Адрес: На село! В еленското село Костел заработил първият електрически генератор, захранвал 3 крушки

Малкото, но изключително живописно село в Еленския Балкан – Костел, се нарежда сред селищата, допринесли за техническата революция в България.

Известен на малцина е фактът, че тук в края на XIX и началото на XX век заработва първият токов генератор, изобретение на Томас Едисон. Той бил задвижван с вода, в селото имало много мелници, както много били и планинските потоци, пресичащи Костел. Генераторът захранвал 3 крушки, с които били осветени църквата, мелницата и читалището. Така балканското селце се оказва електрифицирано далеч преди големите градове в България.

Тези и други интересни подробности за Костел и околностите му разказа за „Борба“ коренякът Георги Трашлиев, който 20 години работил в Австрия, но не забравил родния край. Дори е отворил къща за гости. Всичко, което знае, научил от разказите на баба си и родителите си, ровил се и из архивите, сподели той. „Много е стар моят род Трашлиеви. На него е кръстена и реката, минаваща през Костел, поне най-горната й част, от извора в резервата „Бяла крава“.

Този извор е близо до едно друго малко село – Зеленика, което до 9 септември 1944 г. е носело името Трашлии, кръстено пак на нашия род. Сега то е с 1 жител, който всеки ден слиза до града да си пазарува. В средната част реката носи името Бързица, а накрая – Костелска. Ревниво се пазят и трите имена. Сега е загубила голяма част от дебита си поради климатичните промени. Водната сила на река Трашлийска била използвана от построените край нея многобройни тепавици, воденици, бари и гайтанджийници. Костел станал център на малка община, към която принадлежали още и близките села Чакали и Граматик. Навремето и прадядо ми имал голяма каменна мелница, сега е с други собственици, но е запазена“, разказва Георги Трашлиев. Костел е забележителен и със старите си къщи, с каменни основи, дървени горни етажи, резбовани тавани и широки чардаци.

ДНЕШНИЯТ КОСТЕЛ Е НА СЛЪНЧЕВО И ПЛОДОРОДНО МЯСТО И САМО НА 13 КМ ОТ ЕЛЕНА

Намира се в подножието на връх Голяма Турла заедно с върховете Дъбрава (Дабрава) и Зеленик. От него няма излаз – откъдето се влиза, оттам се и излиза. Днес в него живеят 50 души, а кметски наместник от 2016 г. е Донка Златева. Към кметството спадат и някогашните махали Валето, Зеленик и Граматици. Заради красивата природа Костел е предпочитана туристическа дестинация и в него има 12 къщи за гости. Селото си има хубава и добре поддържана църква – „Св. Димитър“, и читалище – „Наука – 1899“. „Сега дейността му е малко в застой, защото имахме много силна певческа група от възрастни жени, но повечето починаха. Все пак участваме в мероприятията на Общината. Организираме си и местния събор, който е в последната събота от август. Тогава ни е големият празник, който се казва „Довиждане до следващото лято“. Хубаво ни е селото – тихо, спокойно, нямаме цигани, няма и кражби“, разказва с усмивка Донка Златева.

Улиците, дори и в махалите, са асфалтирани 90%, като цяло селището е поддържано и се пълни през лятото от почиващи и туристи, особено през лятото. Тогава, най-вече през август, когато консумацията е голяма, водата не достига, но през останалото време общо-взето има. Иначе водоснабдяването е от собствен водоизточник, на Черна река.

Младите семейства с деца са само две, възрастните държат колкото могат. Почти не е останала неремонтирана къща, особено от пандемията насам. Има един хранителен магазин, здравен кабинет липсва, но жителите разчитат на две медицински лица, които се отзовават, когато се наложи.

СЕЛИЩЕТО СЪЩЕСТВУВА ОТ ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ

В миналото околностите на селото, през което минавал старопланински проход, били обитавани от тракийското племе кробизи, за това свидетелстват множество артефакти. Възрастни хора разказват за езически култ към Бялата крава – местност и връх с височина 1057 м край Костел. Там местните жители ходели на поклонение към пазителката на Балкана всяка година, организирали се походи. Необикновеното име идва от групата внушителни вулканични скали, белеещи се отдалеч и наподобяващи фигурата на полегнала бяла крава. Тези скали са дали името не само на местността, но и на едноименния резерват с вековна букова гора върху 93,46 хектара, обявен за такъв на 28 март 1968 година. Недалеч от природния резерват, в землището на Костел, се издигат останките на древна крепост.

КРЕПОСТТА „КУЛАТА“ БИЛА СТРАТЕГИЧЕСКА

Преди векове тук кипял живот, воините бдели по стените, а в подножието са се простирали техните жилища и малка църква, чиито основи все още могат да бъдат видени. Тази крепост е била важен стражеви пункт, от нея се наблюдавали пътищата и се пазело спокойствието на региона. Днес тя привлича любители на историята и приключенията, които могат да се изкачат до върха и да се опитат да разчетат посланията на миналото, вградени в камъните. Достъпът до нея е възможен по маркирани пътеки, неособено добре поддържани, а гледката, която се открива оттам, е наистина спираща дъха.

Тракийска, антична, късноантична и средновековна, крепост „Кулата“ се намира на едноименния връх, на близо 2 км южно по права линия от центъра на село Костел.

Дебели 2 метра крепостни стени я обграждат, следвайки конфигурацията на терена. На югоизточния й ъгъл, на най-високото място, крепостта завършва с кула. Предполага се, че там е бил и донжонът на местния владетел. Крепостта била красива като замък, затова хората я нарекли Кастел, от латински „кастел“ – крепост. С това име по-късно започнали да наричат и селото под нея. По-късно думата кастел се променила на костел. Старото село Костел било разположено точно под крепостта, като и до днес местността северно от нея и под нея се нарича Селището, от времето на Юстиниан I Велики (527-565), където е намерена една монета от негово време, както и няколко сребърни римски монети. Възможно е тази крепост да е една от тези фортификации, изградени или обновени през VI век сл. Хр. с цел защита от нашествията на славянските племена. Районът е бил пресечен от римски пътища, свързващи Никополис ад Иструм с Константинопол. Крепостта вероятно е служила за охрана на този важен римски път и прохода Бялата крава, осигурявайки сигурността на имперските комуникации и търговия.

През Второто българско царство проходът Бялата крава край Костел придобива още по-голямо значение като най-краткия път между столицата Велико Търново и Константинопол. Крепостта „Кулата“ на скалата е разполагала с гарнизон от 1000 войници, чиято основна задача е била да охраняват този важен път. Тя служила и като сигнална и наблюдателна точка, улеснявайки комуникацията и ранното предупреждение в рамките на отбранителната мрежа. Медни монети от времето на византийските императори Йоан II Комнин (1118-1143) и Мануил I Комнин (1143-1180) са открити в близост до реката, което показва продължаваща активност в района през XII век.

БУНТОВНО СЕЛО

Минаващият през Костел проход и местонахождението в близост до планина и река довели до големия просперитет на селото по време на турското робство. След разгрома на Търновското въстание в горите около Костел се укрил един от съзаклятниците – Радивой от с. Шереметя. Покрай колибата му в планината постепенно се заселили и други хора и така се образувала най-отдалечената от костелските махали – Трашлии (сега Зеленика). Там е и укреплението Калето, което също така е охранявало търговския път от север към Константинопол. През 1800 г. селото било изгорено и напълно унищожено от кърджалиите, но бързо се съвзело и отново се замогнало. В края на турското робство в Костел бил основан революционен комитет. В околностите му бродели хайдушки чети, които се криели в гъстите гори около Мечото дере. При избухване на Априлското въстание от селото излязла въоръжена чета от 48 души.

По време на Руско-турската война 6 души от Костел влизат в състава на Българското опълчение. През Втората световна война нахлули немски войски, но не за да се бият с партизаните, а както по-късно се оказало, да секат девствените гори над селото. Германците отсекли най-дебелите вековни букови дървета и с влакове ги изпратили в Третия райх.

Ана РАЙКОВСКА