40 години навършват съвременните емблеми на старата столица

Спортната зала и художествената галерия на Боруна „Борис Денев“ впечатляват с архитектура и досега

Далеч преди грандиозните тържества за 800-годишнината от въстанието на Асеневци старата столица усърдно се готви за тях. Велико Търново буквално е преобразено, къщите по главната улица са с боядисани фасади, с нова визия са и емблематични улици в Стария град.

Благоустрояват се и кварталите, а журналистите и фотографите на „Борба“ буквално са навсякъде, за да отразят напредъка. В навечерието на годишнината с доброволен труд трикратно са прекопани 249 цветни алеи, засадени са 4200 рози и 6500 декоративни храсти и дървета, отбелязва ежедневникът от 20 юли. Обновен е Кооперативният пазар, а зад комплекс „Славяни“ в цяла редица се появяват магазинчета.

Много са и обектите през 1985 г. Напълно е благоустроен Царевец, построена е Патриаршеската църква „Възнесение Господне“ със стенописи на заслужилия художник Теофан Сокеров. 40 години навършва и уникалният Паметник на Асеневци на Крум Дамянов, без който сега никой не може да си представи Велико Търново. Пространството около него е оформено от архитекта на съвременно Търново Никола Николов. Негова е и визията на архитектурния ансамбъл на ул. „Гурко“, ул. „Никола Пиколо“ и „Варуша“. Напълно е готов аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вече отбеляза заедно с фестивала „Сцена на вековете“ своя юбилей на 5 септември. Година по-рано, през 1984 г., но пак по повод 800-годишнината, е завършена реставрацията на църквата „Св. Димитър“ по проект на арх. Теофил Теофилов. В броя си от 1 октомври челният материал на в. „Борба“ е посещението на Пенчо Кубадински, който се запознал със строителните работи на юбилейните обекти.

Големите тържества са на 15 и 16 ноември, петък и събота, открити от Тодор Живков.

По-наситена е програмата на 16-и. Тогава се откриват реставрираната църква „Св. Димитър“, крепостта „Царевец“ и Патриаршията. Както и възвърналия за няколко месеца по проект на арх. Илия Лефтеров първоначалния си първообраз, загубен при пожар от 1906 г., шедьовър на Колю Фичето – сградата, превърнала се в музей „Възраждане и Учредително събрание“. Тогава са открити Художествената галерия „Велико Търново“ и ДКС „Васил Левски“ със спектакъл, режисиран от Пламен Карталов. Денят завършва с митинг, а в. „Борба“ излиза със специален брой.

 

40 ГОДИНИ НАВЪРШВАТ ДКС „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ И ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ „БОРИС ДЕНЕВ“

 

Спортната зала е построена за по-малко от две години. Основите на строежа са положени през 1984 г., а за 800-годишнината е готова. Главен проектант на съоръжението и упражняващ авторски надзор е арх. Таня Даскалова от София, която, с малко дете тогава, дели времето си между старата и новата столица. Ръководител на строежа е инж. Иван Петров. Според запознати търновски архитекти сградата е вдигната толкова бързо, защото проектът бил предварително готов, но предназначен за друг град и друга зала.

Общата площ на комплекса е 20 027 кв. м. Главната зала е с 1995 амфитеатрално разположени места, а игралното поле е 1200 кв. м.

Тържествено откриване е на 15 ноември 1985 г. със спектакъл, режисиран от Пламен Карталов. На 5 ноември журналистът Веселин Долчинков пише възторжено в единствения великотърновски ежедневник: „Просто невъзможно е в тези дни да се обходи с фотоапарат и бележник огромната територия на новата великотърновска универсална спортна зала, да се спре при всяка бригада. Трудно е дори да се изброят предприятията и организациите, изпратили тук свои представители за навременното завършване на обекта. Всяко кътче сега прилича на боен фронт, който е мобилизирал своите сили за действие по всички направления“. А снимки на Иван Русков са запечатали работни моменти и самата сграда, която, поне външно, е вече готова. Всъщност организациите, пратили хора на строежа, са около 30.

 

ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ НА БОРУНА

 

Подобаващо отбеляза на 7 октомври юбилея си и Художествената галерия „Борис Денев“ с мащабната изложба „Поглед към вековете“, подобно на културното събитие преди 4 десетилетия. До 20-те години на 20-и век малката, приличаща на кораб местност, не била застроена, въпреки че оттам се разкрива най-впечатляващата гледка във Велико Търново. През 1925 г. на Боруна е издигнато художествено-занаятчийско училище, в което трябвало да се изучават рисуване, живопис, марангоза (дърводелство), моделиране с гипс, скулптура върху камък. Проектът е възложен на арх. Христо Тотев и е изпълнен от него още през същата година. Търновецът има заслуги и за строежа на Каменния мост в Асенова махала, в благоустрояването на старото гробище – сега парк „Дружба”. През лятото на 1926 г. тържествено е положен основният камък на Академията на приложните науки, както тогава присъстващите официални лица наричат училището. След 1951 г. сградата е предоставена на Окръжното управление на МВР.

Боруна придобива облика на културно и историческо средище едва през 80-те години на миналия век. Художествено-занаятчийското училище е преустроено и адаптирано по проект на арх. Никола Николов в художествена галерия две години по-рано, през 1983 г., но откриването е пак по време на националните чествания. От 2002 г. тя носи името на известния търновски художник Борис Денев, запечатал в платната си неповторимата красота на старата столица.

 

ПРЕУСТРОЙСТВОТО И АДАПТАЦИЯТА НА

 

Сградата имала симетрично планова композиция и за реконструкцията Никола Николов използва старата планова схема с централен вход. Започва ритмичното надграждане и редуване на отворите в етажите. Водещо в новото пространствено оформление било функцията за обходност, безпрепятствено да се преминава от зала в зала. Архитектът прави ново покривно покритие със съвременно горно осветление на специални стъклени панели.

Най-красивата част от преобразената сграда са новите галерии и арките в двата края. В колонадното решение се вижда приемствеността в архитектурния детайл – личи стилът на Колю Фичето в Хан „Хаджи Николи” и Конака, а в по-ново време колони оформят главният вход на Окръжната библиотека. Колоните на Художествената галерия са каменни, с масивни корнизи и орнаменти. От социалистическия период това е една от най-новите обществени сгради, които имат добре обмислен богат интериор – ковани метални орнаментирани парапети, подовете са от дъбов паркет на карета, дискретно се подчертава ходовата линия. Стените са решени в три нива.

Цялата сграда е облицована с бигор и мушелкалк – благороден каменен материал, който отлично се вписва в природната среда.

Добивал се е в България, но кариерите вече са закрити, защото е много ценен и рядко се ползва. В миналото, включително в градежите от Второто българско царство, той също е използван заедно с мрамора.

Запазените стари снимки на художествено-занаятчийското училище показват колко много се е променила сградата, след като Никола Николов се заема с проекта. Галерията трябвало да осигури подходяща връзка към Света гора и ВТУ и Паметника на Асеневци.

Решителна е намесата на главния проектант на В. Търново за определяне на мястото на най-новия символ на старата столица. Между лутанията дали да бъде на Царевец, или на площада пред крепостта, Никола Николов отсича, че той трябва „да е в посока Стамболовия мост”, както сочат архивите на Общонародния комитет за развитието на Велико Търново.

С изключителен талант, труд и полет на въображението той придава на галерията нов архитектурен образ, за да стане тя един от знаковите паметници, с които се гордее целият град.

Ана РАЙКОВСКА