Историята дала много на Велико Търново, но “Стара столица” и старостоличани довели туристите

Културно-стопански съюз апелира за празнуването на Еньовден

В периода между двете световни войни за старостоличани историческото и културното наследство на родния град представлявало най-голямата им гордост. Предшествениците ни живеели със съзнанието за уникалността на селището, затова и неслучайно потомците на Асеневци предприемали редица конкретни начинания и прояви за популяризирането на Царевград Търнов в страната и чужбина и налагането му като водещ туристически център.

Още през 1925 г. болярите единствени в България изразили публично несъгласието си с искането на 43-тото правителство на Царство България начело с проф. Александър Цанков да централизира културния живот в столицата.

Търновската общественост единодушно пледирала за правото на всеки град да участва по достойнство и съобразно своите възможности и исторически традиции в цялостния културен процес у нас: “Търново е уникално със своята история, разположение и архитектура, със съвременните постижения на поетите, писателите и художниците си, с възможностите си да представлява по най-достоен начин родината ни пред многобройните наши и чуждестранни гости.

Грешка би било това да не се отчита, да не се полагат специални грижи от страна на държавата да се развива този български град…”

За да се съхранят историческите традиции и едновременно с това Велико Търново да се утвърди като модерен стопански, културен и курортен център, в града възникнали редица институти и дружества, работещи в тясна връзка с Общината.

В тях участвали авторитетни личности от различни слоеве и професии – учители, ученици, адвокати, лекари, аптекари, административни и банкови чиновници, индустриалци, офицери, търговци, както и сравнително по-малко на брой занаятчии и работници.

Успешни резултати за превръщането на града в модерно курортно и туристическо селище регистрирала 15-годишната дейност на културно-стопанския съюз “Стара столица” (1930 – 1945 г.), чието верую било: “Ние, гдето и да сме, с каквото и да се занимаваме, и каквито и да сме, не можем да не мислим и работим за мястото, гдето сме се родили и с който град ни свързват толкова спомени и интереси. Велико Търново е светиня на България. Ето защо всички трябва да работим за този свещен град”.

Под председателството на Александър Ст. Пенчев “Стара столица” осъществила множество инициативи, довели до изграждане на новия и модерен облик на селището.

През 30-те години на миналия век културно-стопанският съюз предложил на Общината да се застъпи за включване на града в списъка на курортните селища, да направи речен плаж на р. Янтра и природо-лечебен парк с басейн за плуване и кабинки след отводняване на блатото в местността Качица; да съдейства за създаване на водолечебен институт и на общодостъпна народна читалня с наши и чужди вестници, списания и книги; да подпомогне направата на разнообразни сувенири за града и да уреди постоянна изложба на местни занаятчийски и индустриални произведения, които “ще привличат интереса на туристите и ще ги връщат отново”; да открие художествена галерия с творби на великотърновски художници.

Членовете на „Стара столица“ предложили пускането на трамвай от Велико Търново до Леденик, Шемшево и Чолакова махала, който да обслужва както местните жители, така и ползващите крайградските вили курортисти.

За привличането на повече туристи били отпечатани много рекламни афиши.

Разгърнатата дейност бързо дала резултат: през 1936 година във Велико Търново се провел конгрес на есперантистите, а по молба на Международната дирекция за спорт и туризъм “Стара столица” организирала посрещането на внушителна група туристи от Брюксел, Женева, Берн, Цюрих, Люцерн, Париж, Монтрьо и Виена.

Така Велико Търново станал втория по посещаемост български град след столицата София.

Многобройните гости се запознали с историческите забележителности и съвременни културни постижения на града, останали очаровани от предоставената им леглова база в безплатните ученически туристически спални във Велико Търново и Арбанаси, в хотелите и откритата още през 1922 г. туристическа хижа на крепостта „Царевец“.

Към безспорните положителни резултати в дейността на културно-стопанския съюз се вписали още:

провеждането на първия събор на великотърновци през 1934 г., издирването и запазването на редица исторически паметници, сред които родната къща на Петко Р. Славейков; поставянето на паметници и паметни знаци, посветени на видни търновци; проучване на въпроса за дарителите на града и написване на история; издирване и фиширане на всички сведения за Велико Търново, в резултат на което се създал първият и единствен в България краеведски библиографски каталог, съдържащ първоначално 5000 бр. фиша.

“Стара столица” допринесла и за водоснабдяването, уреждането на метачна и сметосъбирачна служба, залесяването на града и околните хълмове; откриването на забавачница, девически пансион и летни детски колонии.

Тези начинания до голяма степен формирали модерния облик на Асеневската столица и привличали внушителен за онези години туристически поток.

ДА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ:

– За двадесет и втори път Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов“ и Община Велико Търново организират на 24 юни празникът на лечебните билки и прастарите магически обреди с „Еньовден на Самоводската чаршия “.

Малцина знаят, че основаният преди 95 години културно-стопански съюз “Стара столица“ определил тоя ден и за свой празник, апелирал всички жители на престолнината да се присъединят към организираните от членовете му излети до Картала и Света гора.

Задължително закичени с еньовче и с букети от чудодейни лечебни билки в ръце, великотърновци прекарвали тоя хубав ден от българския празничен календар сред природната красота на родното място, отдавали заслужена почит към славното минало и освобождението на града и не на последно място, се запознавали с благородните инициативи на „Стара столица“ за модерното развитие на Търновград.

– Инициатор за създаването и дългогодишен председател на културно-стопански съюз „Стара столица“ бил известният търновски журналист, публицист, писател, есперантист, филателист, агрононом, спортист, общественик и народен представител Александър Ст. Пенчев (1879 – 1953 г.). Негов внук е Сашо Генчев, уважаван научен работник, дългогодишен преподавател във ВТУ. Приживе той споделя за респекта си от своя забележителен дядо, чието име носи, както и съветите, които той му давал.

Тодорка НЕДЕВА