9 години Виктория Иванова-Попова спасява девойки, тръгнали по лош път

Младата жена ежедневно се бори за каузата да защити момичета в риск

ОЩЕ КАТО УЧЕНИЧКА ВИКТОРИЯ ИВАНОВА-ПОПОВА ОСЪЗНАВА, ЧЕ НЕЙНИЯТ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ ЩЕ БЪДЕ ПОСВЕТЕН НА ТОВА ДА ПОМАГА НА ДРУГИТЕ.

Години по-късно тя застава начело на първия в България Кризисен център за център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие, който се намира в Балван. Прекрачва прага на звеното като социален работник, но впоследствие става шеф и двигател на екипа, който задава темпото на работа, атмосферата и посоката.

Виктория е родом от Русе, но идва във Велико Търново като студентка във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в специалност „Социална педагогика“. По-късно завършва магистратура „Психология“, а в момента е докторант отново по „Социална педагогика“.

„Още когато кандидатствах в университета, знаех, че искам социална работа, в която има динамика. Не се виждах да стоя зад бюро. Като ученичка участвах като доброволка в организирането на благотворителни коледни базари и посещавах социални услуги. Така в мен се запали желанието аз също да помагам“, споделя тя.

Постъпвайки в Кризисния център в Балван, усеща, че е открила точното място за себе си. Истинската й работа почти никога не става публична, но промяната, която провокира, се усеща във всяка история на момиче, настанено в звеното след насилие, трафик или рискова семейна среда.

Годините минават, а тя постепенно поема управлението на социалната услуга. И макар да е начело на екипа, не спира да бъде същият човек, който сяда редом до всяка тийнейджърка в трудните й мигове, за да я убеди, че не е сама.

„Най-тежкият момент е винаги първият ден. Момичетата идват, плачейки. Ново място, нови хора, страх от неизвестното. Най-вълнуващият момент е, когато си тръгват, отново плачейки. Този път обаче, защото са се привързали към нас. Ние сме едно голямо семейство“, категорична е Виктория.

По думите й удовлетворението да върнеш надеждата и правилната посока на момичета, тръгнали по лош път, е несравнимо.

Повечето от настанените са жертви на насилие в семейства среда, а останалите, които постъпват, след като са подведени от мъже за сексуална експлоатация и трафик на хора.

Към всички тях обаче се подхожда деликатно и индивидуално. Много от заниманията се превръщат в емоционална терапия – рисуване, създаване на свещи, изработка на сувенири и други артикули. Заедно с Виктория и останалите социални работници момичетата влагат старание и ентусиазъм в предмети, които после представят на благотворителни коледни и мартенски базари.

Да бъде в полза на обществото, не се концентрира само в работното й време. То е част от личната й философия. На сватбата си, на 5 септември т.г., тя и съпругът й се отказват от традиционните празнични букети. Вместо това решават да подкрепят кауза. Спират се на мисията за раждането на нов живот.

„Пожелахме да подкрепим едно семейство в мечтата да има дете. Дарихме 1000 лв. на фондация „Искам бебе“, разказа управителката на социалната услуга.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката