Търновка майстори цветя от захарно тесто и печели медали от световни конкурси

Светлана Векова за втори път е финалист в най-престижното състезание у нас – „Кейк арт“

Изящни цветя от захарно тесто прави търновката Светлана Векова и с тях печели световни конкурси и признание сред майсторите сладкари. Най-големият й успех засега е на Световното първенство за сладкари, пекари и декоратори в Бирмингам, където грабнала бронзов медал с удивителния си букет. Една точка не й достигнала за сребърното отличие, защото две от цветята в букета били с милиметър по-големи от размера на реалните в природата. „Не ме бива с математиката, а и снимките, които гледам в интернет, когато работя, не ми казват колко наистина са големи или малки цветята. Пък и бях дебютантка в Бирмингам, с едва две-три години опити в захарната декорация“, усмихва се Светлана. После поема дъх и като на шега разказва пътя си до захарните цветя.

„Аз съм дете на офицер и детска учителка, но мечтаех да вървя по своя си път и исках да стана хореограф. Тренирах спортна гимнастика, след това танцувах и много ми харесваше, обаче баща ми само свъси вежди, когато казах, че искам да уча хореография. Не ми се получи с тази мечта, приеха ме в някогашния Икономически техникум, а после завърших двойната специалност „Български език и история“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Имам и още едно образование по риторика и ораторско майсторство“, връща се назад Светлана.

Между всичките тези учебници и книги по история, литература и риторика любовта все пак намерила Светлана и я отвела в Бургас.

Там бъдещата майсторка на захарни цветя започнала работа в „Хеликон“. Две години по-късно Светлана се преместила в „Офис 1“, завършила курсове по маркетинг и бизнес. Управителите на фирмата бързо забелязали таланта й да продава и я пратили в Русия и Украйна да обучава персонала. „Две години пътувах постоянно, докато един ден не ми предложиха място в „Овергаз Изток“ и аз не се замислих. Дълго време бях дясната ръка на изпълнителния директор, сега съм в човешки ресурси, все дейности, достатъчно далече и от книгите, и от танците, и от рисуването, което като талант съм наследила от майка ми“, споделя Светлана, и признава, че талантът си е като трънче в петата, затова тя в свободното си време започнала да прави цветя от хартия, опаковки за подаръци, рисувала по бутилки и камъчета.

И тук пак се намесила любовта, която този път я отвела, макар и не за постоянно, в Англия.

Влюбена и вдъхновена още повече, Светлана започнала да сърфира в мрежата и да търси хора, които майсторят красота с ръцете си. Вече на 50, тя била категорична, че няма какво да я спре да сбъдва мечтите си. Докато била на острова, тя попаднала на магазин „Карма 13“ и предложила някои от своите хартиени цветя. Дамата отказала, но й дала сайт, в който може да качи произведенията си. Сайтът бил като цяла нова вселена, но първия раздел, в който Светлана, сякаш случайно попаднала, бил за торти. Казала си „Ехааааа“, очите й останали в една торта, запазила линка, но не направила нищо повече, защото било време да си се прибира у дома. Върнала се в Бургас и… се записала да учи театър в Театрална школа „Талантино“. Докато репетирали „Сако от велур“, Светлана забелязала в телефона на своя колежка красива торта – същата, в която преди няколко месеца изгубила очите си.

„Как само си играе съдбата с нас! Същата торта, същият сайт, който аз бях забравила.

Оказа се, че майстор на тортата е българка, и то от Бургас. Тогава вече запретнах ръкави и започнах да работя. Смених хартията със захарно тесто и се записах на курс. Бяхме 10 души, деветима професионалисти и аз – барабар Петко с мъжете. Но още след първата задача шеф Луис каза „Уау! Ама ти си готова за Бирмингам“. Идея си нямах за какво съм готова, аз тепърва учех наименованията на инструментите и как се слага стиропор в тортата, затова, когато се прибрах, реших да проверя къде ме пращат. Оказа се, че Бирмингам е център на най-голямото събитие, което събира сладкари, пекари и декоратори“, разказва Светлана.

Понеже курсовете били твърде скъпи, тя решила да гледа руски клипчета в интернет и да се учи сама и в движение. Жените в клипчетата правели разни неща от хартия, тя – същото, но от захар. Така попаднала на конкурса „Кейк арт“ България, чийто основен двигател е Мария Озтюрк, друга талантлива българка, която разделя живота между Турция и Арбанаси. Светлана била запленена от сайта и решила, че на всяка цена ще участва в състезанието. „Колкото повече ровех в интернет, толкова по-наясно бях, че нищо не зная за захарната декорация, но сърцето ми остана в този конкурс. Четях, правех, развалях, учех се и след три месеца на безсънни нощи аз все пак предадох букет цветя – първия проект, който направих в живота си. И станах сребърен медалист в категория „Цветя“, разказва Светлана.

Вече наистина нищо не можело да я спре да се посвети на голямата си страст

и тя си пуснала година неплатен отпуск и заминала за Бирмингам, за да се учи от британските майстори. Междувременно се включила в прочутото световно състезание, което продължава три дни и от 30 години е с непроменен регламент. А той е простичък – правиш проект и го оставяш само с номер. Членовете на журито гледат, опитват на вкус, за да проверят дали използваните материали са от позволените, мерят, защото има изисквания в размера, особено на ширина, броят цветята, понеже и тук има ограничения в броя на различните цветя, които състезателят може да включи в букета си. „Ако си решил да майсториш реални цветя, си длъжен да напишеш имената им, за да може журито да ги сравни. Ето така се оказа, че две от цветята ми са с милиметър по-големи от реално съществуващите“, казва Светлана.

Докато била на световното състезание, вече мислила за

следващата си мечта – да мине курс при Дионис Яворовой,

звезда на сладкарството в Англия. Та тази звезда, за да направи звездния си статус още по-интересен, участвала в Бирмингам с демонстрации. Сутрин и следобед прочутият майстор правел нещо като скоростни курсове, в които участвали по четирима късметлии. Заставал със завързани очи пред огромната тълпа нетърпеливи бъдещи звезди в сладкарството и избирал един. Другите трима избирали хора от екипа му. Светлана намерила отредената за Дионис зала и се наредила на първа линия. Когато звездният екип влязъл, тя се включила в играта с цялото си сърце и започнала да скача и да крещи „Избери мен, избери мен!“. Разбира се, избрали я. После хората на Дионис й казали, че било невъзможно да не я забележат, защото скачала най-високо и викала „Избери мен“ най-силно. Заедно със своя кумир Светлана изработила захарно джудже.

Сега Светлана Векова вече е член на Британската гилдия по захарни изкуства, което си е престижно членство, защото това изкуства тръгва именно от Англия. Самата тя прави демонстрации по покана на гилдията. Има сертификат от Гари Полард, който е един от майсторите декоратори в Холивуд, направил редица скулптури, макар и не от захар, като Минотавъра и Хари Потър например. Гордее се с курса си при Елза Балджийска, която също е негова ученичка и една от най-добрите в момента в сладкарството. Тя пък е правила Тейлър Суифт и Джак Спароу от захар.

„Тези двамата са уникални, майстори от класа!“, казва Светлана, която работи с вафлена хартия, оризова хартия, китайско зеле и гъм пейст, или гумена паста. Може да направи ядливи и неядливи цветя и декорации. Участва в групи за кейк колаборации, които събират сладкари и декоратори от цял свят. Групата задава тема и всички работят, споделят проектите си, обсъждат, съветват се, подсказват си идеи.

Освен това тази година тя е финалист за втори път на „Кейк арт“ България.

Състезанието, което се провежда в Габрово, ще обяви победителите си в първата седмица на юли.

Да учи и да преподава декорация, е най-смелата мечта на Светлана. А след това и да си направи своя сладкарница и тази сладкарница да бъде във Велико Търново. „Замислила съм се вече да се върна у дома, в родния град. Липсва ми въздухът на този град и усещането, че съм си на мястото“, споделя Светлана.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА