Преводачът на Здравка Евтимова, Георги Господинов и Алек Попов идва на семинара във ВТУ вече 11 години

Лица от Международния летен семинар по български език и култура

 

ДУШКО КРЪСТЕВСКИ ПРЕВЕЖДА В МАКЕДОНИЯ НЯКОИ ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ НИ СЪВРЕМЕННИ ПИСАТЕЛИ, ОБИЧА ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ВЕЧЕ 11 ГОДИНИ е постоянен участник в Международния семинар по български език и култура, който се провежда във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Самият Душко се шегува, че вече се е превърнал в „някакъв местен локален герой“, и признава, че няма нищо против този героичен образ, защото продължава да усеща същото вълнение като преди 15 г., когато бил първият му семинар.

„Сега вече идвам не толкова, за да уча езика, а защото тук се усещам като у дома. Тук са ми приятелите, сред тях и много от преподавателите във Великотърновския университет, тук ми е средата. Проф. д-р Христо Бонджолов и всички хора от екипа му направиха така, че всеки чужденец, който идва тук да учи български език, се превръща в посланик на България у дома си“, усмихва се Душко. След това допълва, че много харесва специализираните курсове по български език и съвременна българска литература, защото те му помагат да бъде още по-добър преводач, а и да се запознае с нови имена в литературата ни, които някой ден може да преведе.

Душко живее в Скопие, където преподава в частна гимназия.

„В Северна Македония има двама-трима преводачи на българска литература. Писателите, на които аз съм направил най-много преводи, са Георги Господинов и Здравка Евтимова, но съм превеждал и Алек Попов, и Захари Карабашлиев, Емил Андреев също, Петър Денчев, Виктор Пасков.

Познавам се с повечето от авторите, по чиито текстове работя, срещаме се по фестивали и преводачески резиденции. На една такава например срещнах Петър Денчев, за да обсъдим работата ни по негова книга“, казва Душко Кръстевски. И обяснява, че идеята за това кое заглавие и кой автор да бъдат преведени в Северна Македония, е най-често на издателите. Те сключват договор с агента на съответния автор и връчват книгата на преводача. „У нас казваме, че преводачът получава партизанска партийна задача и няма значение дали ти харесва авторът, или не. Но понякога и ние предлагаме писателите и слава богу, издателите приемат нашите препоръки, защото вярват на преценката ни, когато кажем, че някой автор е толкова интересен, че непременно трябва да бъде преведен и в Северна Македония. Така например се случи с Алек Попов и Емил Андреев“, разказва Душко Кръстевски.

ВСЪЩНОСТ ПО-ДЕЛИКАТНА Е РАБОТАТА СЪС САМИЯ ПИСАТЕЛ, УСМИХВА СЕ ДУШКО, ЗАЩОТО АВТОРИТЕ ЧЕСТО СА РЕВНИВИ ИЛИ НЕТЪРПЕЛИВИ ДА ВИДЯТ ТЕКСТОВЕТЕ СИ ПРЕВЕДЕНИ НА ДРУГ ЕЗИК.

„По принцип аз не искам да комуникирам с авторите, докато превеждам. Може би вече накрая, когато съм готов с текста, тогава – да. Случвало ми се е самите писатели да имат предложения към преводите, които обаче невинаги са сполучливи предложения. Затова аз не искам те да се месят в моята работа, както аз не се меся в тяхната, но принципно няма как да не контактуваме с автора или със семейството му, както се случи с Виктор Пасков, лека му пръст, за да уредим правата за книгата. Георги Господинов и Алек Попов например искат да видят преводите предварително и имат идеи, питат не може ли така да се преведе, тук не е ли по-добре да звучи еди-как си.

Проблемът е във фалшивите приятели – това са думи, които означават едно нещо във вашия език, но съвсем, съвсем различно нещо в нашия език. Това са наглед дребни неща, които обаче могат да направят голяма беля в текста и трябва много добре да се познава езикът, на който превеждаш“, обяснява Душко Кръстевски. И споделя, че и в Северна Македония, като навсякъде по света, младите хора не са най-страстните читатели на хартиените книги. За тях издателите и авторите предлагат аудиокниги и подкасти, а някои чакат книгата да бъде филмирана, защото така е най-лесно. „Какво да се прави, това е реалността. Един наш известен певец казва така: „Докато 15 лв. е прекалено за книга, а прекалено малко за гащи, ще имаме неграмотна публика“, въздиша Душко.

ОСВЕН ЗА ДА УСЪВЪРШЕНСТВА ЕЗИКА И ЗАРАДИ АНГАЖИМЕНТИТЕ СИ НА ПРЕВОДАЧ, ДУШКО КРЪСТЕВСКИ СЕ ВРЪЩА МНОГО ЧЕСТО В БЪЛГАРИЯ И ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, защото обича природата и зеленината и дългите разходки сред тях.

Казва, че обожава българското вино, ракията ни, храната. Уважава това, че българите тачат традициите си и се опитват да премахнат белезите от миналото. Заобикаля темата за красотата на българката, но когато все пак стига до нея, се усмихва широко и казва: „О, жените тук са прекрасни. Обаче моята приятелка е българка и е най-красивата, затова мълча за другите. Тя е още една причина да оставам дълго време в България“.

Шарена сол и всякакви вкусни и ароматни подправки отнася у дома си Душко всеки път, когато си тръгва от България. Разбира се, и спомени, разговори с интересни хора, преживявания. „И сега минутка за реклама на „На тъмно“. Виждаш ли тази тениска, имам много такива, всичките оттук съм си ги купил и не пропускам да си взема още една и още една, когато съм във Велико Търново. Страстен фен съм на хеви метъла и не пропускам нито един фестивал“, казва Душко и гордо показва тениската си.

След това рязко сменя темата и казва: „Искам да използвам възможността да изкажа огромната си човешка благодарност за това, което направихте вие, българите, и България и след трагедията в Кочани, когато в пожар изгоряха към 60 млади хора. Още на следващия ден България изпрати линейки и самолета „Спартан“, за да вземат ранени, и те оцеляха. Знам че и при вас здравната система не е най-розовата, но когато имахме нужда, вие бяхте до нас. Искаше ми се тази помощ да е с футболни топки, ракети и тениски, а не с кръвни банки, но… така се случи. Благодаря искрено и много силно от цялото си сърце.“!

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката