Тиквата – литературен герой и вкусно лакомство

Търновци се славели у нас и по света с тиквените си сладкиши

Произхождаща от Америка, тиквата е култивирана от местните народи преди повече от 7000 години и си съперничи с царевицата за една от най-старите известни култури.

Семената на растението са донесени в Европа от Христофор Колумб, но е призната за достойна хранителна култура едва през XVII век. Оттогава е и едно от най-ранните сигурни сведения за отглеждането й по нашите земи, оставени от видния османски пътешественик Евлия Челеби. Той с почуда описва „особено големите тикви“ в днешна Северна България.

Освен че е любима храна на трапезата на почти всички народи, тиквата е и често използван литературен образ. Всички деца по света знаят, че от тиква плюс малко магия може да се получи… каляска. А надали има българин, който да не знае разказа на Елин Пелин “Печена тиква”. Главният герой в него се разпъва между желанието да бъде изтънчен гражданин и в същото време копнее да си хапне от онова “просташко, глупашко и селяндурско нещо”, наречено тиква.

С увереност обаче може да се каже, че в миналия век старостоличани не се измъчвали от терзанията на Елин-Пелиновия Душко Добродушков. Те с удоволствие приготвяли и консумирали разнообразни специалитети от тиква, без ни най-малко да се опасяват, че това уронва болярското им достойнство.

ОЩЕ В ПЪРВИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА ОТМИНАЛОТО СТОЛЕТИЕ ТЪРНОВЦИ ОБИЧАЛИ ДА ПОДСЛАЖДАТ ДНИТЕ СИ С МЪСТАКУЛКИ.

Тези лакомства, в чийто състав тиквата заемала почетно място, били запазена марка на първокласната сладкарница с градина “Трапезица”, собственост на Стефан Хаджисавов.

Тя се намирала срещу старата Община, на ъгъла над днешната регионална библиотека “Петко Р. Славейков”. Чести посетители в нея били актьорите самодейци от близкото читалище “Надежда”, много ученици от Мъжката гимназия “Св. Кирил“. В спомените си някои от тях споделят, че обичали да се включват в приготвянето на “тайнството, наречено мъстакулка”. За целта те най-често отнасяли пълните тави до близката фурна, а след изпичането връщали апетитните лакомства обратно в заведението. Срещу тази услуга получавали безплатно от десерта, а през зимата дори им позволявали да стоят в уютното и топло помещение, без да консумират.

Звучи като анекдот, но е факт, че Христо Войводов (син на Христо Иванов-Големия, съратник на Васил Левски) обичал да споделя пред близки, че “мъстакулките са също тъй сладки като свободата българска”. А Константин Кисимов, вече утвърден столичен актьор, при всяко посещение в родния град не пропускал да хапне от любимия десерт. Асът на българската оперета Асен Русков пък вярвал, че ако в навечерието на важна премиера ”кусне мъстакулка, ама търновска”, ще има успех на сцената.

Преди десетилетия не липсвали и някои смешни приключения, главен виновник за които бил прословутият сладкиш.

Веднъж на връщане от фурната ученик от Мъжката гимназия неволно разсипал на улицата тавата с мъстакулки. Той чистосърдечно си признал “престъплението”. За откровеността си получил безплатна вечеря и възможността да консумира от тиквения сладкиш на корем. Наградата допаднала на негов съученик и той решил да повтори номера, но тоя път умишлено. Измамата му обаче била разкрита от случаен минувач. Последвало повече от страшно наказание – лишаване от правото да посещава сладкарница “Трапезица”. Искреното разкаяние на виновника и застъпничеството на постоянните клиенти разчувствали “тят Кини” – майка на собственика Стефан Хаджисавов, и тя отменила суровата наказателна мярка. Помилваният измамник по-късно разказва: “Дълго време след прегрешението се изчервявах до корена на косите си само щом чуех думата мъстакулки, или пък само си помислех за тях, но никога не се отказах да ги ям въпреки срама, който ми докараха на младини. Сега съжалявам, че вече никъде не могат да се намерят едновремешните мъстакулки – не мога да обясня на децата си какво са загубили с изчезването на този десерт от моето време“.

В миналото великотърновци приготвяли от тиква и други вкусотии, спечелили одобрението дори и на западноевропейците, свикнали с какви ли не изтънчени и разнообразни деликатеси.

В спомените на много чужденци, посетили старата столица между двете световни войни, с благоговение се разказва за “един сладкиш, приготвен от домашно разточени кори, между които има настъргана тиква…”. И гостите съвсем не можели да си обяснят защо този прекрасен десерт, наричан тиквеник, се използва от търновските жители за обозначаване на неособено умен човек.

РЕЦЕПТИ ОТ СТАРИТЕ ТЕФТЕРИ:

Мъстакулки

Необходими продукти: 1 ч. ч. счукани орехи, 120 мл олио, 1 ч.ч. шира (може да се замени с леко разреден с вода петмез от тиква), 2 яйца, 400 г брашно, ½ ч.ч. захар, 5 г амонячна сода, ½ ч. л. сода бикарбонат, 2 с. л. кисело мляко за погасяване на содата, 1 ч. л. канела, малки парчета от полусварена и изцедена тиква или такива от сладко.

Приготвяне: Яйцата се разбиват със захарта. Прибавя се гроздовият сок и се разбърква. Добавят се останалите продукти без тиквата и всичко се обърква. Постепенно се добавя и брашното. Омесва се меко тесто. Оставя се да почине около 30 минути. Правят се малки топчета, като във всяко се поставят парченца тиква. Пекат се в предварително загрята фурна до готовност.

Петмез от тиква

Около 2 кг тиква се обелва и се изчиства. Нарязва се на малки кубчета и се залива с вода. Вари се до омекване. Прецежда се. Към получения сок се прибавя 1 л прясна избистрена шира от грозде и 1 кг захар. Вари се на силен огън при непрекъснато разбъркване до гъстотата на течен мед. По желание може да се ароматизира с канела или друга предпочитана подправка. Три-четири минути преди да се свали от огъня, се прибавя 1ч. л. лимонтузу. Петмезът се насипва в чисти и напълно сухи буркани. Той може да се използва и за приготвянето на мъстакулки и други видове сладкиши.

ПОЛЕЗНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Тиквата е не само вкусна, но и полезна. Тя е изключително бедна на калории, но богата на витамини, минерали и антиоксиданти. Консумацията й подобрява зрението, засилва имунитета, регулира кръвното налягане, намалява риска от сърдечносъдови заболявания, балансира теглото, подхранва кожата. Това я прави идеална храна за всички, които искат да се хранят здравословно, без да се лишават от приятен вкус. Не са за подценяване и семките. Те съдържат цинк, магнезий и здравословни мазнини. Подходящи са за печене и могат да се консумират самостоятелно, да се добавят към салати и други ястия. Напоследък е много популярен и здравословният тахан от тиквени семки. Тиквеното семе се слави и със своето благоприятно влияние върху простатата и пикочната система.

Тодорка НЕДЕВА