Наташа Пенова от Хотница 40 години работи на ползу роду, пази традициите и печели сърцата на хората

Наташа Пенова е най-популярното име в Хотница, но нейната дейност далеч надхвърля пределите на туристическото село. Та нали тя е кръстница на прочутата група за автентичен фолклор „Хотнишките баби“, а и вече 40 години работи на ползу роду като секретар на местното читалище и печели сърцата на съселяните си.

На 1 ноември, в Деня на народните будители, тя ще отбележи 4 десетилетия творческа дейност заедно с още два юбилея – 130 години от основаването на читалище „Светлина – 1895“ и 50 години от създаването на „Хотнишките баби“. Предполага, че все нещо ще са подготвили в нейна чест, но самодейците пазят тайна, за да е пълна изненадата.

Началото на тези 40 години от нейния живот е на 18 октомври 1985 г., когато е назначена за секретар на читалището. „Беше ми много страшно как ще се оправям с работата. Мислех си, че само ще раздавам книжки, а то се оказа, че трябва да си и чистач, и метач, и водещ. И най-важното – да работиш с хора и да си добър организатор. Трудничко беше, но с помощта на съселяните ми нещата се получиха.

Преди 40 години в Хотница живееха 500 души, от които 400 бяха членове на читалището. Много ми помогна моят баща Виктор Василев Ангелов. Като започнах работа, той беше горски на селото, но се занимаваше с краеведство. Събираше от възрастните хора сведения за историята на Хотница, кое кога е построено. Водеше си записки в тетрадки, които се надявам до края на ноември да бъдат издадени в книга от читалищното настоятелство“, спомня си Наташка, както свойски й викат всички, които я познават.

ПЪРВАТА Й ЗАДАЧА БИЛА ДА ОБЕДИНИ СЕЛОТО И САМОДЕЙЦИТЕ

Към читалището имало две групи – за автентичен и за обработен фолклор, но имало дрязги между тях. Първото нещо, което сторила младата секретарка на читалището, е да организира общ празник в навечерието на Нова година. В залата, която сега е музейна сбирка, се събрали 80 самодейци – действащи и от по-старите поколения. От читалището била музиката, от тях – веселието. От тогава до сега, благодарение на нея, няма деление. Едно от нещата, с което се гордее, е групата „Хотнишките баби“. Тя е създадена през 1975 г. от Лалка Боянова, тогава специалист към Окръжния съвет за култура, но името й дала Наташа Пенова. Решила, че така трябва да се казва, защото в нея пеели все възрастни жени. Основателките вече са в по-добрия свят, златните години на станалата прочута в България и по света певческа група са в историята, но има приемственост и тя продължава да съществува.

За тези 40 години Наташа пази много спомени и истории. „Децата ми бяха най-малките участници на Петропавловския събор през 1993 г., сега се радвам, че тригодишният ми внук Данислав е най-малкият участник на събора в Арбанаси. Радвам се, че заимстват и наследяват от дядовци и баби и се продължава традицията. Хич не ми е било лесно да се занимавам толкова години с организационна работа, защото хората са различни, с разностранни мнения и трябва да умееш да лавираш, за да доволни всички. За тези 4 десетилетия имаме възстановени 33 обичая. Преди да започна в читалището, „Хотнишките баби“ се занимавали само с певческо изкуство. По предложение на баща ми започнахме да реконструираме и показваме обичаи от селото, които той е записал в архивите си. Помагала ми е много Галя Чохаджиева от Регионалния исторически музей в Търново.

Последният обичай, който показахме на събора в Неделино тази година и спечелихме сребърен медал, е „Ходене на росян“.

Това е билка, която расте на поляните до селата Лесичери и Дичин, край Лесичерския стълб. Там са ходили болнави в нощта срещу Спасовден, на Св. Дух, пренощували са и каквото им оставяли русалиите, с това щели да се церят. Много ни беше хубаво да ходим на този събор в Неделино, но какво ли не ни е случвало. Една година падна двигателят на автобуса при с. Ягода. Оставихме го и се прибрахме на автостоп. Не сме тръгнали нанякъде, не се е явил проблем. За Копривщица пък се запали автобусът. Спомени много, но като са минали премеждията, остава веселото. Ще имаме запис в телевизията, бабите са на работа. Тръгвам по терлици, събирам ги от къща на къща, но всички тръгват. Важното е било да донесем в Хотница медал, всичко неприятно се забравя в името на каузата. Всичко трябва да се прави с любов и да ти идва отвътре, иначе не става.

През 2008 г. бяхме номинирани за „Живото наследство“, единствени от Великотърновска област, с обичая „Бабинден“, с който сме прочути. Имаме много възстановени обичаи – „Викане на нова къща“, „Хотнишка тлака“, „Годеж по хотнишки“. А преди години направихме първи „Еньовска сватба“, на водопада, не просто възстановка, а истинска венчавка. Всичко това е много работа, но с времето се свиква. Важното е, че ме търпят вкъщи, защото често се връщам по нощите. Но и децата ми помагат, участват и в обичаите. Предстоят ли тържества, всичко е накрак. Целта ми е да няма катинар на читалището.

Ние сме „Светлина“, но не светим толкова ярко както преди. Но и не блещукаме“, разказва Наташа Пенова.

Тя няма самочувствието на съвременен будител, но като секретар на читалището за нея е важно, че всички празници в Хотница се отбелязват заедно, залата свети обновена. Не знае докога ще продължи, но споделя, че ако се затвори вкъщи, няма да може да издържи. Защото 40 години се събужда сутрин с мисълта, че трябва да отиде в читалището, превърнало се в неин втори дом, и там я чакат задачи. В селото Наташа е човекът и за сватби, и за погребения, дори се шегува, че замества и попа. И казва, че всичко й коства много нерви, но затова пък животът е весел.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив