Първоначално основният пакет акции на „Захарни заводи“ се държал от Пражката кредитна банка

Войните не провалят първата цвеклова реколта

След идването на железницата строежът на „Захарни заводи“ е вторият исторически скок, направен в развитието на Горна Оряховица в началото на ХХ век. Всъщност вторият нямаше да се случи без първия, защото жп линията е една от причините чехите да изберат именно това място за своята фабрика.

В първото десетилетие на XX век чешките капитали търсят разширяване и смятат, че Балканите са удачно поле за развитие. В същото време България търси капитали и приема Закон за насърчаване на чуждите инвестиции.

Тази ситуация помага на инж. Рудолф Пицка да убеди Пражката кредитна банка да подкрепи проекта му за изграждане на захарна фабрика в България. Той вече е харесал място – край Горна Оряховица.

В края на 1911 г. Пражката кредитна банка внася в Народното събрание искане за концесия за изграждане на фабрика за производство на захар в района на Горна Оряховица.

През август 1912 г. е създадено „Българо-чешко акционерно дружество за захарна индустрия”. Сред акционерите са предимно чехи, има и двама българи, макар и с малък капитал. Основният пакет от акции се държи от Пражката кредитна банка. Почти по същото време е одобрено и искането за концесия. Решението на българския парламент е публикувано в „Държавен вестник“ на 24 август 1912 година. Инж. Рудолф Пицка е определен за генерален директор на бъдещото предприятие.

Още преди регистрацията на дружеството е закупен терен – пасбище в местността Честово, близо до шосето за Долна Оряховица и до жп гарата. От Общината са закупени 246 дка, към които се присъединяват още 160 дка от частни стопани. През годините дружеството удвоява тази площ.

Строителството започва почти веднага. Заедно с това Рудолф Пицка и съратниците му убеждават българските селяни да започнат да отглеждат захарно цвекло. Сключени са първите договори и се очаква първата реколта да захрани новопостроената фабрика през есента на 1913 г.

Само че започват войните – първо Балканската, после Междусъюзническата и накрая Световната. Мъжете от Горна Оряховица са на фронта. За строежа са повикани стотици чехи. Всичко върви добре и фабриката е почти готова през пролетта на 1913 г. Но на 1 юни всичко се срива от страховитото земетресение, унищожило почти цяла Горна Оряховица.

Вместо да се готвят за първата кампания, Пицка и екипът му започват да градят отначало. В същото време в региона избухват епидемии от тиф и холера и част от новостроящите се цехове приютяват болни войници и цивилни. Преди да започне същинската си работа, Пицка урежда здравна служба.

Колкото и невероятно да изглежда, първата цвеклова реколта не е провалена. Цвеклопреработвателната кампания започва на 21 декември 1913 г. и приключва в края на март 1914 г. Преработени са общо 31 159 т захарно цвекло. При рандеман 9,50 е произведена 2960 т бяла захар. Кампанията продължава общо 43 дни, при среднодневна преработка на 742 т цвекло.

За първа кампания резултатите са доста добри. Но вместо да става по-добре, ситуацията се влошава с избухването на Световната война. Трудностите продължават и след края й. Общо взето периодично се появяват трусове, които всъщност следват развитието на „Захарни заводи“ през цялата им история. Но в крайна сметка това е единствената захарна рафинерия в България, оцеляла и до днес.

Чешката ера в историята на заводите приключва с национализацията. Българската и чешката държава преговарят за национализирането и чехите са компенсирани с почивки на море в курорта „Св. св. Константин и Елена“.

Междувременно Пицка и наследниците му са създали истински холдинг, ако използваме съвременна терминология. Още през 1914 г. е закупена мина „Борущица“ в Тетевенския Балкан, за да се гарантира енергийната независимост. През 20-те години са изградени завод за спирт, за брекети, керамична фабрика, в която се правели и кахлени печки, присъединено е акционерно дружество „Орбис“ (бившето „Обрешков“ АД), което произвежда бонбони, шоколад, глюкоза, нишесте.

Историята в снимки и материали е част от изложбата „Захар, кафе и сие“.

Източник Исторически музей – Горна Оряховица