Първенецът на випуск 2025 г. на медицинския филиал във В. Търново: „Оставам да работя в България“

Мелиса Осман вече е назначена за акушерка в МОБАЛ

„В РЪЦЕТЕ СИ ДЪРЖА НЕ ПРОСТО ДИПЛОМА, А СБЪДНАТА МЕЧТА“, казва първенецът на випуск 2025 г. на медицинския филиал във Велико Търново Мелиса Осман.

23-годишната жена завърши своето обучение с най-висок успех сред всички близо 30 абсолвенти тази есен. Постигнала това с цената на безброй часове учене, дежурства, практики, сълзи, труд и отдаденост. Младата жена е убедена, че нейното бъдеще е свързано с упражняване на професията акушерка у нас. Тя е водена от мотивацията да помага на жените благополучно да стават майки.

Мелиса е от Горна Оряховица и след като завършила средно образование, една година обмисляла на къде да продължи своето развитие.

„Вдъхновението да уча в медицинския филиал дойде от баба ми, която е била акушерка, и исках да продължа по нейния път. Един ден просто случайно стана въпрос, че във Велико Търново има възможност да се запиша да следвам, и за кратко време се подготвих за кандидатстудентските изпити“, сподели 23-годишната жена.

Четири години по-късно, обличайки празничната тога, твърди, че всичко, което е тя, е благодарение на нейните преподаватели от филиала. Освен на основите на професията акушерка я научили на търпение, вяра, добродушие и човечност.

„Всички преподаватели във филиала са голям пример за мен. Те ми доказаха, че ако човек не обича работата си и не гори в нея, значи просто е сгрешил в избора си на поприще“, подчерта Мелиса.

Казва, че най-ценният урок от следването, който получила, бил на първо място да е добър човек.

„Работя в Родилно отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Първо бях назначена като болногледач за една година, а откакто завърших, официално започнах като акушерка“, казва гордо първенецът на випуск 2025.

Осман е категорична, че ще остане да практикува хуманната професия в България. Осъзнава, че причината медицинските кадри да търсят реализация извън страната е свързана единствено с по-доброто финансово стимулиране. Надява се един ден и у нас медицинските специалисти да бъдат достойно оценени откъм възнаграждения.

„Мен ме мотивира желанието да се развивам, да отстоявам себе си, да научавам нови неща, да давам надежда на пациентите. Когато помогнеш за благополучното раждане и видиш радостта в очите на майката – това осмисля ежедневието ти“, казва тя.

По думите й разликата между седенето зад студентската скамейка и практиката в реална работна среда е огромна. Когато отговорността вече е изцяло в ръцете на акушерката, тя трябва да запази самообладание и да приложи всичко, което е научила от учителите си.

Категорична е, че винаги ще помни първото раждане, на което присъствала. Тогава на бял свят се появило прекрасно момченце и вярва, че и занапред ще се раждат здрави български деца, които ще преборят демографската криза.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката