За катафалка с четири коня – до 1600 лева, за обяви и реклами от градския глашатай – 50

В Старо Търново общинските „налози, берии и такси“ били строго регламентирани със специален правилник

През есента на 1928 година Общинският съвет приема “Правилник за размера и начина на събирането от общинските финансови органи разните общински налози, берии и такси”. От него узнаваме, че градската катафалка може да се използва от великотърновци само срещу предварително заплащане на такса в общинската каса.

Нейният размер зависи от използваните “екстри”, разстоянието, през което преминава траурното шествие, както и от социалната категория на покойника. За катафалка с четири коня се заплаща от хиляда до хиляда и шестстотин лева, а с два коня – “само” от триста до седемстотин лева. Таксата за и от гарата и лозята е двойна, а за Преображенския манастир – тройна. За деца до едногодишна възраст заплащането е с 50% по-ниско, а за поборници, опълченци, доброволци в Сръбско-българската война 1885 година, инвалиди от войните, чиновници и служители и признатите за бедни от Общинския съвет катафалката се отпуска безплатно.

Предвижда се стриктно заплащане и за разгласяването на различни видове обяви от градския глашатай. За търговски обявления и реклами великотърновските граждани предоставят петдесет, а външните лица – седемдесет лева. Съобщаването за предстоящи увеселения, театри и забави струва петдесет, а “за разни изгубени предмети и за събрания” – двадесет лева. Благотворителните дружества и политическите партии обаче се освобождават от такси. От съхранените до наши дни спомени на стари великотърновци узнаваме за редица комични случаи, в които местният глашатай обърква притежателите на изгубените предмети. По тоя повод старостоличани дълго се смеят на Димо Тонев, който дава обява за изгубено ловно куче, а получава… свиня, “заловена” в района на лозята. Историята мълчи дали виновният глашатай е санкциониран за допуснатата от него грешка.

В правилника се фиксират и сумите, които се внасят при продажбата на тор от конюшните, скотобойните и мегданите. “За една кола тор от конюшните се плаща 50 лева, за една кола тор от мегданите се плаща 30 лева, за една кола тор от скотобойните се плаща 70 лева”, четем в документа отпреди деветдесет и седем години.

Не по-малък интерес предизвиква и регламентираната продажба на цветя, букети, дръвчета, плодове и други от разсадника в Градската градина, която се е намирала на мястото на днешния Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”. За купени на едро еднообразни цветя се прави отстъпка, както следва: на петдесет броя – десет, на двадесет и пет – четири, на десет – един. Растенията, на които сезонът минава, или “трябва да отстъпят своето място на други, за да бъдат продадени вместо унищожени, цената им се намалява наполовина от ценоразписната”.

Писмените документи сочат, че великотърновки се възползват максимално от сезонната разпродажба на цветя. Понякога, “борейки” се да се сдобият с красивите растения, “те огласят с крясъци Градската градина, другий път пък мирно и тихо, но в прекрасно настроение от удачните покупки сядат в павилиона на градината, за да изпият по един чай, кафе или лимонада, да обсъдят отглеждането на цветята по домовете си, да разменят някоя и друга градска клюка”. Интересно е да се знае, външни цветя и дървета не се приемат за съхранение в Градската градина, за да се избегне заразяването с листна въшка.

Според правилника местните дружествата не ползват отстъпки при покупката на букети и венци.

Само в изключителни случаи кметът има право да разреши безплатно правене на букети и венци, но за целта трябва да получи одобрение от Общинския съвет. Макар и рядко, през 30-те години на миналия век общинските съветници отхвърлят подобни предложения от страна на градоначалника главно по политически съображения.

Тодорка НЕДЕВА