Неврологът д-р Ангел Ангелов: „AI технологиите навлизат и се използват все повече в медицината”
Д-Р АНГЕЛ АНГЕЛОВ ОТ НЕВРОЛОГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ БЕШЕ ЧАСТ ОТ ГРУПАТА РЪКОВОДИТЕЛИ на болници от областта, които преди месец посетиха Китай по покана на Институт „Конфуций“ и Министерство на икономиката на Китай.
В рамките на визитата специалистът се запозная с китайската здравна система и почерпи практически опит от азиатските си колеги. Голямо впечатление предизвикало у него навлизането на изкуствения интелект във всяка сфера на живота в Китай, особено в медицината.
„Там резултатът от цитонамазки при пациентки, които имат съмнения и са преминали преглед за човешки папилома вирус, се разчита от AI. Веднага се анализира снимката и вместо да я гледа патоанатом, AI за няма и 2 секунди дава отговор дали има възпалителни промени. Предстои, може би в най-скоро време, да започнат да разчитат по същия начин рентгенови снимки, както и от скенери и резонанси. Човешкият фактор не може да бъде изключен, но когато технологично се направи една селекция и предварително излязат някакви резултати, тогава на човек може много по-бързо да му се заостри вниманието“, разказва неврологът.
По думите му в здравната система на Китай изкуственият интелект вече успешно се използва и за улеснение на пациентите още на входа на болниците. За целта се прилагат специални машини, чрез които всеки може за минути да се чекира сам, да си направи триаж и да бъде прегледан от конкретен специалист.
„Тези машини изглеждат като банкомати, на които можеш сам да се чекираш, отбелязвайки какво те боли, как те боли, здравноосигурен ли си и т.н. и да бъдеш приет и прегледан от съответния специалист. Един такъв триаж би помогнал да се избегне ненужното чакане“, пояснява д-р Ангелов.
Според него една от основните практики, които българската здравна система би било полезно да внедри, е използването на т.нар. диагностично свързани групи.
„Ние се опитахме да им обясним какво представлява клиничната пътека при нас, но те не успяха да го разберат. Причината е, че в диагностично свързаните групи няма такова грубо рамкиране, т.е. даване на някакви пари за заболяване. Там всички дейности са остойностени и се покриват от тяхната здравна система. В тези диагностично свързани групи е остойностяването и на лекарския труд и терапевтичните процедури. Комуналните разходи ги поема държавата“, уточни медикът.
Другото, с което от години изоставаме, е въвеждането на електронна здравна карта, сподели той.
„В Китай, както и в много други държави по света, това успешно се използва от години и носи огромно улеснение, когато човек постъпи в болница. Всяка електронна здравна карта съдържа четящо устройство. Така, отивайки в болница, има универсално четящо устройство, в което поставяш тази карта, оттам името ти попада в системата на болницата, може да ти се назначат лекарства, преглед, скенер, да бъдеш приет и т.н.“, разказа той.
Медикът допълни, че във всички лечебни заведения в Китай има създадени музеи, в които се представя историята на болницата.
„Това показва, че поколенията стъпват на базата на опита, уважават миналото си, надграждат в бъдещето“, подчертава д-р Ангелов.
Галина ГЕОРГИЕВА
Д-р Ангел Ангелов
