Гопалан Раджамани е страстен почитател на България и на древната ни история

Лица от Международния летен семинар по български език и култура

ЩЕДРО УСМИХНАТ, ЗАБАВЕН И МНОГО УЧЕНОЛЮБИВ СЕМИНАРИСТ Е ГОПАЛАН РАДЖАМАНИ ОТ ИНДИЯ. 69-годишният пенсионер, който идва от Делхи, е един от най-колоритните участници в Международния летен семинар по български език и култура, който се провежда в момента във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Гопалан Раджамани признава, че много, много обича България и българския език, но най-вече е влюбен в българите. „Всичко ми харесва тук, толкова сте гостоприемни и толкова си приличаме. И ние имаме антична цивилизация, и вие също, два древни народа сме. Разбрах това, когато започнах да изучавам български език в родния ми град Делхи, а после вече всичко ми беше интересно за България и за българите, всичко ме впечатляваше и исках да знам повече и повече“, казва г-н Раджамани.
Когато става дума за възрастта му, той отсича: „Аз не съм стар, аз съм млад. Не ми харесва как англичаните питат не на колко си години, а колко си възрастен. А аз съм млад. Питай ме колко съм млад и ще ти кажа“, усмихва се Гопалан Раджамани и след като набързо е направил анализ на английския език, който изучава наред с българския, казва, че е на 69.

След това обяснява, че преди около девет години осъзнал, че има страст и талант да учи езици.

„Пенсионирах се преди девет години и изведнъж осъзнах, че имам много свободно време и достатъчно пари. Докато се чудех какво да правя с това свободно време, се записах на курс по дигитална фотография. Но той завърши за един месец. Обаче аз така открих, че ученето е чудесна възможност за мен да си запълвам времето и да научавам нови неща“, споделя г-н Раджамани.

Съвсем случайно той започнал да учи унгарски и по време на курса чул за летните езикови училища, които всяка държава организира подобно на Летния семинар на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. И не след дълго Гопалан се озовал за месец в Будапеща. Годината била 2019-а и тя е останала завинаги в спомените на индиеца, защото това било и първото му пътуване в Европа. „Когато се върнах в Делхи, се записах в университета и продължих да уча унгарски. И така две години. Когато курсът приключи, започнах да уча полски език, защото много исках да остана в университета. С полския език се занимавах три години, като през това време успях да отида на лятно училище в Чешин“, разказва Гопалан и признава, че сега говори унгарски и полски горе-долу, защото му липсва практика. Но чете добре и може да пише и на двата езика.

С българската граматика се занимава от около година.

Когато приключил с обучението по полски език, той отишъл в Катедрата по славистични езици в Университета в Делхи, за да си избере следващия курс, и… видял, че има курс по български език. Записал се, започнал и почти веднага се оказал омагьосан от нашата граматика и култура.
Междувременно Гопалан Раджамани успешно направил магистратура по индийски език и започнал нова – по английски език.

„Остават ми още 25% от този курс и ще го завърша през декември тази година. След това вече ще започна друг курс в някой от индийските езици“, заявява Гопалан, който, преди да се пенсионира, работел в административен офис и успял да се изкачи сравнително високо в йерархията. Това пък му позволило да се пенсионира с добра пенсия и да обикаля света.

„Имам следното мото за себе си – „Ако си заинтересуван от живота, животът също се интересува от теб. Затова е важно да се интересуваш от живота и да го правиш интересен. Аз си го правя интересен, като уча разни нови неща. Даже някой веднъж ми каза, че съм чудесен пример за това как всеки човек може да учи през целия си живот. Докато съм жив, ще продължавам да уча“, казва Гопалан и признава, че най-голямата му мечта е да посети възможно най-много държави на всички континенти. „Вярвам, че мечтите нямат срок на годност. Ако работиш за тях, и те работят за теб“, усмихва се г-н Раджамани.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката