Велико Търново и Павликени не могат да се разберат кой да поддържа една от най-красивите екопътеки в страната

Негованската е създадена от основателя на БАСЕТ доц. д-р Петър Петров, организацията празнува 30-годишнината си в „Момина крепост“

„Негованската, или Еменската екопътека, една от най-красивите и атрактивни в страната, е изключително занемарена, а общините Велико Търново и Павликени не могат да се разберат кой да я поддържа. Нищо че имат планове за развитие на туризма. Нека някой от тях да иде и да види колко много хора я посещават въпреки това.

Преди 4-5 години в справочника за индивидуални туристи Lonely Planet за района на Велико Търново нямаше нищо друго написано освен с. Емен и екопътеката. Нещо, което го имаш, трябва да се грижиш за него.

Негованската пътека е първата в страна, създадена по идея на доц. д-р Петър Петров от Географския институт към БАН през 1992 г., основател и двигател на Българската асоциация за селски и екотуризъм (БАСЕТ). Казват ни често „вие правите екопътеки, пък не ги поддържате”. Само че това е работа на общините, ако си ги припознаят. Ако не – резултатът е такъв”, заяви за в. „Борба” Николай Панайотов – изпълнителен директор на асоциацията.

На 9 май БАСЕТ отбеляза с годишно събрание и тържество в Туристическия учебен център „Момина крепост” в Ксилифор 30 години от основаването си. И макар че е учредена на 14 февруари 1995 г. в гр. Бяла черква и регистрирана в съда през месец юни същата година, датата за празнуване бе избрана да съвпадне с рождения ден на вдъхновителя на организацията Петър Петров.

По случай годишнината поздравителни адреси бяха получени от президента Румен Радев, министъра на туризма Мирослав Боршош, сдружение „Деветашко плато” и фондация „Америка за България”.

Създаваме сираци, механизмът за стопанисване куца

Автор на повече от 15 проекта на БАСЕТ е арх. Стойчо Мотев – за 30 години средно по една екопътека на две години.

„Лошото е, че създаваме сираци. Прехвърляме някой да ги стопанисва, той не си гледа работата и те остават без поддръжка. Всички се палят, сега има някакви фондове – трансгранични програми, интегрирани териториални стратегии, пари има за подобни съоръжения за екотуризъм, обаче механизмът за стопанисване куца.

Единствено екопътеките в природни паркове, които сме създали и където има администрация, тя се грижи за тях. „Врачански балкан” е един добър пример.

При нас всичко е от дърво и издържа максимум 15 години.

Негованската екопътека направихме с 1000 лв. дарение от японци, всички тези пари отидоха за пирони и бензин. Скъсаните обувки, панталони, якета и анкерпласт бяха за наша сметка, както и храната. За труда да не говорим.

Вече 10 години Община Велико Търново не може да се разбере с Павликени, защото екопътеката преминава през землището на двете общини, кой да води бащина дружина. Проектът за рехабилитация е налице, той вече остаря, но няма кой да го изпълни. А и кадърни строители вече няма. Друг проблем е, че такива луди като нас, в държавата ни се броят на пръсти. В нашата бурна младост, когато и проектирахме, и строяхме, приятели пещерняци умееха строителство в алпийски условия”, допълни архитектът.

От самото си начало създадена да насърчава и пропагандира селския и екологичния туризъм, днес БАСЕТ може да се похвали с десетки разработени и реализирани мащабни проекти. Сред тези, с които се гордее, са Врачанската екопътека по долината на река Лева; Трънската и Копренската екопътеки; екопътека „Бели Искър” до Самоков; геопарк „Искър – Панега” с една от популярните екопътеки и пещера Проходна, геокомплекс „Голяма Гарваница” на Деветашкото плато, заедно с Крушунската екопътека, спасен от унищожение и обявен за защитен обект благодарение на Петър Петров и мн. други.

Проекти във Великотърновска област

Немалко са реализираните проекти и във Великотърновска област. Дряновската екопътека – идейният проект е на БАСЕТ, съвместно с ТД „Бачо Киро” и община Дряново, Хотнишката екопътека, „Стара река”, на 30 км от Златарица, в близост до античен римски мост, геокомплекс „Зарапово” край с. Вишовград, геокомплекс „Мусински карстови пропасти”, изграждане на геокомплекс „Гърбава чешма” на 18 км от Златарица, крайпътен ландшафтен парк „Малка България” на 19 км от Стражица.

„Искам да подчертая големия принос на БАСЕТ, на активните членове, специалисти в различни области, за усвояване на природата за нуждите на екотуризма по един правилен, щадящ начин. В обхвата на асоциацията е и селският туризъм, предимно в слабо урбанизирани райони, контактите с местни хора, автентичната кухня. През годините имаме много научни публикации, всичко в тази връзка. Наше дело е теоретичното обяснение какво е екопътека. Сега това е много модерно, правят се навсякъде, но често от незапознатите се бърка с туристическия маршрут, а разлика има. Екопътеката има кръгов характер и съчетава живата и неживата природа – скали, вода, биоразнообразие… Нашата задача е да обучаваме хората за създаване на местен продукт. 30 години не са малко и си струва да отбележим годишнината. Както и да отдадем дължимото на най-заслужилите”, каза още Николай Панайотов.

Наблюдението му е, че през последните 10-15 години има бум в развитието на еко и селския туризъм, макар че основните приходи идват от масовия туризъм. Благодарение на приемането ни в ЕС има достатъчно финансиране по различни програми, стига общините да са активни. Напоследък нито една от Великотърновска област не ги е потърсила, но според изпълнителния директор неглижирането се наблюдава на доста места. Той си го обяснява с отношението към природата, а и с това, че местните хора не оценяват това, което имат, за да го превърнат в печеливш продукт.

Както навсякъде, и в асоциацията отчитат проблем с кадрите, защото повечето са на възраст.

Ана Райковска

Сн. авторката