Със среща на поколенията великотърновската борба чества над 60 години организирана дейност

Георги Станев поставя основите през 1962 г., година по-късно Александър Петков печели първата шампионска титла при юношите

Среща на поколенията организират четирите клуба по борба във В. Търново – МКБ „Царевец-Етър 93“, СКБ „Илия Павлов“, „СКБ „Етър Виктори-2011“ и СКБ „Радослав Великов – Михаил Ганев“. Събитието, което събира състезатели, треньори и деятели по борба от различни поколения, е посветено на 63-тата годишнина от началото на организираната борба в старопрестолния град, съобщи Илия Чучулски. Дългогодишният треньор информира, че на срещата са поканени кметът на общината д-р инж. Даниел Панов, Станка Златева – президент на Българска федерация по борба, и Симеон Щерев – старши треньор на националния отбор за жени.

Идването на Георги Станев променя коренно нещата и поставя основите на организирания спорт борба. Станев е роден през 1941 година в село Крушето. Средното си образование завършва в Стара Загора, а след отбиване на военната служба става студент във ВИФ „Георги Димитров“, сега НСА, специалност борба. След първи курс продължава обучението си задочно и пристига във В. Търново като треньор по борба свободен стил.

Първите му състезатели са Милан Асенов, Христо Бакърджиев, Николай Тонков, Никола Петров.

Още през следващата 1963 година В. Търново има своя първи републикански шампион. Титлата в категория до 40 килограма за юноши младша възраст печели Александър Петков.

През следващата година Слави Станев се класира втори на републиканско, Александър Петков и Марин Панев са бронзови медалисти. Следват нова титла на Александър Петков, вече до 52 кг, сребърен медал за Христо Бъчваров, бронзов за Йордан Каралашев…

За съжаление, през лятото на 1967 година Георги Станев загива в катастрофа край Търговище.

Близо година неговите момчета тренират самостоятелно със Слави Станев, който служи във В. Търново. Следващата година отборът печели квалификация в Ловеч и влиза в тогавашната „Б“ група с помощта на Стефан Бурнев, който тогава води горнооряховския „Локомотив“ в „А“ група. От 1969 до 1971 г. отборът се състезава успешно във втория ешелон на борбата под ръководството на треньорите Марко Генов, мс Кольо Енкин и Любчо Гърбов. През всичките тези години борците нямат зала и тренират в салона на СПТУ „Кольо Фичето“, в салона на Медицинския техникум и накрая под един шапрон до сградата на Спортния тотализатор.

Съдбовна е отчетната конференция на Окръжната секция по борба с председател Димитър Туджаров, на която се взема решение за построяване на салон за борба в комплекс „Юнак“, отпуснати са средства и само след година съоръжението отваря врати.

На 1 октомври завършилият треньорска школа по борба към ЦС на БСФС Илия Чучулски напуска работата си в ОС на БСФС и става щатен треньор в дружество „Етър“.

През 1972 година е открито Спортното училище във В. Търново, в което има паралелки по борба в двата стила с треньори Любчо Гърбов и Ангел Филков, по-късно Слави Станев. Същата година Димитър Стоянов печели сребърен медал в категория до 68 кг на Републиканското първенство за мъже и става първият майстор на спорта по борба от В. Търново.

Постепенно се изгражда много добър мъжки отбор – Митко Милев, Иван Лазаров, Димитър Стоянов, Иван Ванков, Никифор Стоянов, Петър Недев, Ибрям Ибрям Халилов, Ахмед Кесимов, Али Мехмедов, змс Иван Шавов и змс Димитър Ненов. Отборът е поет от Слави Станев, който става преподавател във Великотърновския университет, а Илия Чучулски започва работа в Спортното училище. През 1977 г. Йордан Дойнов е приет за студент във ВТУ и се включва в отбора. През следващата година печели републиканска титла за юноши и златен медал от турнира „Дружба“ в Монголия. Шампионски титли печелят през 1979 г. Красимир Димчев и Васил Енев, а юношеският отбор на „Етър“ е трети в „А“ група.

Година по-късно национали вече са Милчо Ненов, Диян Петков и Димитър Марков, всички от Спортното училище, юношеският отбор е втори в „А“ група. Шампион на България става и змс Румен Павлов с треньор Александър Петков.

Постепенно Спортното училище се превръща в ковачница на шампиони по борба – Здравко Маринов, Димитър Анчев, Марин Михайлов, Николай Викторов, Георги Станев, Георги Караляшков, Димитър Марков, Петко Иванов, Светлозар Баждаров и много други, възпитаници на треньорите Любчо Гърбов, Лако Лаков, Цаньо Блажев, Илия Чучулски…

Закономерно мъжкият отбор става все по-силен и през 1983 година влиза в „А“ група, а през 1986 година сборен окръжен отбор на юношите става отборен шампион на България на републиканското в Смолян…

     Състезатели, донесли международна слава на Велико Търново:

1. Магомед Рамазанов – олимпийски шампион от Игрите в Париж.
2. Радослав Великов – световен шампион, бронзов медалист от ОИ в Пекин.
3. Михаил Ганев – световен шампион за младежи и мъже.
4. Румен Павлов – европейски шампион и втори в света за младежи и мъже.
5. Йордан Дойнов – европейски и световен вицешампион за младежи.
6. Рамазан Рамазанов – световен и европейски вицешампион.
7. Иван Шавов – европейски шампион, петкратен носител на Златния пояс на „Дан Колов“.
8. Димитър Марков, балкански шампион, трети на европейско първенство.
9. Марин Михайлов – сребърен медалист от световни първенства за юноши и младежи.
10. Станислав Денчев – втори на европейско първенство.
11. Мартин Лазаров – втори на европейско първенство
12. Калоян Махлянов – първият европеец, спечелил Купата на Императора на Япония по сумо.
13. Димитър Стоянов – първият майстор на спорта по борба от В. Търново.
14. Станислав Недков – медалист от национални и международни състезания по борба за юноши. Европейски шампион по граплинг. Председател на Българската федерация по ММА.
15. Даниел Миланов – сребърен медалист от турнир „Дружба“ за юноши.
16. Красимир Димчев – бронзов медалист от турнир „Дружба“ за юноши.