Летните занимания и удоволствия на учениците в миналото
Ученическият отдих във Великотърновския регион бил на първо място в страната
И в миналото децата от старопрестолния град и региона с нетърпение очакват неучебните топли и слънчеви месеци и се радват на редица организирани „екстри“ за приятното им прекарване.
Може би малцина знаят, че популярните летни лагери, от които средното и по-възрастно поколение пазят доста пъстри спомени, водят началото си от първото десетилетие на отминалия век.
На 10 януари 1910 година по инициатива на училищната лекарка в Девическата гимназия “Митрополит Климент” д-р Невяна Събева се основава дружество за летни ученически колонии с красноречивото “цветно” и “здраво” име ”Здравец”. Целта на дружеството е да осигурява ваканционния отдих на “бедни, среднозаможни, па даже и богати” ученици от града. Издръжката на социално слабите деца се поема изцяло от благородната организация, която набавя средствата от членски внос, такси, събирани от родителите на богатите ученици, помощи и дарения от честни лица и обществени организации, приходи от организирани сказки, забави, вечеринки и други подобни начинания.
През 1912 година дружеството купува от арбанашкото църковно настоятелство къща в живописното село. Оттогава децата от Велико Търново в продължение на месец ежегодно летуват в чудесно устроената база, организирани в две смени. Колонистите, както тогава наричат малките летовници, се запознават с културното наследство на Арбанаси, с лятната трудова дейност на неговите жители, в която понякога с удоволствие се включват. И така “незабелязано се редят ден след ден, изпълнени с весели игри и разходки. Не по-малко забавно се прекарват и хладните вечери. „Всички на двора, насядали край ръководителките, пеем, декламираме”, пише в дневника си ученичката от девическата гимназия Ана Касабова, летувала в Арбанаси през 1933 година.
През 30-те години на XX век Великотърновската митрополия също започва да полага грижи за ваканционния отдих на сираците и учениците от първоначалните училища и прогимназии.
Тя организира детски църковни ученически летовища в историческите манастири “Св. Никола” край Къпиново и “Св. пророк Илия” край Плаково. Стремежът е “повече деца да летуват в нашите скъпи светини, за да могат покрай ползата от летуването да ги опознаят, да ги обикнат, ценят и почитат, защото те са хранителници на българщината”.
В миналото обикновено през месец юли почиват момчетата, а през август – момичетата. За тяхното “добродетелно, здравословно и полезно прекарване” на ваканцията се грижат учители със специална подготовка по летовищно дело. Храната, включваща три закуски, обяд и вечеря, се осигурява от домакин, който предварително я съгласува със санитарните власти. Лекар от Велико Търново следи за здравето на децата и същевременно упражнява контрол върху условията, в които те битуват.
Всеки лагеруващ получава специално ушит летен костюм, който се включва в таксата, и остава за ученика след приключване на ваканционния месец. Интересно е да се отбележи, че през 40-те години на XX век сумите, които великотърновските родители плащат за отдих на децата си, са сред най-ниските в България.
Свежият и чист въздух, добрите битови условия и храна, отлично подготвените педагози и лекари и не на последно място – съприкосновението с богатата история на Великотърновския регион, дават основание на Министерството на народното просвещение да определи през 1938 година нашите летни колонии и църковни ученически летовища за водещи в България.
В миналото великотърновските ученици имат възможността да летуват и в морската столица Варна, благодарение дейността на дружество „Морски сговор”.
ЛЮБОПИТНО:
* Емблематичната река Янтра е неотменна част от лятното удоволствие на децата. През 1934 година в града се открива плаж, наречен от населението „обществена безплатна къпалня на открито“. Брегът е настлан с дребен, чист пясък, който образувал истинска, макар и малка, плажна ивица. За удобство на старостоличани се изграждат кабини за преобличане и дървени скари, на които любителите на слънчевите лъчи трупат тен. До плажа се стига по специално прокарана вдясно от Стамболовия мост романтична пътечка. Целият район е почистен, залесен, а неповторимата панорама е допълнителен бонус за всички по-големи ученици, които отиват на „лятната баня” самостоятелно, а по-малките -придружавани от родителите си или от по-големите си братя и сестри.
* Далеч преди откриването на речния плаж нашите съграждани се възползват от благодатта на водата и по един нетрадиционен за съвременните представи начин. Тъй като след Освобождението в повечето домове липсват „чисти и мокри” помещения, много жители, сред които и ученици, се къпят голи в р. Янтра. Проблемът е, че „срамното деяние” се извършва в непосредствена близост до крайбрежните къщи, чиито обитатели се скандализират от голотата на съгражданите си.
Това принуждава кметът Владимир Даскалов през 1930 година да издаде специална заповед, с която забранява „да се вижда голотата на къпещите се” и се определя място за хигиенизиране както на гражданството, така и на всички младежи от двата пола от Стамболовия мост по горното течение на Янтра към устието на „Белчовата воденица”. В района, определен за къпане, се забранява прането и изхвърлянето на какъвто и да било боклук, за да се съблюдават „хигиенистическите изисквания”.
По време на дългата ваканция по-големите ученици с удоволствие плуват с лодки в реката, а романтичните им изживявания се предават като скъп спомен на поколенията, за което свидетелстват запазените до наши дни снимки.
* Вкусните лакомства, приготвени в търновските сладкарници, допълват летните удоволствия. През лятото на учениците се предлагат разнообразни видове безалкохолни напитки, охладени с лед от двата големи общински ледници под Царевец и Асенова махала. Търновските производители продават и изстудени плодове, както и всякакви други „мразовити” лакомства. Безспорен фаворит е сладоледът.
В сладкарница „Виктория”, една от най-луксозните в града в периода между двете световни войни, собственикът Кръстьо Тонев изкушава учениците с богат избор на мразовитата вкусотия. Великотърновският сладкар е сред първите майстори в страната, притежаващи немска машина за направата на леденото изкушение.
През 1935 г. предприемчивият ни съгражданин за първи път започва да продава и „Ескимос”, който бързо става любим на подрастващите. Кръстьо Тонев често черпи децата и юношите, които нямат средства да си позволят вкусното разхладително лакомство. Особено щедър е към бедните ученици, за които се знае, че се справят успешно с преподавания материал, или пък помагат с труд на родителите си, полагат грижи и за самотни възрастни жители.
Тодорка НЕДЕВА
