От гараж с 1 машина до 5 завода, за 30 години „Екстрапак” се превърна във водеща компания за опаковки в страната

Първият цех бил в месокомбинат „Родопа”, осветил го Килифаревският поп

 

Петима предприемчиви великотърновци, възпитаници на ПМГ „Васил Друмев”, са създателите на водещата компания за опаковки в страната – „Екстрапак” АД.

30 години по-късно (фирмата е регистрирана през пролетта на 1995 г.) те все още са заедно, ръководят я и работят усърдно за просперитета й – изпълнителните директори Милен Георгиев и Николай Колев, Веселин Георгиев, Ивайло Пенчев и Недко Христов. От гараж с една машина, „Екстрапак” АД се разширява постоянно през годините и днес има 5 завода със 700 служители, логистична база в София и годишен оборот от близо 90 млн. лева. А началните инвестиции само в инфраструктура и оборудване надхвърлят 80 милиона евро.

Историята на фирмата е доста интересна и носи всички белези и перипетии на прехода, от който излиза благополучно. Началото е подготвяно години преди 1995 г. Милен Георгиев имал опита от „Мегапорт” като един от основателите й, останалите съдружници също имали собствен бизнес. Докато решават да се съберат. А и се познавали добре от училищната скамейка, като първото им събиране на едно място, вече студенти в различни университети, било по време на поход в Пирин в преломната 1990 г. Година на купони, режим на тока и куфарна търговия в Сърбия и Турция.

„През 1994 г. се разделих с „Мегапорт”, а останалите ми приятели вече бяха в търговията с опаковки.

На следващата година стартирахме „Екстрапак”. Първоначално бяхме в един гараж за камиони в „Агрострой”. Опитахме се да печатаме торбички на една машина, която ми се падна дял от „Мегапорт”. Не познавахме технологията, но пък случайността ни срещна с един, който знае как се прави. Борислав просто почука на вратата и попита има ли работа за печатари. Първите ни торбички с цветен печат бяха на фирма с магазини по границите – софийската „Амфора”, която по-късно приватизира телферния завод във Велико Търново. Количеството беше минимално – 5000 бр., дизайнът – простичък и с дефекти заради мен, но с тях амфората стана по-истинска. Една от ранните ни поръчки беше и за бившия военен министър Николай Свинаров. Той произвеждаше някаква тоалетна хартия, а ние им правихме опаковките. Търчах между София, където беше търговията, и Велико Търново.

После започнахме да се оборудваме, взехме екструдер и още конструкционни машини. Нямахме място и ги разтоварихме в гаража на Николай. Започнахме със собствен капитал около 100 000 долара”, спомня си началото Милен Георгиев.

Гаражът им отеснял и се нанесли под наем в месокомбинат „Родопа”, където петимата направили първия си цех още през 1995 г.

Трудно вкарали машините, защото вратата била по-ниска от необходимото, но намерили начин. Освещаването било на 30 юни. Ритуалът извършил отец Иван Карачоров, или Килифаревския поп, прочул се с попфолк хита „Тигре, тигре” в дует с Радо Шишарката.

След смяна на ръководството в „Родопа” на новата директорка не й харесвало да има такова производство и само търсела претекст да ги изгони. Тръгнали пак да търсят помещение и намерили хале в „Симетро” – предприятие, което вече не съществува, а теренът е част от Търговския парк.

 

В МУТРЕНСКИТЕ ВРЕМЕНА

 

Разположили се в халето, купили нови машини от Тайван и започнали по-сериозно производство, с по-богата гама и нови технологии. А работниците нараснали на 120 души. Било 1998 г.

„Появиха се и мутрите. Един ден 8 мъже от застрахователна и охранителна фирма нахлуха в офиса и представиха два договора – за охрана и застраховка. Заявиха ни в прав текст, че трябва да ги подпишем. Макар че вече очаквахме това да се случи, даже закъсняха при нас, бяхме доста стъписани. Ние обаче ги проучихме, купихме си мобифони за връзка помежду ни, изкарахме курсовете за оръжие. За две седмици се подготвихме да се отбраняваме. Купихме 5 тона нафта за полицията да ни охранява, дори залепихме полицейски лепенки на входа на нашата фирма. Колите пък застраховахме в тяхна конкурентна застрахователна компания, а охраната ни беше полицейският СОД. Като дойдоха пак, мутрите бяха много изненадани. Но си спомням едно изречение: „Внимавайте, че и бинтовете в болниците се плащат!” Заплашиха ни и с колегите си от София, но те така и не дойдоха. Имаше телефонни заплахи, но минахме тънко, подцениха ни”, разказва увлекателно Милен Георгиев.

Следва ново разширяване и нови продукти. Купили машина с 6 цвята, започнали да рециклират отпадъците от производството, които влагали в продукти. И ново местене – в ЗЗУ в кв. „Чолаковци” в началото на 1999 г. По-голямо помещение, хубаво, но ниско.

 

ЗАВОДИТЕ

 

„Екстрапак” произвеждал в ЗЗУ до средата на 2001 г., когато отворили на 1 май първата част на първия си завод в Западната промишлена зона, проектиран по изискванията на собствениците и който бил замислен още със създаването на фирмата.

За година и половина – две били построени две халета и администрацията. Сега в завод № 1 има 9 халета. Решението за завод № 2 идва през 2006 г., съдружниците купуват земя към Леденик и през 2007 г. е готов. Строят и собствена подстанция от 110 kV към 20 kV, първата частна и с изцяло подземни кабели.

В третия завод, който започва работа в края на 2016 г., се съсредоточава производството на нетъкан текстил, за който се оказало, че има много клиенти. Следва строителство на логистичен център с 16 000 палетни места, от който стоките се експедират за цяла Европа. Първата копка на четвъртия завод е през 2022 г., там е концентрирано производството на хартиени чанти. Още не е пуснат с пълния си капацитет, работи на 90%. Петият е в Павликени, ползвайки готовата база на бивша консервна фабрика. Там се правят картонени кутии за всякакви стоки и услуги.

Още през 2002 г. при посещение в Тайван съдружниците узрели с решение да излязат на външните пазари.

Вече имали машини с високоразделителна способност на печата. През 2004 г., на изложение в Париж направили нови контакти, последвали участия и в други изложения в различни страни. Първият износ бил за френска фирма, която поръчала торбички за верига „Дженифър”. Създали и сайт, насочен към Западна Европа, появил се и първият клиент през интернет. Подготвяли се за влизането в ЕС. Поръчките се множали, а „Екстрапак” се насочил към торбички за по-луксозни стоки, не само за масовия потребител. Работили много добре с Италия, Швеция, Скандинавия, малко по-късно стъпили и на пазара на Балканския полуостров. 2014 г. с нови машини започва производството на плат – нетъкан текстил, който се оказва стратегически за много производства. А по време на ковида се оказва материалът, спасил 5000 работни места в страната. И „Екстрапак” се оказва първият производител, дори изнася за Турция.

Днес „Екстрапак” съчетава най-новите технологии в полимерите, хартията и текстила, като се стреми да бъде водещ европейски иноватор в производството на опаковки – от хартиени чанти и нетъкани чанти за пазаруване до нетъкан текстил, хладилни чанти, калъфи за машини, фолия за хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и строителството и многобройни по вид и предназначение кутии.

За година компанията изпълнява около 20 000 фирмени поръчки. Най-новото в портфолиото на „Екстрапак” е дигиталният печат, с който могат да се правят и единични бройки. Изнася в ЕС, САЩ, Швейцария, Норвегия, Исландия, дори за Австралия. И е в групата на 250-те най-големи фирми в България.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката