Нова книга за футбола под Царевец твърди: Швейцарец учи търновци на футбол още през 1895 г., а „Етър“ е основан на 4 април

Кой и кога е донесъл във В. Търново първата футболна топка? Кога и къде са публикувани за първи път у нас футболните правила? Кога и къде е първият официален футболен мач на великотърновски отбор?

На коя дата всъщност е основан „Етър“? Играл ли е футбол Емилиян Станев? Това са част от въпросите на които отговаря новата книга, посветена на футбола под Царевец – “ФУТБОЛЪТ В ТЪРНОВО. ОТ ЗОРАТА ДО ВЪЗРАЖДАНЕТО (1895-1957)”.

Авторите Анатоли Петров и Иван Тодоров я представиха вчера пред журналисти в Пресклуба на БТА, а снощи и пред приятелите на играта в старопрестолния град в конферентната зала на СК „Ивайло”.

„Това не е справочник, не е хронология на футбола през периода, който обхващаме. Това са пъстри истории за перипетиите, през които са преминали занимаващите се с него. Доброто е, че има избистряне на факти и събития, защото парадоксално е, че след създаването на „Етър“ има периоди на неясноти. Без спомените на Бай Кольо (б.р. Никола Илиев) историята на „Етър” щеше да е пустиня. В книгата има много находки, добре е, че не се ограничава само върху играта, разказва ни за много хора, за терминологията и т.н. Опитахме се да покажем как са си подавали ръка не само търновци, но дори и чужденци за доброто на футбола”, разказа Иван Тодоров.

По думите на Анатоли Петров обхванатият период 1895-1957 г. е по-малко познат, а първото им откритие е свързано с пристигането тук на Алоис Бюнтер.

Швейцарецът е част от учителите, поканени в България от Георги Живков, и именно той запознава търновци с футбола. Бюнтер започва работа в Първа мъжка гимназия „Св. Кирил“, основава дружество „Борец“, създава ученически футболен отбор, а през 1897 г. публикува в сп. „Училищен преглед“ първите правила на футболната игра.

През 1909 г. Георги Станев донася от Виена първата истинска кожена топка за игра на футбол. Той и приятелят му Никола Чантов започват да събират своите приятели на една поляна на Картал баир, където им разясняват правилата на футболната игра и провеждат първите тренировки. Авторите на книгата се потърсили техните наследници и са хвърлили светлина върху периода. През 1919 година в старата столица е основан Младежки спортен клуб, чийто футболен отбор вероятно на 28 септември същата година изиграва първия си мач в Габрово. В книгата е и общата снимка на двата отбора. Издирен е уставът на МСК, а впоследствие и на „Слава“ и „Виктория“.

Годините минават, футболната игра все повече добива разпространение сред младите търновци.

За да се стигне до годината 1924-та, когато е създаден футболният клуб „Етър“. Досега се смяташе, че учредителната сбирка е проведена на 24 април, но проучването показва, че е на 4 април, а два дни по-късно има и медийна публикация за случилото се. На 6 юли същата година е първият мач с „Борислав“ (Лясковец), завършил 3:2. Първите председатели са Димитър Балтов и Петър Патев, като вторият само след година става помощник-председател на Националната футболна федерация. Първите цветове на екипа са черно и бяло, а впоследствие – червено.

В книгата не са подминати и кварталните тимове, които стават ковачници на младите таланти, обличали след това екипа на „виолетовите“. Любопитно е да се знае, че футболен клуб „Етър“ е имал цели седем отбора. Както и че до 30-те години отборите не са имали треньори, а футболистите сами са се обучавали един друг. Спомени, записани на магнетофонна лента, разкриват, че и популярният писател Емилиян Станев е играл футбол тук.

Както и днес, така и в онези далечни години на футболна романтика отборът не би могъл да съществува без  подкрепата на заможните граждани. Особено популярна практика в онези години било организирането на градски балове, средствата от които били представяни за развитието на спорта и в частност на футбола. Любопитното е, че по футбола били запалени и дамите от онова време. Кметската съпруга Зорка Пеева редовно участвала в събирането на помощи за спорта и в частност за футбола.

След 1944 г., наред с бурните трансформации в целия обществен живот, настъпват промени и във футбола. Започват да се създават клубове на ведомствен принцип. „Етър“ е преименуван два пъти, преди да изчезне като име през 1946 г., до 1957 г., когато е неговото повторно възраждане.

Много интересен за този период е разказът на Анатолий Легкоступ, от когото научаваме имената на играчите, техните прякори, екипите и т.н. В 30-те глави има отделено място за хората, популяризирали спорта, като Владимир Русанов и Йордан Сапунджиев, който от 1923 до 1944 г. е кореспондент на в. „Спорт“…