада. Още обичам всяка една от тези песни. А акордеона като инструмент познавам от детската градина. Видях го в ръцете на моята възпитателка тогава и си спомням, че ахнах. Никога не бях виждал по-красиво нещо“, усмихва се Иван, след това допълва: „Когато тръгнах към Велико Търново, сложих в куфара си чисти дрехи, обещанието, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да сбъдна мечтата си. Искам да радвам себе си и другите хора с музиката. Тук научих толкова много неща, вече зная какво е солфеж, пея на френски, пея рок, гледах мюзикъла „Парижката Света Богородица“, отидох до Париж и не спирам да мечтая. Затова се опитвам всеки ден да бъда по-добрата версия на себе си, нали това е смисълът на живота?“.

Сега Иван и Стела Дойкова се подготвят за следващия конкурс, който ще бъде във Велико Търново. Там той ще участва в категорията „Рок“, защото рокът и „Куин“ са следващото голямо предизвикателство, което Стела Дойкова е задала на талантливия Иван.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката